Р Е Ш Е Н И Е № 244 С о ф и я, 08 ноември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 о к т о м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 916/2017 година. Касационното производство е образувано по касационен протест от Софийската градска прокуратура и има за предмет проверката на новата въззивна присъда № 185 от 27.06.2017 г., постановена от Софийски градски съд по ВНОХД № 2379/2017 г., която се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й с връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на градския съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и изразява становище обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият Р. А. Т. от Д. оспорва протеста и моли да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивния съдебен акт в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 17.03.2017 г., постановена по НОХД № 14044/2016 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Р. А. Т. от Д. за виновен в това на неустановена дата през месец октомври 2014 г. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „М.”, модел „.” с рег.№ . на стойностг 900 лева, собственост на А. И. И. от Нови искър, област София-град, която владеел, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещта е заместена и на основание чл.206, ал.6 т.1 вр.ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.206, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски общо в размер на 165,73 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Хр.В. от САК като неправилна и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за оневиняването му изцяло по предявеното обвинение поради несъставомерност на инкриминираното деяние като престъпление по чл.206, ал.1 или ал.6 вр.ал.1 от НК. С нова присъда № 185 от 27.06.2017 г. по ВНОХД № 2379/2017 г. Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда и е признал подс.Т. за невинен, като го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.206, ал.1 от НК. Не е взето отношение по възлагане на направените по водене на делото разноски. Касационният протест с допълнението му визира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК заради фрагментарен и превратен анализ на доказателствената съвкупност, отразил се негативно на правната оценка на релевантните факти и до незаконосъобразното оневиняване на подсъдимия, поради което се настоява за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на СГС. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира протестът за подаден в законоустановения срок, от страна с право на жалба и против подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Извън най-общите доводи в касационния протест, които могат да се отнесат към всякакъв въззивен съдебен акт, доразвивайки ги в допълнението му въззивният прокурор недоволства от правните изводи на градския съд на основата на възприетата от него „масова практика” и „ниска правна култура” на подсъдимия и на свидетелите, довело до неправомерно разпореждане от тях с правото на собственост върху процесното МПС, оценено от съда като гражданско-правен спор и несъставомерност на инкриминираното поведение на подс.Т. като престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Игнорирани и превратно анализирани били предварителният договор за покупко-продажбата на колата и действията на последния по разпореждане с нея в разрез със задълженията му по този договор, с което съдът допуснал съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и неправилно приложение на материалния закон, налагащо отмяната на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда. Всичко това би било така, ако не бе налично пълномощното от 29.08.2014 г. (л.31 от НОХД), което прокурорът не коментира съвместно с предварителния договор. С него обаче в т.2 „продавачът” св.А.И. „упълномощава” купувача Т. „да извършва всякакви действия на разпореждане” с МПС-то „(да го продава, заменя, дарява, залага и т.н.)”, факт, относим към субективната страна на деянието. Липсва и коментар на поредицата от „сделки” с автомобила, докато се озовал у св.Т., без той да може да се легитимира като негов действителен собственик и от когото е бил иззет, а по-късно и върнат на св.А.И.. Градският съд с основание не се е съгласил с изводите на районния съд, че св.А.И. е предоставил правомерно фактическата власт върху МПС на подсъдимия, който с последващата му продажба го е обсебил. Неверен е изводът на районния съд, че покупко-продажбата на МПС в България е неформален договор, след като законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните при сделки с МПС с работен обем на двигателя над 350 куб.см (чл.144, ал.1 и 2 от ЗДвП). Св.А.И. е станал такъв собственик едва на 14.09.2014 г., което пък му е позволило да подаде на 22.11.2014 г. сигнал до 02 РУП-СДВР за издирване на колата след прекъсване на контактите и укриването на подс.Т.. Към момента на сключване на „предварителния договор” той не е могъл да изпълни поетото от него задължение да прехвърли собствеността върху нея на подс.Т., а от друга страна и прокурорът не е приел да е установено последният още към онзи момент да е имал намерението да го препродаде (свои), като не изплати договорената цена, което да сочи на друго по вид престъпление. Както поведението на св.А.И. в онзи момент, така и последващите „препродажби” на автомобила потвърждават извода на градския съд за незаконосъобразната практика на недобросъвестни граждани в търговията с МПС-та в страната ни. В конкретния случай, при липса на упълномощаване от действителния към онзи момент собственик на МПС-то К. М., „продавачът” св.И. не е могъл да го предостави на подсъдимия на годно правно основание да го владее или пази, поради което не е налице този обективен признак на престъплението. От друга страна, въпреки изразеното съмнение от районния съд за антидатиране на представените едва в съдебното производство предварителен договор и пълномощното от 29.08.2014 г., и в показанията на св.А.И. в тази им част, този съд не е намерил за установени достатъчно категорични факти за замислено и осъществено друго престъпление от подс.Т., който се е възползвал от правото си да не дава обяснения по възведеното му обвинение. Въззивният съд правилно е утвърдил доказателствения анализ на първоинстанционния съд, но е ревизирал правните му изводи, оневинявайки подс.Т. по предявеното му обвинение изцяло. Присъдата му е правилна и законосъобразна и не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на градския съд. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 185 от 27.06.2017 г., постановена по ВНОХД № 2379/2017 г. от Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :