Р Е Ш Е Н И Е № 80 [населено място], 25.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Красимира Медарова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 227 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. С. В., чрез защитника, против решение № 6 от 14.01.2016 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 351/2014 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Счита се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото; извършил е повърхностен и еднопосочен анализ на събраните доказателства; възприел е фактически констатации, които не се подкрепяли от доказателствата, в т. ч. за идентичност на парцелите, които подсъдимата е заявила през предходните две години; не е отчел разясненията на вещите лица, изготвили съдебно-техническите експертизи и показанията на част от разпитаните свидетели; игнорирал е направени възражения от страна на защитата и в противоречие с чл. 303, ал. 1 НПК се е основавал на предположения; не е спазил процедурата при произнасяне и изготвяне на постановения съдебен акт. При тези доводи са направени алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за частично изменение на решението относно наложеното наказание на подсъдимата. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) на подсъдимата В. поддържа жалбата по изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 69 от 9.10.2014 г. на Разградския окръжен съд по н. о. х. д. № 10/2014 г. подсъдимата С. С. В. е призната за виновна в това, на 31.05.2011 г. в [населено място] в качеството си на търговец – [фирма], в заявление за подпомагане за 2011 г. и приложена към него таблица за използваните парцели, депозирано до Областната дирекция на ДФ „Земеделие” – Разград, да е предоставила неверни сведения относно доброто земеделско и екологично състояние на конкретни земеделски парцели (подробно изброени БЗС под съответния идентификационен номер, обща декларирана площ и недопустимата за подпомагане част от нея) в землището на [населено място], Р. област, за да получи средства по Схема за единно плащане на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени на българската държава, поради което и на основание по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК и чл.54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на две хиляди лева. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото. Подсъдимата В. е оправдана по обвинението да е предоставила неверни сведения относно други четири блока за земеделско стопанство (БЗС) в землището на [населено място], три - в землището на [населено място] и един - в землището на [населено място]. С решение № 6 от 14.01.2016 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 351/2014 г. присъдата е била изменена, като е намален размерът на площите от земеделските парцели, за които подсъдимата В. е предоставила неверни сведения. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществена част от доводите са били наведени и пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал, отхвърляйки ги с подробни съображения. В касационната жалба отново се преповтарят съображенията, насочени да опровергаят констатацията на съда по същество относно умисъла на подсъдимата В.. По своето съдържание те изразяват несъгласието й с приетите за установени факти по делото и представляват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание за отмяна на въззивното решение. Видно от мотивите на решението Варненският апелативен съд е приел за установени фактическите положения по делото, след като е извършил собствена анализ на целия обем от доказателства, извлечени от процесуално годни доказателствени източници, които в съответствие със суверенното си правомощие е оценил като достоверни. Не е пропуснал да отдели нужното внимание както на показанията на св. М., който присъствал при очертаване на площи и посочвал кои парцели ще се отдават под наем на подсъдимата В., така и на показанията на св. С., според която към датата – 31.05.2011 г. очертаните и заявени парцели от подсъдимата са били в наличния слой “площи в добро земеделско състояние”, поддържан от Системата за идентификация на земеделските парцели. В изпълнение на процесуалните си задължения обаче съдът грижливо ги е обсъдил в съвкупност с данните от актуализираната цифрова ортофотокарта (ЦФОК), изготвена по самолетни снимки от м. юни 2011 г. и протоколите за специализирана теренна проверка на място на физически блокове, според които част от заявените от подсъдимата площи попадали извън специализирания слой “площи в добро земеделско състояние”. Не е игнорирал, а задълбочено е разгледал експертните заключения, в т. ч. данните от извършената съпоставка по ЦОФК от 2006 г. и от 2011 г., които в съчетание с писмените доказателства са позволили да направи извода, че част от парцелите, включени в обхвата на обвинението, са били наемани и стопанисвани от подсъдимата и през предходните две години (през 2009 г. и/или 2010 г.). Ето защо съдът приел за установено, че при подаване на заявлението за подпомагане за 2011 г. до Областната дирекция на ДФ „Земеделие” – Разград подсъдимата В. е знаела за наличието на площи, които не отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, определени с министерска заповед и на условията, залегнали в Наредба № 5 от 10.03.2010 г., т.е. негодни за подпомагане, при положение, че съществуващата в тях растителност към м. юни 2011 г. (при самолетното заснемане) е била с размери, които не биха могли да бъдат достигнати, ако около месец по-рано територията е била почистена от подсъдимата В.. Съображенията, че въззивният съд е проявил едностранчив подход, обсъждайки едни от доказателствата, а други е пренебрегнал, не могат да бъдат възприети. Всички доводи и възражения на подсъдимата и нейния защитник са получили отговор във въззивното решение и установените факти не се основават в противоречие с чл. 303, ал. 1 НПК на предположения. Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд е нарушил процесуалните правила, уреждащи изготвянето и обявяването на съдебния акт, и изискването за непрекъснатост на съдебното заседание по чл. 259 НПК. Изложените от подсъдимата аргументи са валидни при постановяване на нова присъда от въззивния съд и приложимия ред за обявяване - предвидения за първоинстанционната присъда, към който препраща разпоредбата на чл. 317 НПК. Варненският апелативен съд се е произнесъл с решение, което заедно с мотивите е било изготвено и обявено на страните в синхрон с чл. 340 НПК. Затова в аспекта, посочен в жалбата на подсъдимата, действащите процесуални правила към момента на постановяване на въззивния съдебен акт не са били нарушени. Конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се съдържат в жалбата, за да бъдат обсъдени от Върховния касационен съд, който не открива явна несправедливост на наложеното наказание. Поначало то е индивидуализирано в минималния размер както на лишаването от свобода, чието изпълнение е отложено за най-ниския изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, така и на наказанието глоба, предвидено кумулативно за извършеното престъпление. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК, поради което искането за намаляване следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 14.01.2016 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 351/2014 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: