4 Р Е Ш Е Н И Е № 362 гр. Софя, 15 октомври 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември ............две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова.………….…..……………........……….…в присъствието на прокурора П. Маринова............……………………...…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 1152 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител О. У. против въззивна присъда № 377/28.11.2012 г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3244/2011 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 23.03.2011 г. по НОХД № 4783/2010 г., с която Софийският районен съд, НК, 105-ти състав, е признал подсъдимия Х. Г. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК. Вместо това е признал същият за невинен в това, на 10.12.2009 г., в [населено място], на [улица] противозаконно да е отнел л. а. м. „М.”, модел „C., с английски регистрационен № L., на стойност 76 000 лв. от владението на О. П. У., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го ползва, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК. В жалбата, поддържана лично от явилия се частен обвинител, както и в писмени бележки, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че показанията на св. Л. Х. са били неправилно оценени – неоснователно са били кредитирани дадените от него пред въззивния съд, а не онези пред съдия на ДП, които и не са били прочетени поради наличието на противоречия, останали неустановени. Освен това неоправдано е било игнорирано извършеното в съгласие с процесуалните правила разпознаване на подсъдимия от св. О. У.. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС. Прокурорът от ВКП намира, че част от доказателствата са били игнорирани или превратно интерпретирани, поради което предлага жалбата да бъде уважена. Подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. За да признае подсъдимия Г. за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление, въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие – разпитал е непосредствено свидетелите Л. Х. и О. У. (чиито показания от ДП са били прочетени пред първата инстанция в условията на процедура по чл. 371, т. 1 от НПК), извършил е собствена проверка и оценка на доказателствени средства, като е достигнало до нови фактически положения, на основата на които е приел за недоказано авторството на деянието. Твърденията за неоправдано игнориране на показанията на св. Л. Х., дадени пред съдия на ДП по реда на чл. 223 от НПК, липсата на тяхното прочитане и установяване на противоречия с тези, депозирани при непосредствения му разпит пред въззивната инстанция, изобщо не могат да бъдат споделени. Както се спомена и по горе, с оглед изразеното съгласие на страните производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като чрез прочитане са били приобщени показанията на свидетелите, дадени на ДП, между които и на св. Х. и У., както и експертните заключения. При въззивното разглеждане СГС е приел, че следва да провери показанията на посочените свидетели чрез провеждане на непосредствения им разпит, което и е сторил. Съществени противоречия за конкретни обстоятелства от значение за авторството на деянието не са били констатирани при разпита на св. Х., нито подобни аргументи са били изтъквани от частното и държавното обвинение. Това е отбелязано и в мотивите на въззивната инстанция, която е кредитирала не само изложеното от него при разпита пред СГС, но и това на ДП при разпита пред съдия. В касационната жалба също не се съдържа аргументация на твърдяните противоречия в показанията на този свидетел, за да е възможно те да бъдат анализирани. Допълнителните разяснения пред СГС на св. Х., че върху него е оказван полицейски натиск не повлияват върху съществото на неговите показания, дадени в двете фази на процеса, досежно поведението на подсъдимия на 21.01.2010 г., около 19 ч., а именно, че той е донесъл ключовете за гаража, изкарал е оттам покрит с чергило сив л. а. „М.” с чужда регистрация, след което се е оттеглил в неизвестна посока. Неоснователни са и възраженията относно оценката на показанията на св. У. самостоятелно и в съчетание с извършеното от него разпознаване по протокол от 05.02.2010 г. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените средства, а също и за тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по същество и ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в конкретния случай. В мотивите си въззивният съд е изложил подробни съображения защо не се доверява на еволюцията във възприятията на св. У. за личността на нападателя и неговите белези, демонстрирана при разпита му непосредствено преди провеждане на разпознаването в сравнение със заявеното от него при първия му разпит в деня на деянието. Невъзможността за възприемане на лицето и дори неговия пол по време на отнемането съвсем очевидно се е разминавало със съобщените преди разпознаването белези, които освен това са били и най-общи, а изложените причини за коренната промяна във възприятията е оценена за нелогична и неправдоподобна. Това с основание е предопределило и крайния изход на делото, доколкото показанията на св. У. са били единственият първичен и до голяма степен решаващ доказателствен източник за автора на деянието, който обаче не се е откроявал с нужната убедителност. Липсата на данни за идентичност между отнетия и държания от подсъдимия в гаражната клетка автомобил е допълвало картината на недоказано авторство на деянието, законосъобразно констатирано от въззивната инстанция, поради което и съдебният му акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 377/28.11.2012 г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3244/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.