О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50783 гр.София, 01.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 1347 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. Д. срещу решение № 14 от 06.01.2022 г. по в.гр.д.№ 10616/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 01.06.2021 г. по гр.д.№ 62737/2020 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените искове на М. В. М. против „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на дисциплинарното му уволнение със Заповед № 10/12.10.2020 г. на изп.директор на дружеството, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Инженер, топлоенергетика“ в звено „Експлоатация на ТПМ и АС и оптимизация на хидравлични режими“, отдел „Пренос и разпределение на топлинна енергия“, Дирекция „Експлоатационна дейност“ в Централно управление „Топлофикация София“ ЕАД, както и за обезщетение до размер на 3257.30 лева, за оставане без работа в периода от 13.10.2020 г. до 11.12.2020 г., ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до изплащането й. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и неизяснена фактическа обстановка, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен въпрос но с твърдения за нарушение на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.с чл.225, ал.1 КТ. Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. От М. В. М. чрез адвокат И. И. от АК-С. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и претендира сторените разноски в производството. За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищецът е заемал длъжността „Инженер, топлоенергетика“ при ответника, по безсрочен трудов договор, прекратен със Заповед № 10/12.10.2020 г, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради злоупотреба с доверието на работодателя /разпространяване на поверителни сведения, при участието му като член на комисия по обществена поръчка/. Според мотивите към съда, работодателят не ангажира доказателства, от които да се установи описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, а заснемане на пликовете с ценовите предложения на участниците в обществената поръчка, не е нарушение на трудовата дисциплина, без данни за разпространяването им на трети лица. При тези съображения, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на уволнението и е уважил исковете, като е присъдил частично обезщетение за оставането без работа до 11.12.2020 г. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за ангажиране на дисциплинарна отговорност на работника или служителя при доказани нарушения на трудовата дисциплина. Мотивите на въззивното решение съдържат преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях и в този смисъл, липсва явна необоснованост - в нарушение на правилата на формалната логика или превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, за да е налице „очевидна неправилност“, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща обема на търсената от страните защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради неправилно тълкуване на чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложение към касационната жалба на касатора, в случая, са изложените твърдения за неправилно тълкуване на разпоредби в Кодекса на труда, но без да са формулирани конкретни въпроси и да се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, въпросите в изложението не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани също за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведени правни въпроси, като общо основание по чл.280, ал.1 или допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 ГПК, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. М. В. М., чрез адвокат И. И. от АК-С., е поискал разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2022 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 06.01.2022 г. по в.гр.д. № 616/2021 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на М. В. М., ЕГН [ЕГН], сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.