Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 19 декември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ :СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1026/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Х. А. Х. - чрез адв. Р. Петров и адв. В. Ц. за възобновяване на внохд № 874/2107 г. по описа на Окръжен съд- Варна. В искането са изложени доводи за нарушено правото на лично участие във въззивното производство, поради което се иска възобновяване на делото и преразглеждането му от друг състав. Изтъкнати са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство пред Районен съд -Варна. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Х. се явява лично и поддържа искането си. Защитниците му – адв. П. и Ц. пледират за възобновяване на делото, тъй като считат, че в хода на наказателното производство правото на справедлив процес е било нарушено, поради ограничаване личното участие пред Окръжния съд. Прокурорът от ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е бил надлежно привлечен като обвиняем на досъдебното производство и е знаел за воденото срещу него производство. Върховният Касационен съд- първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото намери следното : С присъда № 187 от 7.06.2017 г. по нохд № 1210/16 г. Районен съд- Варна е признал подс. Х. А. Х. за виновен в това, че 1.08.2015 г. в [населено място] се съвкупил с лице от женски пол М. Л. Т. на 16 години, като я принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила осемнадесет години, поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието . Осъдил подс. Х. А. Х. да заплати на гражданския ищец М. Л. Т. /със съгласието на своята майка и законен представител Г. Г. Т./ сумата от 30 000 лв. –обещетение за претърпените от нея в резултат на деянието неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от дата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Осъдил подсъдимият да заплати на гражданската ищца със съгласието на майка й сумата от 500 лв. –направени разноски за възнаграждението на повереник, както и 1200 лв. държавна такса върху уважената част от гражданския иск и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 128,56 лв. по сметка на РС- Варна и 688,66 лв. по сметка на ОД-МВР-Варна. По жалба на подс. Х. чрез адв. В. Т. в Окръжен съд- Варна е образувано внохд № 874/17 г. С решение № 281 от 20.12.2017 г. присъдата на РС- Варна е потвърдена изцяло. Срещу осъдения на 27.12.2017 г. е издадена ЕЗА от прокурор при РП – Провадия, въз основа, на която на 22.05.2018 г. той е задържан на летището в Бремен – Германия. На 28.06.2019 г. е предаден от германските власти и настанен в затвора в [населено място] за изтърпяване на наказанието, наложено по нохд № 1210/16 г., с начална дата 1.07.2019 г. На 2.10.2019 г. осъденият подал искане за възобновяване на внохд № 874/17 г., поради което следва да се приеме, че то е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Проследявайки процесуалното развитие на водено срещу Х. Х. наказателно производство, ВКС констатира следното : Досъдебното производство № 1743/15 г. по описа на Първо РПУ на МВР- Варна е образувано на 2.08.2015 г. за престъпление по чл. 152,ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК. На 25.09.2015 г. прокуратурата е привлякла Х. Х. в качеството му на обвиняем и му е предявила обвинение по цитирания по- горе текст от НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. На 10.03.2016 г. в Районен съд –Варна срещу Х. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК и е образувано нохд № 1210/16 г. Пред Районния съд, подсъдимият взел лично участие в разглеждане на делото -от първото съдебно заседание на 20.04.2016 г. до обявяване на присъдата в открито съдебно заседание на 7.06.2017 г. След това, на 14.06.2017 г., подс. Х. упълномощил адв. Т. „да подаде от негово име въззивна жалба срещу присъда № 187/от 7.06.2017 г., по нохд № 1210/16 г. както и да се явява пред въззивната инстанция“. По негова жалба е образувано внохд № 874/17 г. пред Окръжния съд, по което първото заседание е насрочено за 14.09.2017 г. Подс. Х. не се явил, въпреки че е бил редовно призован. Това е станало повод изпълняваната до този момент мярка за неотклонение „подписка“ да бъде изменена в „задържане под стража“. Съдът е обявил Х. за общодържавно издирване с телеграма 28781/ 25.09.2017 г. От извършените оперативно издирвателни мероприятия се установило, че Х. напуснал пределите на страната на 27.06.2017 г. през ГКПП Аерогара- Бургас. Делото е било насрочено за 2.11.2017 г. и на тази дата подс. Х. не се явил отново. Изискани са справки от ОД на МВР – Варна за местонахождението му. Призован от адрес [населено място], обл. Варна, [улица], където не е открит. Извършена е справка в масивите на МВР, където като настоящ адрес е посочен -гр. Варна, [улица]. На него той не е установен за призоваване. Търсен е чрез съпругата му-А. М. Х. от адрес – [населено място], [улица], където живеела под наем с децата си. Според дадените от нея сведения на 13.10.2017 г., подсъдимият я е напуснал и тя не знае къде прибивава. Всичко това е мотивирало Окръжния съд да приеме, че е направил всичко възможно за издирването на подсъдимия, за който има данни, че е напуснал страната. На 31.11.2017 г. /близо два месеца след обявяването му за издирване/, съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 б. А от НПК и е обявил делото за решаване. С решение от 20.12.2017 г. Окръжният Съд потвърдил присъдата. При така описаната хронология на делото, ВКС прецени, че не са налице основания за възобновяване на внохд № 874/17 г. по описа на Окръжен съд- Варна и това е така, защото : Основанието за възобновяване на делото е уредено в чл. 423, ал.1 от НПК. Институтът цели да възстанови гарантираното от ЕКПЧ и Директива 343/2016 г. на ЕС правото на лично участие в наказателното производство, което нормите от международното и национално право поставят в зависимост от наличието на определени кумулативни условия, на които съдът ще се спре. Същественото в случая е, че Х. Х. е предаден на българските българската власти въз основа на Европейска заповед за арест от 27.12.2018 г., издадена от прокурор при Районна прокуратура- Провадия за изпълнение на наложеното му наказание по нохд № 1210/16 г. на РС- Варна. В Европейската заповед за арест българската държава е предоставила гаранции за преразглеждане на делото, когато искането е направено от задочно осъден от Република България, предаден на страната от друга държава при предоставени гаранции и когато са налице основанията визирани в чл. 423, ал. 1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба, искането на задочно осъден се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание, без уважителна причина. В разглеждания случай неприсъственото осъждане на искателя се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение след постановяване на осъдителната първоинстанционна присъда на 7.06.2017 г. Материалите по делото сочат, че след тази дата Х. упълномощил защитник, който да обжалва присъдата и да го представлява пред Окръжния съд, след което се е дезинтересирал от личното си участие в процеса и напуснал страната. Възражението на защитниците, че Х. Х. е лишен от справедлив процес в съгласно чл. 6 от ЕКПЧ, поради неучастие във въззивното производство не намира опора в материалите по делото и не държи сметка на това, че след постановяване на осъдителната присъда на първа инстанция, осъденият сам е инициирал въззивното производство, упълномощавайки защитник за това, след което е напуснал известния по делото адрес. Действително чл. 6 от КЗПЧ не поставя забрана едно лице да се откаже по собствена воля /изрично или мълчаливо/ от справедливо гледане на делото в негово присъствие. В този случай, обаче, възможността то да иска гарантирано ново разглеждане на производството е изключена, тогава когато фактическите данни доказват, че то е информирано за наказателното производство, водено срещу него, в частност за съдебното такова и за последиците от неявяването му и лицето се представлява от упълномощен да го защитава адвокат , избран от него или от държавата. /съгласно чл. 8 от Директива 343/2016, в този смисъл Р. № 416/2010 г. к.д. № 387/10 г. на 3-то НО на ВКС, Р. № 258/10 г. по к. д. № 194/10 г. на 3-то НО на ВКС, Решение Калоца срещу Италия, Решение Сейдович срещу Италия и др. / Развитите доводи на неговите защитници в обратния смисъл, основаващи се на изискванията на Директива 343/2016, са несподеляеми от настоящия съдебен състав. Няма спор, че една от целите на Директива 343/2016 на ЕС е да гарантира правото на лично участие на обвиняемото лице в съдебния процес, като в случай на нарушаването й, лицето има право на нов съдебен процес, или на друго средство на защитата, което позволява ново разглеждане на делото, включително и с представянето на нови доказателства. Това право, обаче съгласно съображение 35 на Директивата, не е абсолютно, а е поставено под условие, а именно, тогава, когато неучастието му се дължи на действия от страна на компетентните власти, изразили се в неспазване на изискването да уведомят по ясен и навременен начин за съдебния процес и за последиците от неявяването си. Настоящият случай не е такъв. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата за връчване на обвинителен акт и разпореждане за насрочване на делото на подсъдимия, в които му е указано, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, които изрично са били посочени. Твърдението на защитата, че Х. не е бил уведомен за датата и часа на провеждане на съдебното производство пред въззивния съд не отговаря на фактите по делото. На първото съдебно заседание, насрочено за 14.09.2017 г. , той е бил редовно призован от известния по делото адрес Варна , [улица] чрез пълнолетен член от семейството му – негова дъщеря и не се е явил, като не е посочил уважителни причини за това. За това съдът е отложил производството по делото за друга дата 5.10.2017 г., полагайки последователни усилия за призоваването му от всички възможни адреси и едва след като е изчерпал всички възможности за осигуряване личното му участие в производството, включително и чрез обявяването му за общодържавно издирване е дал ход на въззивното производство. Предвид тези съображения чл. 8, пар. 4 от Директивата е неприложим към конкретната ситуация. В него е предвидено, че когато компетентните органи не са в състояние да изпълнят условията предвидени в параграф 2, тъй като местонахождението на обвиняемия не може да бъде установено, въпреки положените разумни усилия, държавите- членки могат да предвидят решението да бъде изпълнено, като предвидят гаранции, че при информиране на осъденото лице, то има възможност за нов съдебен процес или друго средство за защита съгласно чл. 9 от Директивата. Последният предвижда, че когато обвиняемият не е присъствал на съдебния процес срещу него и „условията предвидени в чл. 8 параграф 2 не са изпълнени, т.е. лицето не е било уведомено своевременно за съдебния процес и за последиците от неявяването си и не е представлявано от адвокат, то има право на разглеждане на делото отново. В разглеждания случай е приложим параграф 2 на чл. 8 от Директива 343/2016 на ЕС. Държавата /в лицето на българския съд/ е изпълнила изискванията в разпоредбата съгласно които : „Държавите –членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиността на заподозрения или обвиняемия , да се проведе в негово отсъствие , при условие, че : а/ заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неявяването или б/заподозреният или обвиняемият след като е бил уведомен за съдебния процес се представлява от упълномощен адвокат, избран от самия него или назначен от държавата“, поради което поддържаната теза на искателя, обосноваваща необходимост от възобновяване на наказателното производство срещу него, аргументирана с нарушения в процедурата по призоваване и неуведомяване в хода на въззивното производство е защитена неубедително и е противоречие с доказателствата. В обсъждания по- горе контекст, искането на защитата за отправяне на преюдициално запитване от настоящия състав при ВКС към СЕС е лишено от основание. Съгласно чл. 486, ал. 3 от НПК, ВКС в качеството на съд, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжен да отправи запитване до СЕС, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС или значението и смисълът на разпоредбата са толкова ясни, че не будят съмнение. Защита е формулирала искането за отправяне на преюдициално запитване по следния начин - дали тълкуването на правата, прокламирани в Директива 343/2016 и в Хартата на основните права - /право на нов процес по същество, включително разглеждането на нови доказателства или друго средство за защита, когато лицето е осъдено задочно/ са защитени в същата степен от разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като изр. второ на нормата поставя изискване, което не фигурирало в Хартата, Директива 343/2016 на ЕС и ЕКЗПЧ и което гласи, че : „искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание, без уважителна причина“. В конкретния случай при депозиране на искането за отправяне на преюдициално запитване от вниманието на защитата е убягнало обстоятелство, че осъденият Х. е предаден на Република България въз основа на Европейска заповед за арест за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода по постановена присъда. Изпълняващата държава е преценила, че не са налице основания да откаже предаването на Х., въпреки постановеното задочно осъждане с въззивното решение. По силата на настъпилите изменения ЗЕЕЗА / ДВ бр. 55/2011 г., в сила от 23.07.2011 г./ задочното осъждане на лицето в държава, издала ЕЗА е факултативно основание за отказ, регламентирано в чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Възможността да откаже изпълнение на ЕЗА за изтърпяване на присъда наложена на осъдения , който не се е явил лично, е ограничена от четири изрично предвидени хипотези, посочени в чл. 2 от Рамково Решение 299/2009 г., с което е въведен нов чл. 4а в Рамково решение 2002/584. В него се определят условията, при които предаването на задочно осъдено лице в издаващата държава не следва да бъде отказвано. Цитираната норма от Рамковото решение е дословно транспонирана в чл. 40, ал.2, т.1-т.4 от ЗЕЕЗА. При всички изброени в нея хипотези е прието, че правото на защита на осъдения не се счита за накърнено с неприсъственото му осъждане, както и че изпълняващият орган не може да обвърже изпълнението й с изискването присъдата да бъде преразгледана от издаващата държава безусловно. Такава абсолютна гаранция /за преразглеждане на делото / е предвидена в чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА само по отношение на наложено или предвидено смъртно наказание, какъвто не е настоящия случай. На следващо място, процесуалното развитие на производството срещу Х. Х. насочва към една от хипотезите на чл. 4а, пар. 1, б. Б от Рамково решение 2002/584, а именно, че след като е бил уведомен за насрочен съдебен процес срещу него, той е упълномощил защитник, който го е защитавал. Цитираната разпоредба не допуска изпълняващият орган да обвързва изпълнението на ЕЗА с абсолютно задължение издаващата държава да преразгледа задочно постановената присъдата. На последно място по сходен въпрос СЕС е излязъл с решение С-399/11 г. по делото Stefano Melloni Ministerio Fiskal. Изложеното налага извод, че гаранциите които националното ни право предвижда за задочно осъдено лице, предадено въз основа на ЕЗА, са напълно синхронизирани с нормите от международното право в частност тези в Директива 343/2016, РР 2002/584, РР 2009/299, ХОПЕС и КЗПЧ и при тяхното прилагане не се констатират несъответствия или противоречия с международното право. В заключение при обсъжданото процесуално развитие на наказателното производство и коментираните правни норми, обвързващи съдебния състав в преценката за спазване на изискванията за уведомяване на лицето и направения от него личен избор на неучастие във въззивното производство, ВКС няма основания да възобнови делото, само за това, защото искателят не е присъствал лично в производство пред Окръжен Съд- Варна. Националното право, касаещо възобновяването на наказателно производство, както и прилагането му от съда, е съответно на тълкуването, което ЕСПЧ прави на аналогичното право, закрепено в чл. 6 КЗПЧОС, приложимо и по отношение на Директива 343/2016 на основание чл. 52, пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Налице е трайно установена ясна и последователна практика на ЕСПЧ, към която Съдът на ЕС препраща, и към която настоящият съдебен състав се придържа. Поради това не намира основание да уважи искането на защитата на осъдения за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. В искането са развити съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на внохд № 874/17 г., които според защитата на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК налагат възобновяване на делото. Техният отговор е от компетентност на Апелативен съд- Варна, където делото заедно с искането следва да бъдат изпратени. По тези съображения ВКС- първо наказателно отделение прие, че искането на осъдения за възобновяване на внохд № 874/17 г. по описа на Районен Съд - Варна е неоснователно и следва да остане без уважение, с оглед на което и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. А. Х. за възобновяване по внохд № 874/17 г. по описа на Окръжен съд- Варна, на основание чл. 423, ал.1 от НПК. Изпраща делото и искането на осъдения Х. А. Х. за възобновяване по внохд № 874/17 г. по описа на Окръжен съд- Варна в Апелативен съд - Варна по компетентност, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.