РЕШЕНИЕ № 78 София, 26 май 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 256/2021 година Производството по делото пред ВКС е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на прокурор при АП – Пловдив, касационна жалба от защитника на подс. А. Т. К. – адв. В. Л., касационни жалби, подадени лично от подсъдимия Й. С. С. и касационна жалба от неговия защитник – адв. Т. Р., касацонна жалба от защитника на подс. М. П. П. – адв. Д. К. и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец М. Г. И., депозирана чрез нейния повереник – адв. Р. Д., срещу решение № 260033 от 03.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 55/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. С депозирания касационен протест се релевират всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Сочи се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 14 от НПК при осъществяване на доказателствената си дейност, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. От неправилната правна квалификация пък произтичала явната несправедливост на наложените наказания. На първо място, като съществено процесуално нарушение се сочи липсата на самостоятелен анализ на основните доказателствени материали по делото, като последният бил заместен с препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Според касатора, съдилищата са заместили участието на подс. А. Д. с такова на неизвестен извършител, макар авторството на деянието на подс. Д. да се подкрепя от подробните обяснения на подс. К., дадени на досъдебното производство, неправилно некредитирани в тази им част, определени като изолирани, без да е подложена на анализ кореспонденцията им с показанията на пострадалата И.. В същата насока се излагат аргументи за противоречие в мотивите на АС – Пловдив, касателно показанията на свидетеля с тайна самоличност с № /номер/ (стр. 30 и стр. 33 от въззивното решение). Противоречието в мотивите на съда намирало обяснението си в непълнотата при провеждане на въззивното съдебно следствие, тъй като ПАС, в нарушение на чл. 107, ал. 2 от НПК, не упражнил служебното начало, за да бъде установена обективната истина, като не провел разпит на свидетеля с тайна самоличност. За достоверността на първоначалните обяснения на подс. К., освен констатацията на съда, че липсват доказателства върху същия да е бил упражнен натиск на досъдебното производство, свидетелства и необсъденото в пълнота от съдилищата процесуално-следствено действие разпознаване и непосредствено проведения преди него задължителен разпит, чиято неразривна връзка е отчетена от законодателя с разрешението на чл. 171, ал. 7 от НПК. Непълнота в мотивите съставлявало и необсъждането на доказателствата, касаещи телефонните комуникации между участниците в грабежа преди, по време на деянието и при продажбата на предмета на престъплението. Не били предприети нито служебно, нито по искане на обвинението необходимите процесуални действия от значение за събиране доказателства за виновността на подс. Д.. Необсъдена в цялост останала и назначената от ПАС техническа експертиза, макар с нея за първи път да се установявали допълнителни съществени доказателства, без обсъждане останали и показанията на свидетеля Л.. Игнориран останал, според касатора, фактът на проведената комуникация между подс. М. П. и подс. А. Д. в същия ден, в който П. е пътувал до /населено място/, за да продаде златните накити на св. С.. Това обстоятелство не било обсъдено във връзка с останалите доказателствени източници, включително показанията на св. Г. С.. Държавното обвинение поискало назначаване на допълнителна експертиза, обвързана с тези телефонни разговори, с цел да се установи местонахожданието на подс. Д. по време на разговорите, но било отказано от съда, като не се коментирало и в атакуваното решение. Като нарушение на материалния закон се определя неправилното квалифициране на извършеното от подс. А. К. като помагачество, твърди се, че фактът, че същият се е намирал в помещението, в което е измъчвана пострадалата, маскиран, само по себе си е основание да се приеме, че същият е участвал в упражняването на принудата, като освен това, подс. К. е установил трайна фактическа власт върху част от вещите, което намирало опора в показанията на св. М., с която той живеел. Според представителя на държавното обвинение използваната от електрошокова палка за сломяване съпротивата на пострадалата е достатъчна да обоснове наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК – а именно – деецът е бил въоръжен, в тази връзка се оспорва и неприемането на заключението на първоначалната експертиза относно причинените имуществени вреди, определящо ги като такива в особено големи размери. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. С жалбата подадена от адв. Л. – защитник на подс. А. Т. К., са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Същата съдържа бланкетни оплаквания за неправилност на квалификацията по чл. 199, ал. 1, т. 1 от НК и осъждането на подсъдимия солидарно да заплати на частния обвинител и граждански ищец сумата ит 441 741,12 лв. обезщетение за имуществени и съответно 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, резултат от деянието. Възразява се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за вида и размера на отнетите вещи и пари. По отношение на явната несправедливост на наказанието се заявява, че съдът е отдал превес само на отегчаващите вината обстоятелства, като е игнорирал смекчаващите, изразяващи се в добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия в целия наказателния процес. Иска се изменяване на атакувания съдебен акт и намаляване на наложеното на подс. К. наказание, както и изменяване в гражданско-осъдителната част, като бъде отхвърлен предявения граждански иск като недоказан по размер. С касационната жалба от адв. Т. Р. – защитник на подс. Й. С. С., са релевирани всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Акцентира се върху обстоятелството, че е нарушен законът, тъй като липсват обективните и субективните признаци на помагачество към процесния грабеж, поради което поведението на подс. С. е несъставомерно и не съставлява престъпление. Твърди се, че липсват доказателства и касателно умисъла към квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал. 1, т. 1 от НК. Не били налице и годни доказателства за това пострадалата да е притежавала инкриминираното злато и че същата е имала тайник, в който го е държала. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че съдът не е подложил на обективно, всестранно и пълно изследване доказателствата по делото, като не е разкрил и обективната истина, в нарушение на задълженията си по чл. 13, 14, 107, ал. 3 и 5 от НПК. Акцентира се и върху липсата на мотиви, намерила изражение в необсъждане възраженията и твърденията на защитата и на подсъдимия. Според касатора, присъдата и решението не отговарят на изискването на процесуалния закон - чл. 305, ал. 3 от НПК. Последното е определено като особено съществено нарушение, понеже не съществувало нито едно пряко, косвено или експертно доказателство, че подс. С. е присъствал на инкриминираното деяние, че е помагал на някого, както и за това, че пострадалата е притежавала злато в количествата, за които са осъдени подсъдимите. Възразява се, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона и на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Според защитника, в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени обстоятелства, описващи конкретната деятелност, с която С. е склонил останалите трима подсъдими да извършат намисленото от него престъпление. Относно помагаческата дейност се сочи, че и там е налице дефицит на факти, като дори да се приеме, че има отразяване за набавянето на средства, то досежно останалите хипотези липсва фактология. Не били изложени в обвинителния акт факти за наличието на общност на умисъла. Сочи се, че липсва яснота и по въпроса кой от дейците с какво е бил въоръжен. Така внесеният обвинителен акт, според касатора, не може да очертае фактическата и правната рамка на обвинението, поради което страните и съдът са поставени в невъзможност да проучат обвинителната теза в пълнота. Относно явната несправедливост на наложеното наказание се посочва, че наказанието е прекомерно тежко, предвид на това, че деецът не е осъждан и са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които: възрастта, здравословното състояние, семейната ангажираност и нищожният принос в инкриминираното деяние на подс. С.. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подс. Й. С., отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменяването му и намаляване размера на наложеното наказание. С касационната жалба, подадена от адв. Д. К. – защитник на подсъдимия М. П. П., са ангажирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с проверка и оценка на доказателствата и формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган, в резултат на които пороци е нарушен и материалният закон. Възразява се, че доказателственият анализ се характеризира с фрагментарност, осъществен при липса на обективност, всестранност и пълнота при объждане на доказателствените материали, поради което са нарушени правилата на чл. 13, 14, 18 и 107 от НПК. Твърди се, че осъдителната присъда е постановена на основата на частичните обяснения на подс. К., дадени на досъдебното производство, макар същият да се е отказал многократно от тях на съдебната фаза на процеса. Акцентира се върху липсата на детайлно обсъждане на обясненията на подс. П., въпреки че те кореспондират с другите събрани доказателствени източници, както и на дефицит на аргументи в мотивите на решението, досежно редица възражения от страна на защитата относно доказателствената дейност на съда. Не била посочена и доказателствената стойност на редица доказателствени материали от страна на въззивната инстанция. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. С жалбата от частния обвинител и граждански ищец М. Г. И., депозирана чрез повереник – адв. Р. Д., са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оспорва се оправдаването на подс. А. Д., както и частичното оправдаване на останалите трима подсъдими относно квалифициращите обстоятелства по чл. 199, а. 2, т. 3 от НК и за това да са извършили престъплението в съучастие с подс. Д.. Счита се, че това е сторено вследствие на порочна интерпретация на наличния по делото доказателствен материал. Твърди се, че участието на подс. Д. в процесното деяние се установява от дадените от подс. К. обяснения на досъдебното производство, за които е опровергана тезата, че са дадени в резултат на упражнен натиск от страна на разследващия орган и които кореспондират със значителен обем от останалите доказателвени източници по делото, включително и до голяма степен с показанията на анонимния свидетел. Тези обяснения се потвърждавали и от други доказателства по делото, установени посредством огледа на местопроизшествие, от показанията на св. С., на когото подс. П. продал част от отнетите вещи, както и показанията на свидетеля М. Н. от досъдебното производство, прочетени от съда, и тези на св. И.. Относно явната несправедливост на наложените наказания се посочва, че същите са твърде занижени и не отговарят на тежестта на извършеното, като съдът не е обсъдил при индивидуализацията им вредите, нанесени на пострадалата и агресивността, с която е осъществено процесното деяние. Атакува се съдебният акт и в гражданско-осъдителната му част, като се сочи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на прнципите за справедливост. Отправят се алтернативни искания за отмяна на оспоренето решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и увеличаване наказанията лишаване от свобода на осъдените трима подсъдими или изменяване на решението, като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер. С двете саморъчни жалби, подадени лично от подсъдимия Й. С. С., са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Оспорва се оценката на показанията, дадени от подс. К., като се сочи, че няма данни останалите подсъдими да са му въздействали, за да се отрече от тях в съдебната фаза на процеса. Акцентира се, че съществува непълнота в мотивите на решението, досежно това в какво точно се е изразила помагаческата му дейност. Възразява се, че не са предприети необходимите процесуално- следствени действия, поискани от подсъдимия, като е нарушена разпоредбата на чл. 107, ал. 1 и 2 от НПК, тъй като доказателствата, които не са били събрани, са били от съществено значение за установяване на обстоятелства, касаещи неговата виновност. При липса на доказателства било прието, че подсъдимият е събирал информация за богати къщи в района на [населено място], включително за тази на пострадалата И.. Оспорват се и проведените пътувания с подс. П. до същото населено място, с цел планиране извършването на процесното деяние. Възразява се срещу оценката на показанията на свидетеля М. Н. дадени на досъдебна фаза, като твърди, че същите не са били достоверни, защото показанията на този свидетел, дадени пред съда, аргументират неговата невиновност. Сочи се, че обясненията на подс. К. и показанията свидетелите И. и Н. не са обсъдени в пълнота, като не са констатирани множеството противоречия, които са били налице между обясненията/показанията, дадени в досъдебното производство, от една страна, и дадените на съдебното следствие, от друга. Твърди, че тези лица са били принудени да дадат такива обяснения/показания от разследващия орган. Акцентира се, че нито в обвинителния акт, нито в актовете по същество на двете инстанции, е описано в какво точно се изразява помагаческата му дейност. Оспорва се авторството на деянието помагачество към грабеж, както и същото да се е изразило в осигуряване на лек автомобил за улесняване извършването на престъплението. Възразява се, че пострадалата М. И. не е притежавала процесните златни накити, като се твъди, че не са били придобити по начина, по който тя сочи, че инкриминираните вещи са били предмет на друго дело, както и че част от вещите принадлежали на св. П. М.. Оспорва се и приобщаването на фотоснимки на златните накити в материалите по делото. Сочи се, че съдът погрешно е приел за недостоверни показанията на св. С. К. и М. Г. относно местонахождението на подсъдимия по време не извършване на престъплението, тъй като тези свидетели се намират в роднинска връзка с него, а от друга страна е дал вяра на показанията на роднини на пострадалата. Твърди се превратно тълкуване на свидетелските показания на св. Д. П.. В противоречие с материалния закон, според подс. С., проверяваната инстанция е приела, че той е осъществил обективните и субективните признаци на помагачество към процесния грабеж. Възразява се, че съдът не е обсъдил подробно възраженията на неговата защита, като е нарушил и принципните начала на чл. 13, 14, и 107, ал. 3 и 5 от НПК. Наказанието подсъдимият счита за явно несправедливо, тъй като не е съобразено значението на личната превенция. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване, алтернативно изменение на решението, като бъде намалено наложеното наказание. С допълнението към касационната жалба, подадено от адв. Д. К. – защитник на подс. М. П., депозирано пред ВКС на основание чл. 351, ал. 4 от НПК и прието от последния са изложени подробни съображения, които подкрепят заявените с жалбата касационни основания. Сочат се допуснати по Пловдивски апелативен съд съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Твърди се, че не са били събрани всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, а събраните такива не са били подложени на задълбочен анализ и проверка поотделно и в тяхната съвкупност, при стриктно спазване на правилата по чл. 13, ал. 1, 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. Възразява се, че въззивният съд е пренебрегнал и превратно е оценил определени доказателствени източници. Вследствие на порочната доказателствена дейност на съда, същият е стигнал до погрешни правни изводи, т.е. до нарушение на материалния закон. ПАС не разгледал и не обсъдил в пълнота възраженията на защитата на подс. П., досежно недоказаността на обвинението срещу него по отношение на двата акта на съставното престъпление грабеж. Оспорва се участието на П. в принудата спрямо пострадалата. Касателно кражбата се заявява, че ПАС не е отговорил на редица въпроси от съществено значение за разкриването на обективната истина, свързани с произхода на златните накити, липсвал анализ на доказателства, подкрепящи извода, че последните са били във владението на М. И. на инкриминираната дата, а по отношение на факта на отнемането въззивният съд не обсъдил показанията на св. Г. Н.. Възразява се, че показанията на пострадалата в качеството ѝ на свидетел са житейски нелогични, непоследователни, вътрешно противоречиви и се намират в противоречие с показания на други свидетели, кредитирани от съда, напр. на Г. Н. и М. Н.. Сочи се, че съдът не е подложил на внимателен анализ показанията на св. И. и С.. Оспорва се достоверността на показанията на св. М. М., твърди се, че не са били подложени на обсъждане, същите съдържали предположения, а свидетелката заявила и липса на спомени за определени обстоятелства, като възражението в този смисъл на защитника на подс. П. е останало без обсъждане от страна на ПАС. Според касатора, обвинението против М. П. не е доказано по категоричен и безспорен начин от събраните доказателствени материали, като осъдителната присъда и решението на въззивния съд не почиват на нито едно пряко доказателство и не е налице верига от косвени доказателства, която да обоснове единствен извод за виновността на подсъдимия. Възразява се, че съдът е придал изключителна доказателствена тежест на обясненията на подс. К., дадени пред разследващия орган, въпреки че същите не се подкрепят от друг доказателствен източник на пряко обвинително доказателство, като е пренебрегнат и факта, че този подсъдим се е отрекъл от обясненията си в съдебната фаза, а последната заема централно място в наказателния процес. Твърди се още, че показанията на свидетеля с тайна самоличност № /номер/ са нелогични, противоречиви и неподкрепени от други доказателствени материали. Възразява се срещу оценката на показанията на св. Д. С., както и на обясненията на подс. П.. Във връзка с гражданските искове се твърди, че са недоказани и неоснователни и по отношение на М. П. не са налице елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно, неговата отмяна и връщането на делото за ново разглеждане. В писмените бележки на подс. А. К., депозирани в съдебно заседание пред ВКС и приобщени по делото, се твърди че при постановяване на присъдата и решението са били игнорирани дадените от него обяснения пред съда. В останалата си част тези писмени бележки представляват обяснения на подс. К., относно повдигнатото му обвинение. Сочи се, че подсъдимият е участвал заедно с лице на име Б. М. в инсцениран, а не реален грабеж, като се навежда оплакване, че му е бил наложен натиск от разследващите органи още от момента на неговото задържане, за да даде обяснения, че е участвал в престъпното деяние заедно с Й. С., М. П. и А. Д.. Оспорва се и количеството и стойността на отнетото злато. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителя на Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест на посочените в него основания и по изложените подробни съображения. Изтъква, че грабежът следва да бъде квалифициран като въоръжен, предвид използването на електрошокова палка, която може да бъде оценена като оръжие по смисъла на закона. Подчертава, че подс. А. Д. неправилно е оправдан и участието му е заместено с това на неизвестен извършител, тъй като участието на този подсъдим е установено по делото. Посочва, че деянието на подс. К. неправилно е квалифицирано като помагачество, тъй като всички обстоятелства сочат, че същият е бил съизвършител в процесния грабеж. Отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и за оставяне без уважение на касационните жалби. Защитникът на подсъдимите М. П. и А. Д. – адв. Д. К., поддържа подадената касационна жалба на посочените основания, с изложените в нея и депозираното допълнение аргументи и отправените искания. Акцентира върху неполагане на достатъчно усилия от страна на Апелативен съд – Пловдив за разкриване на обективната истина, като счита установената фактическа обстановка за непълна, поради което не е възможно да се приложи правилно материалният закон. Възразява, че доказателствената дейност на въззивния съд е била опорочена. Сочи, че не са разгледани всички доводи, свързани с наличието на двата елемента на престъпния състав на грабежа. Подсъдимите М. П. и А. Д. в лична защита поддържат казаното от техния защитник. Защитникът на подс. Й. С. – адв. Т. Р., сочи че поддържа подадената жалба само в частта относно явната несправедливост на наложеното наказание. Моли ВКС да прецени в пълнота смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и да определи наказание под законовия минимум или в минимума предвиден в НК. Подсъдимият С. в своя защита сочи, че е невинен и желае да бъде оправдан или освободен от ареста. Защитникът на подс. А. К. – адв. В. Л., поддържа подадената касационна жалба и моли същата да бъде уважена, а депозирания касационен протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец да бъдат оставени без уважение. Акцентира върху това, че наложеното наказание в прекомерно тежко и явно несправедливо, като ПАС не в взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли за намаляване на наказанието и отхвърляне на гражданския иск като недоказан по размер. Подс. А. К. в лична защита се солидаризира с казаното от защитника си и предоставя писмени бележки. С последната си дума подсъдимите М. П. и Й. С. молят да бъдат оправдани. С последната си дума подс. А. К. моли за намаляване на наказанието с четири години. С последната си дума подс. А. Д. моли решенията на предходните два състава да бъдат потвърдени спрямо него. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 104 от 13.11.2019 г., постановена по НОХД № 589/2018 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Й. С. С. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в [населено място], като помагач в съучастие с А. Т. К. също като помагач, М. П. П. като извършител и неизвестен извършител, умишлено е улеснил чрез съвети, разяснения и набавяне на средства М. П. П. и неизвестния извършител да отнемат чужди движими вещи и пари, подробно описани в присъдата, всички на обща стойност 442 932,19 лв. от владението на М. Г. И. с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 304 от НПК е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН и ОПРАВДАН в това да е извършил престъплението като подбудител по чл. 20, ал. 3 от НК, да е улеснил извършителите на престъплението чрез отстраняване на спънки, да е извършил грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен, в това да е извършил престъплението в съучастие с А. С. Д., както и за разликата до общите суми по първоначално повдигнатото обвинение. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛЕН първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Й. С. С. наказание от седем години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е ПРИСПАДНАТО от така наложеното наказание „лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият С. е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода Подсъдимият М. П. П. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като извършител в съучастие с А. Т. К. и Й. С. С., като помагачи и неизвестен съизвършител, е отнел чужди движими вещи и пари, подробно описани в присъдата, всички на обща стойност 442 932,19 лв. от владението на М. Г. И. с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, 6. „а", вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 304 от НПК е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН и ОПРАВДАН в това да е извършил грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен, в това да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,6. „б" от НК, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в това да е извършил престъплението в съучастие с А. С. Д., както и за разликата до общите суми по първоначално повдигнатото обвинение. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛЕН първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М. П. П. наказание от дванадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е ПРИСПАДНАТО от така наложеното наказание „лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият П. е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 70, ал. 7, изр. 1 от НК е ПОСТАНОВЕНО подсъдимият М. П. П. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено му по НОХД № 287/2013 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново в размер на една година десет месеца и двадесет и осем дни. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛЕН първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение на подсъдимия М. П. П. наказание в размер на една година десет месеца и двадесет и осем дни. Подсъдимият А. С. Д. е ПРИЗНАТ за НЕВИНЕН в това на 27 срещу 28.05.2017 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, като извършител, в съучастие с А. Т. К., М. П. П., също като извършители и Й. С. С. като подбудител и помагач, да е отнел чужди движими вещи и пари, подробно описани в присъдата, всички на обща стойност 457 352 лева, от владението на М. Г. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, грабежът е в особено големи размери и е бил въоръжен, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал. 2, т.З, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а", вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Подсъдимият А. Т. К. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, като помагач в съучастие с Й. С. С. също като помагач, с М. П. П. като извършител и неизвестен извършител умишлено е улеснил М. П. П. и неизвестния извършител, чрез отстраняване на спънки да отнемат чужди движими вещи и пари, подробно описани в присъдата, всички на обща стойност 442 932,19 лв. от владението на М. Г. И. с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, 6. „а" и б. „б", вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 304 от НПК е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН и ОПРАВДАН в това да е извършил престъплението като извършител по чл. 20, ал. 2 от НК, да е извършил грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен, да е извършил престъплението в съучастие с А. С. Д., да е извършил престъплението след като е бил осъждан повече от два пъти за умишлено престъпление от общ характер, както и за разликата до общите суми по първоначално повдигнатото обвинение. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛЕН първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия А. Т. К. наказание в размер на девет години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е ПРИСПАДНАТО от така наложеното наказание „лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият А. Т. К. е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Подсъдимите Й. С. С., М. П. П. и А. Т. К. са ОСЪДЕНИ солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител М. Г. И. сумата в размер на 441 741,12 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и сумата в размер на 5000 лв., обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 199 от НК, ведно със законните лихви, считано от 27.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, като е ОТХВЪРЛЕН гражданският иск в частите до пълните предявени размери за имуществени вреди от 457 352,00 лв. и за неимуществени вреди от 20 000 лева, като неоснователни, а последния и като недоказан. На основание чл. 189, ал.З от НПК са ОСЪДЕНИ подсъдимите Й. С. С., М. П. П. и А. Т. К. да заплатят по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумите от по 1 886,10 лв., представляваща разноски, направени в досъдебното производство, сумите от по 1 010,38 лв., направени разноски в съдебното производство в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумите от по 5 956,55 лв., представляваща Държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. Въззивната процедура е инициирана по протест на ОП – Пловдив и жалби на адв. Р. Д. от АК – Пловдив, повереник на частния обвинител и граждански ищец М. И., адв. Т. Р. от АК – София, защитник на подс. Й. С., адв. Р. П. от АК – Варна и адв. Д. К., защитници на подс. М. П. и адв. М. И. от АК - Велико Търново, защитник на подс. А. К. срещу присъда № 104 от 13.11.2019 г., постановена по НОХД № 589/2018 г. по описа на ОС – Пловдив. С Решение № 260033 от 03.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 55/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционната присъда е била потвърдена, а подсъдимите Й. С., М. П. и А. К. са били осъдени да заплатят по сметка на ПАС в полза на бюджета на Съдебната власт, направените допълнителни разноски в размер на 600 лева. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че въз основа на обективен и задълбочен анализ на множеството относими доказателства и доказателствени средства, както и на експертните заключения, инстанционните съдилища са изяснили с нужната прецизност фактологическите особености на казуса и въз основа на тях са достигнали и до верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка и въззивният съд не е достигнал до нови фактически положения. При това положение, при един пълноценен анализ и оценка на доказателствените материали по делото, от страна на първостепенния съд, формирал правилни правни заключения, то и въззината инстанция, която ги споделя не би могла да ги изопачи или да достигне до по-различни правни изводи относно съставомерността на деянието и участието на всеки един от подсъдимите в извършването на престъплението. Върховният касационен съд намира за неоснователни възраженията, залегнали в протеста. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 14, ал. 1 НПК при установяването, проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с формиране на изводи за невиновност на подсъдимите, да са извършили престъплението в съучастие с подс. А. Д., който според прокуратурата е бил неправилно оправдан. Деятелността на подс. А. Д. е изследвана обективно и пълноценно и от двете решаващи инстанции, които въз основа на събраните по делото доказателствени материали са достигнали до правилен правен извод, че обвинените по отношение на този подсъдим не е несъмнено доказано. Участието на подс. А. Д. в извършване на престъплението се извежда единствено от обясненията на подс. К., депозирани на досъдебното производство, които са отречени в съдебната фаза на процеса, а и поначало са изолирани и неподкрепени от други доказателства и доказателствени средства. Информация за участието на подс. А. Д. в извършване на престъплението не може да бъде открита и в справките от мобилните оператори от досъдебното производство, надлежно предявени от съда и приобщени към материалите по делото. При положение, че не е несъмнено установено подс. А. Д. да е съучастник в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но е несъмнено установено, че в осъществяване на престъплението е участвало още едно лице, чиято самоличност не е установена, то с основание инстанционните съдилища са приели, че при извършване на грабежа е участвало неустановено по делото лице. Такъв юридически подход не е необичаен в съдебната практика, а е и правно издържан, тъй като правото на защита на нито един от подсъдимите не се накърнява. Това е така, защото всеки един от тях се е защитавал срещу обвинение за престъпление, извършено в съучастие /при различни форми на съучастие/ и замяната на подс. А. Д., по отношение на когото обвинението не е несъмнено доказано, с друго неустановено по делото лице, за което пък са налице категорични данни, че е участвало в извършване на престъплението, не поставя подсъдимите и техните защитници в положение да не са се защитавали пълноценно по повдигнатите им обвинения. Развитите в протеста оплаквания, че неправилно е прието, че подсъдимите не са извършили въоръжен грабеж, както и че неправилно е прието, че подс. А. К. е помагач, а не извършител при осъществяване на грабежа, също са неоснователни. С нужното внимание както първостепенният, така и въззивният съд са изследвали поведението на подсъдимите при извършване на престъплението и въз основа на критичен анализ на доказателствените материали са достигнали до вярното заключение, че по делото не се установява подсъдимите К., П. и С. да са знаели, че неустановеният по делото извършител е носел електрошокова палка, която е използвал. В тази насока и двете инстанции са развили правилни правни съображения във връзка с наличието на „ексцес” на умисъла. И двете инстанции са анализирали подробно деятелността на подс. К. и обективно са оценили действително му поведение, при което са достигнали и до категоричния извод, че той е действал като помагач при извършване на грабежа. Всички доказателствени източници във връзка с действително осъщественото от подс. К. са обсъдени подробно и в тяхната взаимна връзка, не е допуснато превратно тълкуване, поради което и към инстанционните съдилища не може да бъде отправен упрек, че не са изследвали това обстоятелство обективно, всестранно и пълно. Що се отнася до депозираните касационни жалби от подсъдимите П., С. и К. и техните защитници, в които поначало се развиват сходни оплаквания, то изначално неоснователни са възраженията за липса на мотиви и прецизен анализ на доказателствените източници от страна на първата и на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Както първостепенният, така и въззивният съд са дали аргументиран отговор на възраженията на подсъдимите и техните защитници по въпросите за участието на всеки един от подсъдимите в извършване на престъплението, каква е формата на съучастие и с какви конкретно действия всеки един от подсъдимите П., С. и К. са допринесли за осъществяване на престъпното посегателство. Както беше посочено и първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка и въззивният съд не е достигнал до нови фактически положения. В тази връзка и анализът на доказателствените източници и правните изводи на въззивния съд не могат да бъдат същностно различни, след като съображенията на първостепенния съд са верни и се споделят от въззивната инстанция. Действително собственият анализ на доказателствените материали, направен от въззивния съд не е много обстоен и пространен, но това не означава, че такъв липсва. Видно е от внимателния прочит на мотивите на възизвната инстанция, че макар и до известна степен пестеливо е отговорено на всички възражения на страните, които са от значение за предмета на доказване по делото. И двете инстанции са обсъдили с особено внимание обясненията на подс. К., дадени както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Очевидно е, че обясненията на този подсъдим в съдебното производство са насочени предимно към отричане на по-голяма част от обясненията, дадени от него на досъдебното производство, в присъствието на защитник. При обективния анализ и оценка на постоянно променящите се и частично нелогични обяснения на подс. К. в съдебната фаза на процеса обаче инстанционните съдилища с основание са достигнали до извода, че те са недостоверни и се опровергават от други доказателствени източници. Обясненията на този подсъдим са съпоставени с всички останали гласни доказателствени средства и с обективните находки по делото, като съдилищата са дали отговор коя част от обясненията на подс. К. кредитират и коя - не и по какви причини. Впрочем обясненията на подс. К. от досъдебното производство да голяма степен се подкрепят и от показанията на свидетеля с тайна самоличност, които също са анализирани с нужното внимание. Доводите за упражнено някакво полицейско насилие или натиск са напълно безпочвени, тъй като извън обясненията на подс. К. в съдебното производство, обективни данни за това не съществуват, а и обясненията му на досъдебната фаза на процеса са дадени в присъствието на защитник, който не би допуснал някаква противоправна намеса при даване на обяснения от страна на неговия подзащитен. Неоснователни са и възраженията на защитата, че не са обсъдени обясненията на подс. М. П. и са игнорирани или превратно тълкувани показанията на свидетелите М., Д. П., М. Н. и С.. Това е така, защото показанията на всеки един от посочените свидетели са били обсъдени обстойно и при съпоставка с останалите доказателствени източници. Не се констатира тенденциозен или превратен анализ на тези гласни доказателствени средства. Съдилищата са дали отговор в кои части дават вяра на показанията на свидетелите и по какви причини, както и в кои части не ги кредитират. Сериозно внимание е било обърнато и на доказателствената стойност на показанията на свидетеля с тайна самоличност, с идентификационен № /номер/. Показанията на този свидетел са били преценени откъм достоверност чрез сравняването им с останалите доказателствени източници. Както първостепенният така и въззивният съд са съобразили съдебната практика за възможността да се постанови осъдителна присъда при наличието на съвкупност от еднопосочни косвени доказателства и доказателствени средства, но е взето предвид и обстоятелството, че в конкретния случай са налице и важни преки доказателства. Изложени са от инстанционните съдилища пространни съображения относно обективната и субективната страна на състава на престъплението, участието на всеки един от подсъдимите при извършването му, действията на неустановения по делото извършител, като е обсъден и въпроса за субективният обединяващ признак – общност на умисъла. Следва да се отбележи, че поначало за субективния елемент на престъплението се правят изводи и с оглед обективните действия на подсъдимите. В конкретния случай деятелността на подсъдимите е разгледана хронологично, като се очертава и комплексът от субективни представи и волеви решения, формиращ прекия умисъл на всеки от тях. Отговорено е и на възражението на защитата за липса на надлежно описание в обвинителния акт на фактическата деятелност на подс. С.. При това положение, при един пълноценен анализ и оценка на доказателствените материали по делото, от страна на първостепенния и въззивния съд, към тях не може да бъде отправен упрек, че не са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Що се отнася до оплакванията, че не е изяснен въпроса дали пострадалата И. действително е притежавали всички златни накити и монети, които се твърди че са й били отнети, то те също са неоснователни. За категоричното изясняване на това обстоятелство, инстанционните съдилища са се позовали на показанията на св. И., показанията на нейни родственици и на експертните заключения, обстойно изследвали вида и стойността на отнето злато. Несъстоятелни са възраженията, че показанията на св. И. са непоследователни и противоречиви. Напротив, внимателният и обективен прочит на показанията на тази свидетелка сочи, че независимо от образователния й ценз, тя с голяма точност и еднопосочност описва бижутата и монетите, които е притежавала, какъв е техния вид, карат на златото, къде са били съхранявани и т. н. С оглед изтеклия период от време и възрастта на пострадалата, действително се наблюдават някои незначителни несъответствия, но те в никакъв случай не компрометират цялостните й показания. Поради това както първостепенният, така и въззивният съд са изложили задълбочени съображения във връзка с анализа и оценката на показанията на тази свидетелка, като са се отнесли с нужната критичност. Въззивният съд е дал аргументиран отговор и на оплакванията на страните за липсата на установеност на произхода и собствеността на инкриминираните вещи, предмет на грабежа и на твърдението за идентичност между отнетите вещи при грабежа на 27/28.05.2017 г. с тези при извършена преди това кражба от дома на пострадалата на 17/18.08.2008 година. Решаващите съдилища са изложили и пълноценни съображения по повод възраженията на страните относно оспорваната валидността на проведените процесуално – следствени действия по време на разследването /оглед, претърсване и изземване и други/. Обсъдени са показанията на поемните лица и те са били оценени според тяхната информативност и действителното им съдържание. Що се отнася до възраженията, че съдилищата служебно или по искане на прокурора и на подсъдимите не са уважили някои доказателствени искания и не са събрали важни за предмета на делото доказателства, е нужно да се акцентира на следното. Както е известно съдът събира доказателства по направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът обаче има суверенното право да прецени кои доказателствени искания да уважи с оглед на това дали те са необходими и значими за изясняване на фактическите положения, пряко свързани с предмета на доказване. Ако това не е било нужно, то и съдът след като се аргументира, има правото да не уважи определени искания на страните. В конкретния случай Върховният касационен съд не установи инстанционните съдилища безмотивно да са отхвърлили важни за предмета на доказване доказателствени искания на страните. При това положение нито първостепенният, нито въззивният съд могат да бъдат упрекнати, че са допуснали нарушение на чл. 107 НПК. Така при една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимите, въззивният съд е достигнал и до правилни и обосновани правни изводи. Върховният касационен съд намира за неоснователна и жалбата на частния обвинител и граждански ищец М. Г. И., депозирана чрез повереника – адв. Р. Д., в която са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Във връзка с оправдаването на подс. Д. и частичното оправдаване на останалите подсъдими, касационната инстанция вече изложи съображенията си по повод на депозирания касационен протест, поради което и не е необходимо да ги преповтаря. Що се отнася до гражданско - осъдителната част на присъдата, то инстанционните съдилища са изложили подробни аргументи за уважаването на предявения граждански иск за имуществени вреди, чийто размер е съобразен с подробно обсъдените по делото експертни заключения. По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди както първата, така и въззивната инстанция са изложили своите съображения за неговата основателност и за размера, в който следва да бъде уважен, като не е пренебрегнат характера на деянието и последиците от него. Така Върховният касационен съд не констатира размера на гражданския иск за неимуществени вреди да не е съобразен с принципите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД. Във връзка с оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите К., С. и П., развити в протеста, в жалбата на частния обвинител и граждански ищец, а също и в жалбите на подсъдимите, то Върховният касационен съд ги намира за неоснователни. Не се констатира наложените на тримата подсъдими наказания, да са явно несправедливи и да не отговарят на целите, визирани в чл. 36 НК. При индивидуализацията на наказанията както първата инстанция, така и въззивният съд са отчели наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на всеки един от подсъдимите, като нито едно смекчаващо обстоятелство, за всеки един от тях, не е било пренебрегнато, а обстоятелствата които отегчават отговорността на подсъдимите не са били преекспонирани, а напротив значението и тежестта на всяко едно от тях е оценено според законовите изисквания. Така инстанционните съдилища не са подценили обективната значимост на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите К., С. и П. и са изложили ясни съображения при превес на смекчаващите или при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат определени наказанията за всеки един от подсъдимите, като са отчетени всички значими за индивидуализацията на наказанията факти. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че при определянето на наказанията е постигнат и необходимият баланс между конкретно извършеното от всеки един от подсъдимите и индивидуалния му принос за осъществяване на престъпното посегателство. Решаващите съдилища са изложили и аргументирани съображения, че в настоящия случай липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което с основание са заключили, че разпоредбата на чл. 55 НК не може да намери приложение. В принцип план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се посочи, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че поначало абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. В заключение Върховният касационен съд намира, че след като въззивната инстанция е проверила изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирала е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към нея не може да бъде отправен упрек, че не е формирала вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите. Всички те са били подложени на задълбочен анализ, който е правдив и обективен. Установява се, че някои от гласните доказателствени средства са насочени към обслужване на защитната теза на подсъдимите. Те обаче не са тълкувани превратно от инстанционните съдилища и са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира тенденциозност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си, разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на инстанционните съдилища. И първата и въззивната инстанция последователно и подробно са обсъдили доказателствените материали, като са ги съпоставили помежду им. Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите, дадени в съдебната фаза и в кои части тези от досъдебното производство и по какви причини. Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено изчерпателно на всички същностни възражения на страните в процеса, значителна част от които се повтарят и в касационните жалби. Въззивният съд не е пренебрегнал оплакванията на защитниците и подсъдимите, а напротив мотивите му са обстойни и съдържателни. Така обосновката на съдилищата не страда от доказателствен дефицит във връзка с несъмнено установените факти, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства. Верни са и фактическите и правните изводи на въззивния съд по отношение на оправдателната част на присъдата, а също и по отношение на гражданския иск. Към апелативната инстанция не може да бъде отправен упрек за липса на мотиви, за липса на отговор на същностни възражения на страните или пък за накърнено право на защитата на подсъдимите. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационния протест и в касационните жалби за нарушение на материалния закон и за допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения. Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка съдилищата са формирали вътрешното си убеждение, т. е. не са допуснати от съдилищата сочените нарушения на 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. По отношение на явната несправедливост на наложените наказания, вижданията на касационната инстанция бяха очертани по-горе. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260033 от 03.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 55/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.