2 Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр. София, 03.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1460 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на ищеца С. В. Г. и по касационна жалба на ответника В. „Е.93” – [населено място], П., срещу решение № 353/20.09.2012 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 1571/19.11.2012 г., постановени по въззивно гр. дело № 666/2012 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 70/25.06.2012 г. по гр. дело № 126/2010 г. на Левченския районен съд, с което е отхвърлен предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като въззивният съд е прекратил производството по делото, а с определението за допълване е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските за двете съдебни инстанции по делото, в размер 1 720 лв. В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, като и двете страни поддържат, че предявеният иск и производството по делото са допустими, както и че въпросът дали между страните е съществувало трудово правоотношение е такъв по съществото на правния спор по делото, а не относно неговата процесуална допустимост. В частната жалба на ищеца също се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното с нея определение по чл. 248 от ГПК, като се поддържа, че ако въззивното решение бъде отменено и делото бъде върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора, то и обжалваното определение относно разноските следва да бъде отменено, тъй като почива на неправилните изводи на въззивния съд за недопустимост на производството, както и че по въпроса за разноските следва да се произнесе с решението си въззивната инстанция, на която делото бъде върнато за ново разглеждане. В подадените от ответника отговори на касационната жалба и на частната жалба на ищеца, се излагат становища и съображения за неоснователност на същите. Ищецът не е подал в срока за това отговор на касационната жалба на ответника. И двете страни претендират присъждане на разноските по делото, направени пред трите съдебни инстанции. С определение № 550/25.04.2013 г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния изведен и от двете страни по делото процесуалноправен въпрос, а именно: дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че между страните не е съществувало трудово правоотношение, което да е възникнало от избора на ищеца за председател на ответната кооперация (каквито са доводите му по делото), тъй като това не е предвидено в ЗК, в друг закон или в акт на Министерския съвет, или в устава на ответната кооперация, каквото е изискването на чл. 83, ал. 1 от КТ. От друга страна, въззивният съд е приел, че липсата на трудово правоотношение означавало, че между страните не можел да се развие трудов спор по смисъла на КТ, както и че първоинстанционният съд е постановил решение по недопустим иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Както е посочено и в определението по чл. 288 от ГПК, с последния си извод въззивният съд е разрешил изведения по делото процесуалноправен въпрос в противоречие с определение № 304/01.06.2009 г. по частно търг. дело № 286/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, поради което представлява практика на ВКС, която е задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища. В него е прието, че въпросът за наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като ако трудово правоотношение не е съществувало, то тези искове са неоснователни, а не недопустими. Прието е също – в съответствие с ТР № 4/05.04.2006 г. по тълк. дело № 4/2005 г. на ОСГТК на ВКС, че при кооперациите е възможно съществуването на трудово правоотношение паралелно с членственото такова, както и че редът за защита при прекратяването им е различен (съответно – по чл. 344 от КТ и по чл. 58 от ЗК), но това е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска, като посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда – той следва да я изведе от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. В същия смисъл е и останалата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 от ГПК, която се споделя и от настоящия съдебен състав. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. При проверката на правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК, с оглед горното разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира въззивното решение за неправилно. Основателни са оплакванията и доводите и на двете страни по делото, че като е приел за недопустими предявения по делото иск и на постановеното по него първоинстанционно решение, и е обезсилил последното и е прекратил производството по делото, вместо да разреши материалноправния спор по същество, въззивният съд е постановил неправилно решение, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно е прието от въззивния съд и че производството по делото се развило при представителство на ответната кооперация без наличие на доказателства, че точно определено лице ще я представлява по решение на общото събрание – такива доказателства са ангажирани по делото, а и съдът е могъл да извърши служебна справка по търговския регистър. Горното налага, съгласно чл. 293, ал. 2, пр. 2 и ал. 3 от ГПК, отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на материалноправния спор между страните, съобразно цитираната по-горе, задължителна за него практика на ВКС по изведения по делото процесуалноправен въпрос. Предвид изхода на настоящото касационно производство и предвид разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, основателна се явява и частната жалба на ищеца срещу определението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, което също следва да бъде отменено. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе – съобразно крайния изход на правния спор, и по направените от страните претенции за присъждане на разноските по делото, включително за воденето му пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 353/20.09.2012 г. и определение № 1571/19.11.2012 г., постановени по въззивно гр. дело № 666/2012 г. на П. окръжен съд; ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.