О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр. София 11.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА З. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2695 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищците Н. П. К., С. К. К. и Е. К. Д., тримата, чрез адв.Н. Ч. и Н. Х. против определение № 461/10.12.2013 г. по ч.гр.дело № 352/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на ищците против определение № 2568/01.10.2013 г. по гр.дело № 2421/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
Към частната жалба в срока по чл. 265,ал.1 ГПК са се присъединили и ищците Д. Д. Т., М. С. Т. и Н. С. Т., тримата чрез адв.Е. А..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Според жалбоподателите извода на въззивния съд за процесуална недопустимост на предявения иск, поради наличие на сила на пресъдено нещо – влязло в сила решение по гр.дело № 55/2010 г. на Районен съд [населено място] е неправилен. Поддържат, че с влязлото в сила решение № 55/2010 г. на Районен съд [населено място] жалбоподателите са поискали да се допусне и извърши съдебна делба на целия имот с идентификатор 58356.506.256, като искът е отхвърлен тъй като жалбоподателите са собственици на реална част от него, че не е установена съсобственост в идеални части между ищците и Българската държава, че неправилно въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение е отречено правото на собственост на жалбоподателите върху спорния имот. Считат, че спорът по настоящото дело не е идентичен с този по влязлото в сила решение по гр.дело № 55/2010 г. по отношение на страни, основание и искане и поради това предявеният ревандикационен иск е процесуално допустим.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. длъжен ли е съда да разгледа предявен иск по чл.108 ЗС в състезателно съдебно производство или може да прекрати делото без разглеждане на спора, поради вътрешно убеждение за недопустимост на иска и как съда приема, че един иск е недопустим без да се съдържа такова волеизявление в становището на другата страна, 2. - втори и трети въпроси съдът конкретизира и уточни, което е в правомощията, предвидени в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва - налице ли е идентичност по предмет, искане и страни между две граждански дела в хипотеза на постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск за съдебна делба на парцел, за който съделителите ищци претендират,че са съсобственици в идеални части, която съсобственост произтича от наличие на право на собственост на реална част от същия парцел, реституирана по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др..., като останалата невъзстановена реална част от парцела е собственост на друго лице и предявен иск с правно основание чл.108 ЗС от същите ищци за реално определената част от същия парцел, като правото на собственост е основано на реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. срещу същия ответник, по който иск не е постановено решение, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 461/15.11.2010 г. по ч.гр.дело № 351/2010 г. на ВКС I г.о., 3. налице ли е идентичност на спор по смисъла на чл.299,ал.1 ГПК по ревандикационен иск с такъв по дело за делба, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. може ли да се прилага косвен съдебен контрол и за тази част от недвижимия имот, собственост на наследодателя на ищците, която вече е отписана от актовите книги за държавна собственост със заповед на оправомощения за това орган и този факт е отразен и в самия акт за държавна собственост и признат от съответните държавни органи, на който въпрос според жалбоподателите няма произнасяне от въззивния съд.
Ответникът по частната жалба - Администрация на Министерски съвет в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че жалбоподателите-ищци са предявили пред Бургаският окръжен съд иск с правно основание чл.108 ЗС против Администрацията на Министерския съвет за предаване владението на собствения им имот, представляващ реална част с площ от 2500 кв.м. от поземлен имот, целият с площ от 6 497 кв.м. с идентификатор 58356.506.256, включен в границите на УПИ V и част от УПИ IV в кв.38 по плана на [населено място] от 1962 г., с южна граница – улица. Прието е, че претендираната собственост се основава на реституция на имота по силата на решение №2229/13.07.1994 г. по гр.д. №2872/1994 г. на Върховния съд, с което собствеността е възстановена по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с отмяна на отчуждаване на терена за обществено мероприятия. Прието е също, че след реституиране на имота жалбоподателите са предявили иск за делба срещу Българската държава за същия поземлен имот и с влязло в сила решение по гр.д. №55/2010 г. на Районен съд [населено място] претенцията е отхвърлена, поради липса на право на собственост за ищците на предявеното основание – реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
От правна страна съдът е приел, че предявеният иск за собственост е недопустим, поради сила на присъдено нещо и непререшимост на спора – чл. 299 ГПК.
Въззивният съд е приел, че производство по гр.дело №55/2010 г. на Районен съд [населено място] е образувано по иск за съдебна делба на жалбоподателите-ищци против Държавата, като е заявена тяхна съсобственост върху целия имот, че от този имот понастоящем се претендира реална част, на основание реституция по гр.д. №2872/1994 г. на ВС. С оглед на това съдът е направил извода, че делбеното дело е между същите страни за същия имот, за който е заявено право на собственост на същото основание. Приел е, че с влязло в сила решение искът за допускане на делба е отхвърлен, поради липса на право на собственост в полза на ищците върху процесния имот. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.344 ГПК и е приел, че с решението по допустимостта на делбата съдът се произнася по въпроса има ли общ имот и кои са съсобствениците. Направил е извода, че в производството по допускане на делба се решава въпросът за собствеността. Приел е, че съдебна делба не е допусната, тъй като съдът е отрекъл въведеното от ищците като предмет на спора основание за съсобствеността – реституция и че това решение е влязло в сила. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че спорният въпрос по предявения иск по чл.108 ЗС за собствеността на процесния имот, като реална част от делбения имот, е бил в предмета на делото за делба и с приключване на делбеното производство с влязло в сила решение, този спор е разрешен със сила на присъдено нещо, съответно на основание чл.299 ГПК същият е непререшим. Извел е и извода, че предявеният от жалбоподателите иск против Държавата за собственост върху процесния имот на основание реституция по силата на посоченото съдебно решение, е недопустим, поради което производството по делото следва да се прекрати и е потвърдил първоинстанционното определение.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по първи и четвърти въпроси/обозначени от съда по-горе/ от изложението, тъй като същите представляват доводи по правилността на обжалваното определение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. С оглед на това тези въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а и жалбоподателите не са посочили при наличие на коя от допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК са разрешени. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос, тъй като същият касае приложното поле на чл.299,ал.1 ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, данни за осъвременяване на която не са установени.
Съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос - налице ли е идентичност по предмет, искане и страни между две граждански дела в хипотеза на постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск за съдебна делба на парцел, за който съделителите ищци претендират,че са съсобственици в идеални части, която съсобственост произтича от наличие на право на собственост на реална част от същия парцел, реституирана по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др..., като останалата невъзстановена реална част от парцела е собственост на друго лице и предявен иск с правно основание чл.108 ЗС от същите ищци за реално определената част от същия парцел, като правото на собственост е основано на реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. срещу същия ответник, по който иск не е постановено решение.
С определение № 461/15.11.2010 г. по ч.гр.дело № 351/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК съдът е приел, че с решението си съдът се произнася по търсената по исков ред защита на едно субективно право, че последното е спорния предмет по отношение на който се отнася законната сила на решението. Според същото определение съгласно чл.221 ГПК/отм./ спорният предмет се характеризира със същите страни, същото искане и същото основание. Прието е, че не е налице идентичност по отношение на предмет и искане между постановено решение по иск за делба и предявен отрицателен установителен иск за собственост в производство по дело между същите страни. Според съдебния състав относно влязлото в сила решение по предявения иск за делба със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса, че не е налице съсобственост между страните, а не кой е собственик на имота.
Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение с така цитираната практика на ВКС.
С оглед на така възприетата практика на ВКС отговорът на поставения правен въпрос е следният – не е налице идентичност между две граждански дела по отношение на заявено с предявения иск основание и искане в хипотеза на постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск за съдебна делба на парцел, за който съделителите ищци претендират, че са съсобственици в идеални части, която съсобственост произтича от наличие на право на собственост на реална част от същия парцел, реституирана по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др..., като останалата невъзстановена реална част от парцела е собственост на друго лице и предявен иск с правно основание чл.108 ЗС от същите ищци за реално определената част от същия парцел, като правото на собственост е основано на реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. срещу същия ответник, по който иск не е постановено решение.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира за неправилен извода на въззивния съд, че спора между страните е разрешен с влязлото в сила решение по гр.дело № 55/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен искът за съдебна делба на жалбоподателите срещу Българската държава за същия имот т.е., че е налице хипотезата на чл.299 ГПК, съответно е неправилен извода за процесуална недопустимост на предявения ревандикационен иск.
С влязло в сила на 20.06.2012 г. решение № 109/13.01.2011 г. по гр.дело № 55/2010 г. на Районен съд [населено място] е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателите против Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството при участието на трето лице Министерски съвет на РБългария, с който е поискано да се допусне делба на имот с идентификатор 58356.506.256 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 6497 кв.м. при квоти за ищците 416.66/6497 ид.части за всеки от тях, а за държавата 3997.04/6497 идеални части. С посоченото решение е прието, че решение № 2229/13.07.1994 г-. по адм.дело № 2872/94 г. на ВАС за отмяна на отчуждаването на реална част от бившия парцел V-414 от кв.38 по плана на [населено място] от 1962 г. не е довело до възникване на съсобственост между ищците и Държавата, като собственик на останалата реална част от парцела, който понастоящем е заснет като имот с идентификатор № 58356.506.256 по КК на [населено място].
С предявения ревандикационен иск жалбоподателите-ищци основават материалната си легитимация за собственост върху недвижим имот, представляващ реална част с площ от 2500 кв.м., част от поземлен имот с площ от 6497 кв.м. с идентификатор 58356.506.256, попадащ в границите на УПИ V и част от УПИ VI в кв.38 по плана на [населено място] от 1962 г. с реституция на имота възоснова на решение № 2229/13.07.1994 г. по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., с което е отменено отчуждаването на имота за обществено мероприятие. Съдът намира, че в случая е налице само тъждество по отношение на страните по влязлото в сила решение по гр.дело № 55/2010 г. на Районен съд [населено място] и страните по настоящото дело. Не е налице тъждество по отношение на заявеното основание и искане по предявения иск за съдебна делба, по който е постановено влязло в сила решение по гр.дело № 55/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен иска и предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС, който е предмет на настоящото дело. Следователно не се установява хипотезата на чл.299 ГПК и предявеният ревандикационен иск е процесуално допустим. Обжалваното определение следва да се отмени, като неправилно и делото да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения редавникационен иск и постановяване на решение по същество на спора.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на определение № 461/10.12.2013 г. по ч.гр.дело № 352/2013 г. на Бургаския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 11077/20.12.2013 г., подадена от ищците Н. П. К., С. К. К., Е. К. Д., тримата, чрез адв.Н. Ч. и Н. Х., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.3 към която частна жалба са се присъединили ищците Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., тримата, чрез адв.Е. А. съдебен адрес [населено място], [улица], вх.1,ет.1 ап.1.
Отменя изцяло определение № 461/10.12.2013 г. по ч.гр.дело № 352/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
Връща делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |