Р Е Ш Е Н И Е № 197 София 26.04.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Четвърто гражданско отделение,в открито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора..................................изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 33/12 година,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по молба на П. г. по т. и м. д. –В.,представлявана от директора Ж. И. Ж. чрез пълномощник адв.С. М. от АК-В. за отмяна на влязло в сила решение № 11 от 5.01.07г.,постановено по гр.дело № 1295/06г.на Варненския окръжен съд,потвърдено с решение № 254 от 27.12.07г.на Варненския апелативен съд по гр.дело № 454/07г.в частта и размера до който са уважени исковете с правно основание чл.59 ЗЗД на Д. К. К.,С. Н. С. и А. С. В. за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на идеални части от дворно място с площ от 12152 кв.м.,ведно с построените в него масивно фабрично здание,състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница и масивни едноетажни сгради,изградени на калкан,за периода 13.05.2000г.-13.05.2005г.,ведно със законната лихва,считано от 16.05.05г.до окончателното изплащане. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,като твърди,че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила на решение № 193 от 2.12.2010г.по т.дело № 1087/09г.на ВКС,ТК,ІІ отд.С него е отменено решение № 239 от 10.06.09г.по в.т.дело № 345/09г.на ВОС,с което е потвърдено решение № 3570 от 19.12.08г.по гр.дело № 2617/08г.и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване без правно основание на същия имот,за периода от 4.05.2005г.- 9.05.2007г.,предявени от Д. К. К. за сумата 24568.60 лв, А. С. В. за сумата 12516.08 лв, Х. С. В. за сумата 24568.60 лв,С. Н. С. за 4997.74 лв и А. М. К. за сумата 4997.74 лв. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответниците по молбата Д. К. К.,С. Н. С. и А. С. В. чрез процесуалния си представител адв.Я. В. молят да бъде оставена без уважение като неоснователна.Поддържат,че няма идентичност между двете решение по страни,основание и петитум. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК е допустима /подадена в срока по чл.305 ал.1т.4 ГПК/,но е неоснователна. С влязло в сила решение № 11 от 5.01.07г.по гр.дело № 1295/06г.на Варненският окръжен съд е приел,че ищците Д. К. К.,С. С. и А. С. В. са съсобственици на процесния недвижим имот,представляващ дворно място от 12152 кв.м.,ведно с построените в него масивно фабрично здание,състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница,и масивни едноетажна и двуетажни сгради,изградени на калкан, на претендираното придобивно основание реституция по ЗВСОНИ,а ответникът П. г.по т. и м.д. през периода 13.0.2000г.-13.05.2005г.го е ползвал без основание,което е довело до обедняването на ищците,респективно до обогатяване на ответника в размер на средномесечния пазарен наем.Ето защо съдът е осъдил ответника да заплати на ищците обезщетение на основание чл.59 ал.1 ЗЗД за претендирания период съобразно правата им.Искът на А. М. К. и на Х. С. В. е отхвърлен с мотиви,че не са доказали правото си на собственост върху имота. С решение № 193 от 2.12.10г.по гр.дело № 1087/09г.Върховният касационен съд ,състав на Второ отделение на ТК,е отхвърлил исковете по чл.59 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване без правно основание на поземлен имот с площ 12 152 кв.м.,част от дворно място пл.№ 1704 от кв.289 по плана на [населено място],заедно с построените сгради,съизмерими със средния пазарен наем за периода от 14.05.05.до 9.05.2007г.,предявени от Д. К. К.,А. С. В.,Х. С. В.,С. Н. С. и от А. М. К. против ПГТМД [населено място],без да отрече правото на съсобственост на ищците върху процесния имот,настъпила по силата на реституция по ЗВСОНИ,но е приел,че не е доказано фактическото ползване на имота от ответника за конкретния претендиран период от време. Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.Противоречието трябва да съществува между решенията,а не между техните мотиви.Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата,по които са постановени. В случая няма тъждество на споровете по двете съдебни решения.Предмет на решението,чиято отмяна се иска,е обедняване на ищците от лишаването им да ползват имота за периода 13.05.2000г.-13.05.2005г.и обогатяване на ответника за тяхна сметка през същия период.По второто дело /гр.дело № 1089/09г.на ВКС,ТК/ основанието е обедняването на ищците и обогатяване на ответника за последващ период от време – от 14.05.05г.до 9.05.2007г.В тази връзка няма идентичност между двете решения по основание и петитум.След като няма противоречие между решенията отмяната е недопустима. По изложените съображения,Върховният касационен съд,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. г. по т. и м. д.–В. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила на решение № 11 от 5.01.07г.,постановено по гр.дело № 1295/06г.на Варненския окръжен съд,потвърдено с решение № 254 от 27.12.07г.на Варненския апелативен съд по гр.дело № 454/07г.,в частта и размера до който са уважени исковете с правно основание чл.59 ЗЗД на Д. К. К.,С. Н. С. и А. С. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: