Р Е Ш Е Н И Е №. 93 гр. София, 10.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2907/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. С. и Ю. П. С. срещу решение №753 от 15.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по т. д. №4501/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пернишки окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от страна на синдика на [фирма] в несъстоятелност иск с правно основание чл. 647 т.7 ТЗ /изм. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./ за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник на договор за покупко-продажба на недвижими имоти по н.а. №30, т.ІІІ, рег.№ 8283 , н.д. № 406 от 15.12.2008 г., с която последният се е разпоредил със свое имущество в полза на касаторите, доколкото същата уврежда кредиторите и страна по нея е свързано с длъжника лице. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна . С определение, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото два правни въпроса: за приложимия закон и правната квалификация на спора при настъпила законодателна промяна преди даване ход на устните състезания във въззивната инстанция, при положение че е придадено действие на тази промяна и за заварени производства и за допустимостта на иска по чл.647 ТЗ, когато предмет на атакуваната разпоредителна сделка е право на строеж и същото вече не съществува, поради това, че това право е вече упражнено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и следващите от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав на спорното право, основано на правната разпоредба на чл. чл. 647 т.7 ТЗ / в редакцията до изм. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./ : атакуваната сделка е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] -08.04.2010 г. , същата уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като е продадена на цена от 80 500 лева , при пазарна цена към датата на разпореждането от 177 300 лева и дружеството-продавач, тогава с наименование [фирма] представлявано от управителя Ю. В. Г. и М. В. С. са свързани лица по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на ТЗ, тъй като управителят е брат на купувача М. В. С.. Приел е, че обстоятелството, че съпругът на ответника М. В. С. е конституиран като ответник след изтичането на едногодишният срок по чл. 649 ал.1 ТЗ не води до недопустимост на иска, тъй като предявяването в срок по отношение на първия ответник е общ факт който обвързва и по-късно конституирания задължителен необходим другар в процеса, а освен това, поправената ИМ се счита за редовна от деня на подаването. Относно правните въпроси от значение за изхода на спора: Със ЗИДТЗ /обн.ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. / , параграф 9 е изменен ТЗ и в частта, уреждаща правото на отменителни искове в чл.647 ал.1 ТЗ като в т.6 относно сделка увреждаща кредиторите по несъстоятелността, по която страна е свързано с длъжника лице, законодателят е въвел изискването сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, вместо двугодишен срок преди откриване на самото производство, каквато е била редакцията на закона до последното изменение- чл.647 ал.1,т.7 ТЗ. Съгласно пар.14 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн.ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. / новата разпоредба се прилага и за заварените производства по искове за попълване масата на несъстоятелността. Следователно, след като към датата на провеждане на открито съдебно заседание,в което е даден ход на устните състезания/ 27.03.2013 г./ е налице действаща нова правна норма, приложима към спора, то въззивният съд е следвало да квалифицира и разгледа спора, съобразно с тази нова редакция на закона, при положение,че законодателят изрично е предвидил действието й за заварени случаи и висящи дела. Относно втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: за допустимостта на отменителните искове по чл.647 ТЗ , когато предмет на атакуваната разпоредителна сделка е право на строеж и същото вече не съществува, поради това, че е осъществен самият строеж: Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността , които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези, конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание- аргумент от чл.55 ал.1,предложение трето от ЗЗД. При положение,че подлежащата на връщане вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал той дължи онова, от което се е възползвал-чл.57 ал.2, предложение последно от ЗЗД. Следователно когато правото на строеж не съществува към датата на предявяване на иска по чл. 647 ТЗ, тъй като същото е надлежно упражнено/ за правното съдържание на това понятие и съответните последици от това-ТР №1/04.05.2012 г. по т.д. 1/11 на ОСГК на ВКС/ ,то приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал-т.е. стойността на правото на строеж, от което се възползвал чрез упражняването му. Това притезателно право ще се осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода по спора по отменителния иск по чл.647 ТЗ. Именно от тук произтича и правният интерес от воденето на иск по чл.647 ТЗ за относителна недействителност на сделка с предмет отчуждаване на право на строеж, което е било упражнено към датата на предявяване на отменителния иск и такъв иск се явява допустим. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Сделката предмет на настоящия иск е сключена на 15.12.2008 г.. По изложените вече по-горе съображения приложимо спрямо нея е правилото на чл.647 ал.1 ТЗ т.6 в новата редакция / обн.ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. /, относно сделка увреждаща кредиторите по несъстоятелността, по която страна е свързано с длъжника лице. По отношение на срока законодателят е въвел изискването последната да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, вместо двугодишен срок преди откриване на такова производство, каквато е била редакцията на закона до последното изменение- чл.647 ал.1,т.7 ТЗ. По делото липсват доказателства за това, кога е предявена в съда молбата по чл.625 ТЗ по отношение на [фирма]-гр.П.. Независимо от това, дали изясняването на този факт би се отразил на крайния резултат по спора за него е следвало да се съберат доказателства, с оглед новата правна уредба и съблюдаването правото на защита на страните. При липса на инициатива на страните, това е следвало да се извърши служебно от съда, доколкото тези доказателства се отнасят до приложението на императивна материалноправна норма-чл.647 ал.1, т. 6 ТЗ / ред ДВ от 28.02.2013 г./ В тази насока е задължителната практика на ВКС-ТР№1/2013 по въпросите на въззивното производство. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на въззивния съд за извършване на нови процесуални действия във връзка с дадените по-горе указания . Разноски в настоящото производство пред ВКС не се присъждат, съгласно разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №753 от 15.04.2013 г. на Софийски апелативен съд постановено по т.д. №4501/2012 г. по описа на същия. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за извършване на нови процесуални действия, съобразно с указанията в настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.