4 Р Е Ш Е Н И Е № 169 София,18.11.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 950/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 218 от 18.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 191/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 147 от 31.01.2012 г. по т. д. № 2379/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното решение, по предявени от синдика на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ - Л. Б., против [фирма] и К. Д. Д. искове, е признато за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] - [населено място], че са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ плащанията на парични задължения в размер на 38 850 лв. и 10 000 лв. по търговски сделки - договори от 30.05.2008 г. и 10.08.2008 г., извършени от [фирма] към К. Д. Д. на 18.05.2009 г., след началната дата на неплатежоспособност на дружеството - 03.05.2007 г., определена с решение № 115 от 23.03.2010 г. по т. д. № 865/2009 г. на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], обявено в несъстоятелност с решение № 104/28.01.2014 г. по т. д. № 865/2013 г. на Варненски окръжен съд, не заявява становище по жалбата. В открито съдебно заседание синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/ - адв. Т. Н., назначен с определение на съда по несъстоятелност от 07.08.2014 г., изразява становище за постановяване на решение по касационната жалба в съответствие със закона и със съдебната практика по идентични дела. С определение № 122 от 11.04.2014 г. е допуснато за касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение по реда на чл.290 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по т. д. № 2379/2011 г. на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от синдика на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ против [фирма] и К. Д. Д. искове за признаване за нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция ДВ бр.70/1998 г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] плащанията в размер на 38 850 лв. и 10 000 лв. по договори от 30.05.2008 г. и 10.08.2008 г., извършени от дружеството в полза на К. Д. Д. след определената с решение по т. д. № 865/2009 г. на Варненски окръжен съд начална дата на неплатежоспособност - 03.05.2007 г. Първоинстанционният съд е приел, че плащанията са извършени при предпоставките на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция ДВ бр.70/1998 г./, поради което ги е признал за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]. Сезиран с въззивна жалба от ответника К. Д., въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, след като също е достигнал до извод, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./, обуславящи нищожност на плащанията, извършени след началната дата на неплатежоспособност на дружеството - ответник. Решението на въззивния съд е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване по следните съображения : С § 8 ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., е изменена разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ като е променен вида на уредения в нея иск за попълване на масата на несъстоятелността. От установителен според действащата до изменението редакция на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, с новата редакция на същата разпоредба искът е променен в конститутивен. Законодателната промяна е приложима и по отношение на заварените производства по искове по чл.646, ал.2 ТЗ, предявени за попълване на масата на несъстоятелността, съгласно изричната разпоредба на § 14, ал.1 ДР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г. Разпоредбата на § 14, ал.1 ДР на ЗИДТЗ е оспорена пред Конституционния съд на Република България от Общото събрание на Търговска колегия при ВКС, но с решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. К. съд е отхвърлил искането за обявяването й за противоконституционна. Към момента на влизане в сила на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., производството по предявените от синдика на [фирма] искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./ е било висящо пред Върховния касационен съд. Предвид висящността на производството, въведените със ЗИДТЗ изменения в съдържанието на чл.646, ал.2 ТЗ са приложими към разрешения с въззивното решение правен спор. Въззивният съд е разгледал исковете като установителни, съобразно действащата при постановяване на въззивното решение правна уредба. Последвалата законодателна промяна във вида на исковете по чл.646, ал.2 ТЗ предполага правният спор да е бил въведен в процеса с предявен от синдика конститутивен иск, а не с установителен иск. Предявяването на установителен иск за защита на субективно материално право, което според настъпилата в хода на делото законодателна промяна подлежи на защита с конститутивен иск, обуславя недопустимост на исковете и на решенията, с които те са разгледани. Освен промяна във вида на иска, със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., е извършена промяна и в съдържанието на уредения в чл.646, ал.2, т.1 ТЗ фактически състав като е предвидена възможност да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнението на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, което е извършено от длъжника след началната дата на неплатежосопсобност, съответно свръхзадълженост, в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Промяната във фактическия състав, на който са основани предявените от синдика искове за попълване на масата на несъстоятелността, изисква в обстоятелствената част на исковата молба да бъдат изложени допълнително твърдения за предпоставките по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ в актуалната редакция на разпоредбата. Обстоятелствената част на исковата молба не би могла да бъде изменена на етап касационно производство. Такава промяна не може да бъде извършена и в случай на връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не само поради ограничението на чл.214, ал.1, изр.1 ГПК, а и поради това, че новата редакция на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ налага промяна и във вида на исковете - от установителни в конститутивни, което е недопустимо с оглед забраната на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. По изложените съображения обжалваното въззивно решение на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение на Варненски окръжен съд следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими и да бъде прекратено производството по делото поради настъпилата в хода на процеса недопустимост на предявените от синдика на [фирма] /н./ искове за попълване на масата на несъстоятелността. Ответникът по касация К. Д. Д. е претендирал разноски само за производството пред първата инстанция, но не е представил доказателства за извършването им, поради което разноски не следва се присъждат. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.649, ал.6 ТЗ държавната такса върху исковете в размер на 1 954 лв. следва да бъде възложена в тежест на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 218 от 18.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 191/2012 г. на Варненски апелативен съд, и потвърденото с него решение № 147 от 31.01.2012 г. по т. д. № 2379/2011 г. на Варненски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от синдика на [фирма] /н./ против [фирма] и К. Д. Д. искове за признаване за нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] плащанията в размер на 38 850 лв. и 10 000 лв. по договори от 30.05.2008 г. и 10.08.2008 г., извършени от дружеството в полза на К. Д. Д. на 18.05.2009 г., след определената с решение по т. д. № 865/2009 г. на Варненски окръжен съд начална дата на неплатежоспособност - 03.05.2007 г. ОСЪЖДА [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1 954 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири лв./. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :