4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 17 С., 06.01. 2014 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 7410/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. А. И. чрез пълномощник адв. Д. А. против въззивно определение № 3384 от 21.11.2014г. по ч. гр. дело № 2491/2014г. на Варненски окържен съд, с което е потвърдено определение № 13632 от 29.09.2014г. по гр. дело № 11141/2014г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на молбата с правно основание чл. 547 ГПК, вр. чл. 542 ГПК. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното определение е разрешен правния въпрос - представлява ли документ по чл. 548 ГПК нормата на чуждото законодателство, след като от нея е видно, че тя изключва възможността факта по чл. 542 ГПК да бъде удостоверен от компетентните органи на чуждата държава. Представени са съдебно решение по гр. дело № 12400/2013г. на Варненски районен съд и решение по гр. дело № 2412/12010г. Варненски районен съд и двете влезли в сила. Жалбоподателката поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по - нататъшното развитие на делото намира, че частната касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос има отношение към представен по делото отговор от Посолството на Република Полша в България, в който се сочи, че според чл. 42, ал. 2 от полския Закон за актовете по гражданско състояние, при съставяне на акт за раждане на дете родено от неомъжена майка и не припознато от баща, данните за фамилното име и име по баща се записват по фамилно име на майката и като малко име на бащата на детето - малкото име посочено от майката. Останалите рубрики, касаещи бащата - дата на раждане, местораждане и местоживеене се задраскват. Така записите за бащата на детето в акта за раждане на детето създават законова фикция. С обжалваното определение съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 548 ГПК, уреждаща установяване на факти настъпили в чужбина, според която молителката следва да установи, че не може да се снабди с необходимия документ или със заместващото го удостоверение от органите на държавата, на чиято територия е настъпил факта, което се доказва чрез представяне на документи издадени от компетентните органи на чуждата държава или удостоверение от Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице, респ. че няма възможност да се направи това искане. Прието е, че писмото изходящо от Посолството на Република Полша не съставлява документ от посочените в цитираната разпоредба, поради което молбата по чл. 547 ГПК се явява процесуално недопустима. Поставеният правен въпрос е обуславящ за изхода на делото и засяга решаващите мотиви на съда за недопустимостта на молбата. Това налага да се допусне касационно обжалване на определението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С молбата си жалбоподателката, като родител и законен представител на детето Н. И., родено на 23.06.2014г. в [населено място], Република Полша е поискала да се допусне поправка в Акта за раждане на детето относно името на биологичния баща, според издадено удостоверение № 18/17.08.2014г., съставено от Община [населено място] чифлик, въз основа на акт за раждане № 2414/2014г. на Служба по гражданско състояние в [населено място], Полша, като бъде вписан „баща неизвестен” и името на детето бъде променено на основание чл. 15 ЗГР на Н. Н. И.. В молбата жалбоподателката се е позовава на фиктивно (невярно) вписване имената на бащата на детето, направено според изискванията на полското законодателство - чл. 42, ал. 2 Закона за актовете по гражданско състояние въпреки, че молителката не е могла да посочи, кой е биологичния баща на детето. Допустимостта на производството за установяване на факт с правно значение, настъпил в чужбина, според разпоредбата на чл. 548 ГПК, е поставена в зависимост от отказа на чуждите органи да удостоверят този факт. Това произтича от установената по правило компетентност на органите на чуждата държава, в чиято територия тези факти са настъпили, която важи както за съставянето на официални документи за тези факти, така и за тяхното установяване по реда на чл. 542 и сл. ГПК. Доказването на отказа се извършва с удостоверение на чуждия орган или на Министерството на външните работи. Само ако чуждите органи откажат да удостоверят факта, българският съд става компетентен да го удостовери по реда на чл. 542 и сл. ГПК. В настоящия случай раждането на детето, като факт настъпил в чужбина, е удостоверен със съставен акт за раждане от Началник на Служба по гражданското състояние в [населено място], област Ш., поради което чл. 548 ГПК, на който съдът се е позовал, за да обоснове недопустимост на искането, е неприложим. Актът е съставен според изискванията на чл. 42, ал. 2 от Закона за актовете по гражданско състояние на държавата, където е настъпил факта. Разпоредба на чл. 42, ал. 2 от цитирания закон урежда записването в акта за раждане на дете родено от неомъжена майка и не припознато от баща. В посочената хипотеза разпоредбата не предвижда липсата на титул за произход от бащата. В рубриката данни за баща се вписва лице посочено от майката, без допълнителни данни, като дата на раждане, местораждане, местоживеене на бащата. Актът за гражданско състояние, в случая акт за раждане на дете, е официален документ, който има сила на пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на неговата неистинност по реда на ГПК. За да се допусне поправка в акта за гражданско състояние е необходимо да се установи неверността в съдържанието на акта, каквито твърдения се съдържат в молбата на жалбоподателката и те не почиват на нови факти настъпили след съставянето на първоначалния акт за раждане. При успешно провеждане на иска за установяване неверността на вписаното в акта за раждане обстоятелство, следва да се допусне й поправка на грешката в акта за гражданското състояние. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да укаже на жалбоподателката да посочи страна и петитум по наведените в обстоятелствената част на молбата основания за установяване неверността на вписаните в акта за раждане имена на бащата на детето, чието установяване има отношение към направеното искането за допускане на поправка в акта за раждане на детето относно името на бащата и бащиното име на детето по реда на чл. 547 ГПК, вр. чл. 542 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3384 от 21.11.2014г. по ч. гр. дело № 2491/2014г. на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 3384 от 21.11.2014г. по ч. гр. дело № 2491/2014г. на Варненски окръжен съд и потвърдено с него определение № 136432 от 29.09.2014г. по гр. дело № 11141/2014г. на Варненски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ