Р Е Ш Е Н И Е № 441 София, 15 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на втори октомври, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1381 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения Б. К. В., за изменяване по реда на възобновяване на наказателните дела на влязло в сила въззивно решение № 33 от 18. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 83 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, с което е била изменена присъда № 289 от 23. 11. 2012 год., постановена по НОХД № 379 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Мездра. В искането, поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК поради и което, се претендира за упражняване на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото се явява и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 289 от 23. 11. 2012 год., постановена по НОХД № 379 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Мездра, осъденият Б. К. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и осем месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил осъдения В. да изтърпи отделно и предходно, определено му по НОХД № 77 / 2006 год. по описа на РС – гр. Мездра, общо най-тежко наказание - „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Осъденият чрез защитника си обжалвал присъдата, с искане да бъде оправдан. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 33 от 18. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 83 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, първоинстанционната присъда била изменена в санкционната си част, като размера на наложеното на осъдения В. наказание „лишаване от свобода” бил намален от три години и осем месеца, на три години /това правомощие било упражнено и по отношение на друг по делото подсъдим/ и потвърдена, в останалата си част. Релевираното от осъденото лице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, е налице. Това е така защото, извън констатираните от съдилищата и ценени през призмата на чл. 54 от НК смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност на осъденото лице обстоятелства, следва да се отчете и това, че освен съставомерното, други осъждания по отношение на В. не са налице, като най-тежкия размер на наложено му дотук наказание „лишаване от свобода” /определено съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК/, е едва десет месеца. При това положение може да се счете, че за ефективното постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, не се налага с абсолютна категоричност осъдения В. да бъде изолиран от обществото в определения му от инстанционните съдилища срок, включая и след упражненото от въззивния съд, правомощие по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК. С оглед приетата от съдилищата доказателствена съвкупност относима към индивидуализацията на наложеното на дееца наказание /правилно ценена съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК/ и изложеното по – горе, наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода”, следва да бъде намалено по размер – от три години, на две години „лишаване от свобода”, като според касационният състав така определения размер на наказанието „лишаване от свобода” като санкция за извършването на горепосоченото от В. престъпление, съответства в по – пълна степен на обществената опасност на дееца и релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства, без у осъдения да бъде налице „усещане” за понесена неоправдана като интензитет, наказателна репресия. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения Б. К. В. следва да бъде уважено в посочения в мотивите на решението смисъл. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1 , т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването на наказателни дела влязло в сила въззивно решение № 33 от 18. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 83 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, с което е била изменена присъда № 289 от 23. 11. 2012 год., постановена по НОХД № 379 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Мездра, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на Б. К. В. наказание от три години „лишаване от свобода”, на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.