Р Е Ш Е Н И Е № 480 София, 11.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 536/2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 793 от 04.10.2012г. по касационна жалба на “С.”/СТДБ/ е допуснато касационно обжалване на решение от 23.12.2011г. по гр.д.№ 10957/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 01.03.2010г. по гр.д.№ 3866/1992г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касатора против Младежка кооперация “Я.” по чл. 108 ЗС за дюкянско помещение с принадлежащата към него тоалетна и избено помещение, както и с припадащите към него идеални части от общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица], бивш адрес [улица], което помещение е очертано между т. 1,2,3,4,5,6 и защриховано по скицата на в.л.Ц. на л. 654 от делото на РС. Искът по чл.108 ЗС, предявен от Д. П. Р. и Р. Д. Р. против същия ответник за същия имот е отхвърлен с влязлата в сила част от решението. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 27 ЗНО /отм/ и чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът се е позовал на доказателство, което не е приложено по делото и за необоснованост на извода, че имота е отнет и предаден на СП”М.” и че не подлежи на реституция. Ответникът по касация Младежка кооперация ”Я.” оспорва жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: “С.” /СТДБ/, като сдружение с идеална цел изгубило ли е правото си на собственост върху купения от него магазин, има ли преминаване на дейността на СП “Тракийско творчество” към предприятията Местна промишленост и битови услуги”, налице ли е фактическо отнемане на магазина от обществена организация, щом той е отдаван под наем с решение на комисията по чл. 30 от ЗНО и приложим ли е чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ в този случай. По делото е установено следното: С н.а. № 147/04.12.1947г. Д. Р. Й. купува дюкянско помещение от 30 кв.м., състоящо се от стая и клозет, находящо се на [улица]. За задължения на купувача към Л. П. К., дюкянското помещение е било продадено на публична продан и й е възложено на нея с постановление от 24.10.1966г. С н.а. № 144, т.26/1968г. тя продава същото помещение на СП”Т.”. С определение от 31.08.1967г. по д.№ 7/1967г. е регистриран, като обществена организация С.”. С протокол № 3 от 07.08.1967г. на бюрото на ЦР на С. е взето решение към тази обществена организация да се създаде Стопанско предприятие “Т.”. То е вписано по партидата на сдружението с нестопанска цел в съда и като титуляр - купувач по н.а. № 144/1968г. В докладна записка на директора на СП”Тракийско творчество” от 18.09.1970г. е видно, че на основание Р 21-26/15.04.1970г. на МС това предприятие следва да предаде на предприятията местна промишленост и битови услуги” имуществото си по баланса от 31.12.1969г. Решението на МС не е приложено към делото, а липсват и доказателства процесния магазин да е ползван от Местна промишленост и битови услуги. Видно от у-ние № ДИ-5003/02.09.1992г. / л. 379 от делото на РС/ магазина не е актуван за държавен. Имуществото на Съюзите на македонските и тракийските културно-просветни дружества, посочени като бивши, но без да са заличени по партидата за регистрация/ преминава към ОФ въз основа на решение на Бюрото на НС от 16.10.1977г. Приложение № 4 към това решение, в което би следвало да е изброено това имущество, не е приложено по делото, поради което не може да се направи извод дали процесния магазин е част от него. С решение от 21.06.1990. имуществените отношения между Съюза и ОФ са уредени. Процесният магазин междувременно е бил обединен със съседни магазини в общ обект. С решение от 20.03.1985г. на комисията по чл. 30 от ЗНО СП”О.” е настанено в магазинните помещения, находящи се на [улица], заемани от сладкарница “Я.”, Студентска среща” и и ПУ “П.Р.”, а с решение от 03.07.1985г. СП “Обществено хранене” е настанено и в помещението на същия адрес, заемано от “С.”. Със Заповед № РД-47-10/21.05.1988г. на СНС, издадена на основание чл. 94 от НДИ е отнето оперативното управление от ОП ”Обществено хранене” и е предоставено на Асоциация “И.”, към която е било [фирма]. В хода на производството тя е обявена в несъстоятелност и е заличена, а имуществото й е продадено, като процесния магазин, като част от цяло по-голямо помещение е възложен след търг на новопривлечения ответника Младежка кооперация Я., възложено й с Постановление от 22.06.2005г. на СГС по т.д. № 16/1995г. но след налагане на възбрана 24.01.2002г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричен извод, че след ликвидиране дейността на СП”Тракийско творчество” процесния магазин е прехвърлен безвъзмездно към предприятията Местна промишленост и битови услуги, или е преминал след преустановяване дейността на сдружението с нестопанска цел Съюз на македонските и тракийските културно просветни дружества към ОФ. Затова при възстановяване дейността на тези съюзи през 1990г. и възстановяване на имуществото им, преминало 1977г. към НС на О. фронт не е доказано, че е възстановено имуществото на ищеца. Въззивният съд е приел, че собствеността на обществените организации е била вид социалистическа собственост, с която е могло да се извършва разпореждане в полза на държавата, или друга обществена организация. Прието е и, че магазинът сега не съществува във вида, в който е бил отнет, тъй като са премахнати ограждащите го стени Запазена е част от стената на тоалетната и лицевата фасада, но той сега е част от офис на банка. По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Ищецът “С./СТДБ/ е сдружение с нестопанска цел, т.е. обществена организация. Като такава, тя е могла да притежава предприятие, съгласно чл. 27, във вр. с чл. 22 ЗС. Когато въз основа на подзаконови нормативни актове дейността на такова предприятие и имуществото му преминава към държавно предприятие, например [фирма], законодателят не е предвидил аналогичен текст като пар.1 от ЗК от 1991г. за реституиране на това имущество. Въпросът е може ли то да се реституира на основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Нормата предвижда реституция на имотите, отнети от държавата, общините и народните съвети без законово основание, или не по установения ред.. Собствеността се възстановява на всички ЮЛ. Примерно са изброени и такива с нестопанска цел - религиозни общности –църкви, манастири, джамии синагоги и организации с идеална цел, каквито са читалищата и училища. Когато те не съществуват, собствеността се възстановява на съдружниците. Затова съдът приема, че чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ се отнася и за имущество, отнето от обществени организации при наличие на останалите предпоставки за реституция към момента на влизане в сила на този текст – 22.11.1997г. Аргумент в подкрепа на този извод е нормата на чл.2, ал.4, ЗДС в редакцията й след ЗИДЗДС /ДВ бр. 124 от 27.10.1997г. и на чл.2, ал.3 от ЗОбС в първоначалната му редакция, според които не са държавна, респективно общинска собственост имуществата на обществените организации и сдруженията с идеална цел. Тези норми нямат реституционен характер, но те изясняват по негативен начин обектите държавна и общинска собственост. От тълкуването на трите текста се налага извода, че ако са налице предпоставките за реституция на отнет от държавата, общината, или народния съвет имот от ЮЛ с нестопанска цел - обществена организация, или сдружение с идеална цел, собствеността върху него се възстановява на това ЮЛ, или на правоприемника му, а не става държавна, или общинска собственост. Подзаконовите нормативни актове, въз основа на които е постановено преминаване на дейността на предприятията на обществените организации към държавно предприятие не са имали изрично вещно отчуждително действие по отношение имуществото на тези организации. Въз основа на тях обаче фактически е иззето това имущество. Когато преминаването на собствеността е станало извън някои от способите за пирдобиване на имущество от държавата по чл. 77 ЗС следва да се приеме, че е налице фактическо отнемане на имущество не по установения от закона ред, т.е. че е налице тази предпоставка от чл.2, ал.2 ЗС. От значение за преценката дали е настъпил реституционния ефект е дали имуществото е иззето възмездно, или безвъзмездно, тъй като този текст се прилага във вр. с чл. 4 ал.1 от ЗВСОНИ – за иззетото имущество, собственикът да не е бил обезщетен. Останалите предпоставки са имота да съществува във вида, в който е отнет и към 22.07.1997г. да е бил в държавата, общината, или еднолично търговско дружество с държавно имущество /ТР № 6/2006г. на ОСГТК/. По касационната жалба. По делото не е безспорно установено дали процесния магазин, собственост на СП”Т.” е бил отнет от държавата, или общинския народен съвет, за да бъде предадено на [фирма]. Индиция в тази насока е докладна записка на директора на СП”Т.” от 18.09.1970г., но той не е достатъчен. Не е ясно дали само дейността е преминала, или и имуществото, включително и магазина, или той е предаден на О. фронт по споразумение с него. В последния случай следва да се вземе предвид уреждането на имуществените отношения с НС на ОС през 1991г. Страните следва да проверят в Държавен архив документацията по доклад № 21-26-70г. Не е изяснено дали отнемането /ако е било в полза на държавно предприятие/ е възмездно, или безвъзмездно, защото ако е платена стойността на отнетото имущество, това е пречка за реституция съгл. чл. 4 от ЗВСОНИ. Вътрешните преустнойства, изразяващи се в преместване на ограждащите стени, когато те могат да бъдат възстановени по същия начин не сочат на това, че имота не съществува във въди, в който е отнет./В този смисъл виж Р № 382/31.10.2011г. по гр.д.№ 841/2010г. І гр.о./ От данните по делото е ясно, че имота е продаден на публичен търг в производство по несъстоятелност като принадлежащ на [фирма]. Не е ясно дали към 22.11.1997г. това дружество е било еднолично ЕАД с държавно имущество, с оглед нормата на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. Наложената възбрана прави непротивопоставимо прехвърлянето на имота на ответника само ако е наложена по искане на ищеца и е вписана преди конституиране на ответника и ако преди нея не е била наложена обща възбрана при откриване на производството по несъстоятелност. Предвид изложеното, решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка, т.е. при нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му. За събиране на доказателства за посочените обстоятелства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 23.12.2011г. по гр.д.№ 10957/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 01.03.2010г. по гр.д.№ 3866/1992г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касатора против Младежка кооперация “Я.” по чл. 108 ЗС за дюкянско помещение с принадлежащата към него тоалетна и избено помещение, както и с припадащите към него идеални части от общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица], бивш адрес [улица], което помещение е очертано между т. 1,2,3,4,5,6 и защриховано по скицата на в.л.Ц. на л. 654 от делото на РС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: