Р Е Ш Е Н И Е № 392 София, 22.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 6 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. В. М. Т. от гр.С. , чрез адв. В. М. - САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 21.04.2009 год. по гр.възз.д. Nо 2034/2006 година на Софийския градски съд, с което е обезсилено Решение по гр.д. Nо 2061/2005 година на СРС-ГК, по иск заявен на основание чл. 75 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на закона – чл. 295 ГПК / отм./ , чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 75 ЗС, както и в нарушение на съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК се обусловено от приетата теза , че по въпросите: 1./„една и съща ли е правната защита , която получава ищецът по заявен отрицателен установителен иск и по заявен владелчески иск ,; 2./ за „съдържанието на иска за собственост по см. на чл. 295 ГПК / отм/., в насока обхваща ли в хипотезите си и заявен отрицателен установителен иск за собственост „ и 3./ този за значението на последователността / поредността/ на завеждане на исковете в хипотезите на чл. 295 ГПК / отм./ -за собственост и владелческа защита , възпроизведен с чл. 359 ГПК/ няма съдебна практика, освен цитирано решение на СГС, което обстоятелство налага произнасянето от касационната инстанция с оглед на точното прилагане на закона и в този аспект и за развитие на правото. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. Р., с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване , като се поддържа , че съдебния акт на въззивния съд е следвало да се обжалва по реда на обжалване на определенията. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи и преценка на данните по делото в правомощията на чл.291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение на първата инстанция по уважения владелчески иск по чл. 75 ЗС на В. Т., след като съдът е приел, че същата е заявила, наред с владелческия иск и иск за собственост срещу същия ответник, поради което и на основание чл. 295 ГПК / отм./ владелческата защита е недопустима. За да постанови съдебния акт, решаващият-въззивен съд е приел, че с предявения владелчески иск по чл. 75 ЗС се защитава владение, но не държане. С разпоредбата на чл. 295 ГПК / отм./ е установено правилото, че ако има заявен иск за собственост / без да се визира под каква форма – установителен или осъдителен , нито положителен установителен или отрицателен установителен /, не може да се предяви и иск за защита на владението/, освен ако същото не е отнето след завеждане на иска/-редакцията на чл. 359 ГПК/. Петиторната защита поглъща посесорната доколкото се касае до търсена от съда едновременно защита на правото на собственост и владението на един и същ недвижим имот. По силната от гл.т. на формиране на сила на пресъдено нещо по отношение на комплекс от факти, съдебна защита чрез заявен иск за собственост, защитава и факта на владението, като предмет на защита с иска по чл. 75 ЗС. Възприетото в съдебната практика становище , че искът по чл. 75 ЗС е вещен осъдителен иск, предполага недопустимост винаги когато ищецът- владелец по иска по чл. 75 ЗС заявява и иск по чл. 108 ЗС, поради липсата на правен интерес от паралелна защита . Безспорно тази хипотеза се обхваща от чл. 295 ГПК / отм./, възпроизведена в чл. 359 ГПК. Изборът на защита е обусловен от основанието, на което се осъществява владението и/или от характера на самото нарушение. В рамките на заявения посесорен иск не може да се решава въпроса дали владелецът е собственик на имота, ако нарушеното владение се търси и с иск за собственост , то в тези хипотези искът по чл. 75 ЗС е недопустим. Не е недопустим иска по чл. 75 ЗС когато едно лице , заявило владелчески иск за защита на нарушено владение , заявява и установителен вещен иск , с който не търси защита на своето право на собственост на конкретния недвижим имот , а - при наличие на обоснован правен интерес, чрез заявен отрицателен установителен иск претендира да бъдат отречени правата на собственост на лицето, което е „нарушило„ владението му ,като самото правото на собственост на ответника по иска по чл. 124 ал.1 ГПК / чл. 97 ал.1 ГПК –отм./ не е установено със силата на присъдено нещо спрямо владелеца-ищец по владелческия иск. Предмет на иска по чл. 75 ЗС е факта на владение по отношение на конкретен недвижим имот. Предметът на търсена защита по заявен отрицателен установителен иск е комплекс от факти, установяващи липсата на основания за притежаване на вещното право – правото на собственост/ порок на волята при деривативно придобивно основание , наличие на правоизключващи права и др./. Владелческият иск предполага положително установяване на твърдяните факти от страна на ищеца-владелец. В рамките на защитата по отрицателния установителен иск позитивното доказване на фактите за наличие на правото на собственост, в т.ч. и факт на владение на имота на правно основание, е ирелевантно за изхода на спора по същество. При изясняване точния смисъл на законодателя следва да се приеме, че хипотезата по делото – заявен владелчеки иск по чл. 75 ЗС за защита на нарушеното владение и отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ да бъде отречено правото на собственост на ответниците , не се обхваща от приложното поле на чл. 295 ГПК / отм./. С оглед на изложените съображения по приложение на чл. 295 ГПК / отм./ респ. чл. 359 ГПК , настоящият състав намира , че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Искът по чл. 76 ЗС се явява процесуално допустим и въззивният съд , в рамките на въззивното производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ , по жалбите на на Л. Р. и „С. Д.- 1”ЕООД , следва да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и 3 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 21.04.2009 год. по гр.възз.д. Nо 2034/2006 година на Софийския градски съд, с което е обезсилено Решение по гр.д. Nо 2061/2005 година на СРС-ГК, по иск заявен на основание чл. 75 ЗС и ВРЪЩА делото на въззивния съд за постановяване решение по същество в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./, по жалбите на Л. Р. и „С. Д.- 1”ЕООД, С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :