Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр.София, 22 май 2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 2934/2011 година Производството по реда на чл. 346, т. 2 НПК е образувано по жалба на Н. А.Б., подадена чрез служебния му защитник против присъда № 96/14.11.2011 г., постановена по в.н.о.х.д. №268/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград /РОС/. Релевирани са доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и неговия защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че при постановяване на осъдителната присъда не са допуснати претендираните нарушения, поради следва да остане в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивната присъда с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С обжалваната въззивна присъда е отменена присъда № 636 от 27.09.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 728/2011 г. на Районен съд – Разград /РРС/, с която подсъдимия Б. е признат за невиновен в това : - на 16.06.2011 г. в гр. Р., в условията на опасен рецидив да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, а именно - управлявал МПС – л.а. марка „Ф.”, модел „Т.”, без регистрационни табели, не е спрял на подадените му звукови и светлинни сигнали от полицейските служители към РУП гр. Разград с цел да избегне полицейска проверка, изразяване на явно неуважение и незачитане на реда, отправяне на псувни и обиди към полицейските служители – П. Д. П. и Н. Р. Н. и деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията по опазване на обществения ред, като е оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. С присъда № 96 от 14.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 268/2011 г. на РОС оправдателната присъда е отменена и вместо нея постановена друга с която подсъдимия Б. е признат за виновен в това, че: - на 16.06.2011 г. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 НК . Подсъдимият е осъден да заплати сумата от 320 лева разноски по делото. Касационната жалба, подадена в срок и срещу подлежащ на проверка по глава двадесет и трета от НПК съдебен акт е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. От поддържаните доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, и необоснованост на въззивната присъда, без разглеждане следва да се остави доводът за необоснованост на съдебния акт. Както Върховния касационен съд неведнъж е имал повод да посочи, необосноваността не е самостоятелно касационно основание от посочените в чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което се намира извън обхвата на касационния контрол. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, т. 2 НПК, поради което то следва първо да бъде обсъдено. Отправените упреци във връзка с доказателствената дейност на РОС са неоснователни. За да постанови нова осъдителна присъда въззивната съдебна инстанция е подложила на самостоятелна съвкупна оценка събраните от РРС в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства позволила и да направи обосновани и законосъобразни изводи относно съставомерността на извършеното от Б. деяние по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Доводите на въззивния съд, с които са отхвърлени, като недостоверни, некореспондиращите с останалия наличен доказателствен материал обяснения на подсъдимия, оспорващ авторството на деянието, се споделят напълно от настоящия касационен състав, поради което и не следва да бъдат повтаряни. Лишено от основание е и твърдението за избирателно кредитиране на показанията, дадени от полицейските служители П. и Н. като такива, обслужващи обвинителната теза. В тази част РОС е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 305, ал. 3 НПК, а именно да обсъди противоречията в доказателствата, като изложи съображения за приемането на едни или отхвърлянето на други от тях и това е сторил след задълбочен анализ на доказателствената съвкупност,съпоставяйки обясненията на касатора с показанията на св. П. П., Н. Н. и С. С.. Не е допуснато и процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия Б. с отказа на първоинстанционния съд да разпита предишния собственик на управлявания от касатора автомобил относно техническата му изправност и възможността да се движи на собствен ход. По начало не съществува безусловно задължение съдилищата да приемат всички доказателствени искания на страните, доколкото последните следва да са съобразени както с предмета на доказване, така и с липсата на други доказателства или доказателствени източници, от които съдът да изведе правнорелевантните факти. Независимо, че управлението на процесния автомобил само по себе си не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на Б., в хода на съдебното следствие пред РРС е изслушана, приета и не е била оспорена от касатора авто-техническата експертиза, която е дала положителен отговор на въпросите относно техническата изправност на превозното средство. Тази експертиза ведно с приетите съдебно - химическа, съдебно – психиатрична експертиза и с останалия наличен доказателствен материал са оценени правилно от въззивната инстанция, което е сторила при извършения анализ и последвалият отказ да се кредитират по отношение на достоверност обясненията на касаторът, както и да се приемат за установени обстоятелства относими към конкретния предмет на доказване по отношение на инкриминираното деянието и личността на касаторът, като негов извършител. При отсъствие на порок в съдопроизводствената дейност на РОС по фактите, касационният състав приема, че материалният закон е приложен правилно. В случая въззивната инстанция е направила законосъобразен отказ да приеме тезата на защитата, за извършено от касаторът нарушение по смисъла на чл.1 от УБДХ. В ППВС № 2 от 29.11.1974 г. по н.д. № 4/1974 г., част първа, т.6, ясно е посочен разграничителният критерий между административното нарушение (дребното хулиганство) по УБДХ и престъплението хулиганство, а именно степента на обществената опасност на извършените деяния. Псувните, обидите и агресията на подсъдимия Б., насочена към полицейските служители по повод на извършваната от тях проверка, са правилно оценени от въззивния съд като действия, нарушаващи правовият ред и демонстриращи явно неуважение към обществото. Основният признак на деянието, чрез което се е осъществило това престъпление са „непристойните действия” т.е. налице са действия, като ругатни, буйство, невъзпитаност и т.н., а не просто маловажни постъпки, за каквито претендира защитата. Като е разграничил дребното хулиганство по чл. 1 от УБДХ от характеризиращите се с висока степен на обществена опасност непристойни действия, извършени от Б., РОС законосъобразно е направил законосъобразния извод за съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Неоснователен е и доводът на защитата за липса на публичност на извършеното деяние, тъй като съгласно цитираното по – горе ППВС- Част първа, т. 5, хулиганството ще бъде налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние на други лица. На последно място следва да останат без коментар твърденията на защитата относно мотива за извършването на инкриминираните действия – защита на личната чест, тъй като очевидно последната би могла да се осъществи по законоустановения за това ред. Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 96 от 14.11.2011 г., постановена по в.н.о.х.д. № 268/2011 г. на Окръжен съд – гр.Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 1. 2.