4 Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 03 юли 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 443 /2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимата В. П. Л. срещу въззивно решение, постановено на 07.03.2018 год. по ВНЧХД № 300 /2017 год., по описа на Окръжен съд – София. В жалбата се твърди, че незаконосъобразно въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда, постановена от Районен съд- Ботевград и е изпратил делото на Районна прокуратура – Ботевград за проверка за евентуално извършено деяние по чл. 290 от НК. Излагат се доводи за това, че не е осъществено деяние по чл. 290 от НК, като се прави искане за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство чрез приложение на разпоредбата на чл. 354, ал.1, т.2, вр. с чл. 24, ал.5, т.2 от НПК. В срока по чл. 351, ал.3 от НПК е постъпило възражение от тъжителя С. Ц. Ц. срещу жалбата на подсъдимата с доводи за законосъобразност и правилност на въззивното решение. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата В. П. Л. и нейният защитник, редовно призовани, не се явяват. Повереникът на тъжителя пледира за оставяне на жалбата на подсъдимата без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неуважаване на жалбата на подсъдимата. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбата на подсъдимата и от страните в съдебното заседание, както и след като обсъди всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Жалбата на подсъдимата е допустима, доколкото се обжалва въззивен съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346, т.4 от НПК, с който е прекратено наказателното производство по делото. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С присъда № 2, постановена на 16.01.2017 год. по НЧХД № 61/2016 год., Районен съд – Ботевград е признал подсъдимата В. П. Л. за невиновна в това, на 28.10.2015 год., при разпит, давайки показания по гражданско дело № 663/2015 год. по описа на РС- Ботевград, VІ състав, в съдебна зала № 3, в сградата на РС – Ботевград, да е разпространила за тъжителя С. Ц. Ц. неистински позорни обстоятелства от естество да предизвикат отрицателна оценка за личността му, като я оправдал по обвинението по чл. 147, ал.1, пр.1 от НК. Със същата присъда РС - Ботевград отхвърлил гражданския иск, предявен от тъжителя С. Ц. срещу подсъдимата В. Л. в размер на 5000 лева, обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, като осъдил тъжителя да заплати на подсъдимата разноските по водене на делото в размер на 450 лева, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По жалба на тъжителя С. Ц. в Окръжен съд – София било образувано ВНЧХД № 300 / 2017 год. С решение, постановено на 07.03.2018 год. по същото дело, въззивният съд на основание чл. 335, ал.1, вр. с чл. 334, т.1 от НПК отменил първоинстанционната присъда, постановил материалите по делото да бъдат изпратени на Районна прокуратура- Ботевград за разследване на деяние по чл. 290 от НК и прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимата В. Л.. На първо място следва да се посочи, че определенията и решенията, с които първоинстанционният съд по реда на чл. 287, ал.7 от НПК или въззивният съд на основание чл. 335, ал.1 от НПК, изпращат делото на прокурора, за да бъде проведено разследване за извършено престъпление, което те са преценили, че е от общ характер, не са от категорията съдебни актове, посочени в разпоредбата на чл. 346 от НПК и не подлежат на касационен контрол. Това е така, защото с тях не се решава делото по същество, не се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, а същото се изпраща на компетентния орган - прокуратурата, който има правомощията да провежда разследване за деяния от общ характер. Волята на законодателя да не предвиди прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 335, ал.1 от НПК е ясна, като е съобразена с принципа „non bis in idem“, според който едно лице не може да бъде съдено два пъти за едно и също деяние, намерил израз в разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. Всъщност, единствено поради обстоятелството, че с обжалвания съдебен акт, постановен за първи път във въззивното производство е прекратено наказателното производство, съобразно чл. 346, т.4 от НПК, ВКС намира, че е компетентен да се произнесе по жалбата на подсъдимата, като я приема за процесуално допустима. В настоящия случай, макар в решението си въззивният съд да е отразил, че не е предвидено прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 335, ал.1 от НПК, е направил точно обратното като с обжалвания съдебен акт е сложил край на същото. Въззивното решение в частта, с която е прекратено наказателното производство е незаконосъобразно, тъй като противоречи на процесуалния закон, който не предвижда в хипотезата на чл. 335, ал.1 от НПК такова правомощие на въззивната инстанция. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е съществено, тъй като води до ограничаване на процесуалните права на тъжителя. Поради това и на основание чл. 348, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т. 2 от НПК в тази част въззивното решение подлежи на отмяна. В посочената част обаче, въззивният съдебен акт е атакуван само от подсъдимата, а прекратяването на наказателното производство е изцяло в неин интерес, защото слага край на възможността за наказателното й преследване за същото деяние. Касационният съд не може да влошава положението на подсъдимия по негова жалба, поради което макар и незаконосъобразно, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Не може да бъде удовлетворена претенцията на подсъдимата за промяна на основанието, на което е прекратено наказателното производство, водено срещу нея, като се приложи разпоредбата на чл. 354, ал.1, т.2, вр. с чл. 24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като въззивното решение, с което е преценено, че е налице хипотезата на чл. 335, ал.1 от НПК, не подлежи на касационен контрол, поради което ВКС няма правомощието да го проверява по същество. Не следва да бъде уважено и искането на повереника за осъждане на подсъдимата за заплащане на разноски, направени от тъжителя за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като е налице хипотезата на чл. 190, ал.1 от НПК – воденото срещу нея наказателно производство е прекратено. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение, постановено на 07.03.2018 год. по ВНЧХД № 300/2017 год. по описа на Окръжен съд- София. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.