2 Р Е Ш Е Н И Е № 537 София, 23 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Р. Виденова и в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 509 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 4434/09 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Б. В. Д. за виновен и го осъдил на основание чл.116, ал.1, т.6 във връзка с чл.115 и чл.54 НК на седемнадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест. На основание чл.45 ЗЗД подс.Д. е осъден да заплати на В. В. А. и на А. З. А. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всеки един от тях. С решение № 224 от 09.07.2010 г., постановено по внохд № 250/10 г. Апелативният съд-гр.София изменил посочената присъда, като намалил присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди на по 60 000 лева за всеки един от тях, както и задължението на подсъдимия за държавна такса. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимия и гражданските ищци. Подс.Д. възразява, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и прави алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване по възведеното обвинение или намаляване на наказанието и свързано с това и на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Гражданските ищци заявяват несъгласие с корекцията в размера на присъдените им обезщетения на основание чл.45 ЗЗД и искат увеличаването им. Пред ВКС жалбите се поддържат. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: По жалбата на подсъдимия: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява се срещу дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата. В тази връзка се претендира, че той е следвало лично да разпита множеството свидетели и експертите по експертизите, назначени на досъдебното производство. Известно е че, съдът може да приобщи към доказателствата по делото показанията на свидетели, както и да приеме експертни заключения, без провеждането на разпит на изготвилите ги експерти, когато те не се явяват и само при съгласие на страните по делото. От съдебните протоколи на л.л.84-85 и 125 (СГС) е видно, че тези условия са били налице, поради което и на основание чл.281, ал.3 във връзка с чл.281, ал.1, т.5 и чл.282, ал.3 НПК са прочетени показанията на свидетели и са приети заключенията по представените на досъдебното производство експертизи. Пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия е поискала да бъдат разпитани експертите, при съображения „лично да обяснят пред съда с какво е извършено престъплението и да разяснят неговия механизъм”, като това искане е оставено без уважение по реда на чл.327 и сл.НПК. Сега пред ВКС се поддържа искането за непосредствен разпит на експертите, а наред с това и на свидетелите. Не се претендира, отсъствието на условията за приобщаване по посочения ред, а наличието им е видно от цитираните протоколи за съдебни заседания. От друга страна, впечатлява непоследователността на защитата по дейността по събирането и проверката на доказателствата. По-важно е това, че не е бил необходим повторен разпит на свидетелите и вещите лица и не е следвало да се изясняват новооткрити обстоятелства. Обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са изяснени изцяло посредством възможните доказателствени източници. На отсъствието на очевидци на инкриминираното деяние е придадено значение, каквото обективно то няма. Известно е, че изводите по фактите по чл.102 НПК могат да се основават и само на косвени доказателства, какъвто е настоящият случай. Изложените от С. съображения по оценката на последните сочат, че е съобразено изискването на чл.303, ал.1 НПК, като направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Тези съображения, в тяхната детайлност, фактически не се оспорват. Нещо повече мотивите на С. не следва да се четат избирателно. На същото място ясно е взето становище за средството, с което е причинено увреждането на пострадалия, довело по-късно до неговата смърт, както и за мястото, където това е сторено от подсъдимия, поради което възражението за отсъствието на изводи за тези обстоятелства, е неоснователно. Законът правилно е приложен. При приетите за установени фактически положения, възражението за наличието на условията на чл.15 НК е неоснователно. Установените от съда действия на подсъдимия по нанасянето на удара, неговото място и последици, добре изяснени от заключението по съдебно-медицинската експертиза под № 1147/2008 г.(т.2,л.3 от досъдебното производство), последните указващи не само на непосредствената причина за смъртта на пострадалия, но и на интензитета на нанесения удар, правят невъзможен положителния извод за действие при условията на чл.15 НК. Наложеното наказание е справедливо. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставки за индивидуализация на наказанието при условията на смекчената наказателна отговорност. То правилно е определено в рамките на предвиденото от закона, като по размер е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. По жалбите на гражданските ищци: Жалбите са основателни. Като съобрази идентичността на оплакванията и исканията на двамата граждански ищци – родители на пострадалия А., ВКС намери, че няма пречка те да бъдат разгледани заедно. Жалбите са основателни. С. не е имал основание да намалява присъдените им обезщетения за неимуществени вреди. Последното е сторено при съображения, твърде лаконични, на плоскостта на установени параметри в практиката на съдилищата. Съдебната практика не е крайъгълният камък при приложението на чл.45 ЗЗД. От съществено значение са действително претърпените, търпими понастоящем и за в бъдеще болки и страдания от загубата на дете. Изводи за последните са направени от първоинстанционният съд и те не са отречени от въззивната инстанция. Непрекъснатото изменение на обществените отношения, в посока на максимална защита на правата на личността, трябва адекватно да се отразява и от съдебната практика. Настоящият състав на ВКС прецени, че първоначално определените по размер обезщетения за неимуществени вреди, по-пълно изпълват изискването за справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД, в който смисъл и следва да се измени оспореното въззивно решение. Последното предполага изменение и в частта относно дължимата от подсъдимия държавна такса. Водим от горното на основание чл.345, ал.2, т.5 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 224 от 09.07.2010 г., постановено по внохд № 250/10 г. на Апелативния съд-гр.София, както следва: УВЕЛИЧАВА присъдените обезщетения за неимуществени вреди на В. В. А. и А. З. А. на по 100 000 лева за всеки един от тях и ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. Д. да заплати допълнителна държавна такса, върху размера на увеличението, в размер на 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: