Р Е Ш Е Н И Е № 38 С о ф и я, 21 март 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 ф е в р у а р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1294/2017 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Д. Г. от П., в момента в затвора в П., адв.В.П. от АК-П. срещу постановеното по ВНОХД № 435/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд решение № 260 от 22.11.2017 г. с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение, за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменянето му с намаляване на размера на наложеното му наказание до предвидения в закона минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Г., лично и чрез защитника си адв.П. поддържат касационната жалба и молят тя да бъде уважена по изложените в нея съображения и с оглед направените от тях искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 36 от 20.06.2017 г. по НОХД № 881/2016 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия И. Д. Г. от П. за виновен в това, че на 08.09.2015 г. в Септември е запалил имущество на значителна стойност - 6 000 лева, а именно лек автомобил марка „М.”, модел „.....” с рег.№ , собственост на Г. Х. К. от П. и на основание чл.330, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.330, ал.2 вр.ал.1 от НК да е имало опасност пожарът да се разпростре върху друго имущество със значителна стойност, а именно върху лек автомобил марка „”, модел „К.”, с рег.№ на стойност 1 500 лева, собственост на Е. В. Д. от Септември. На основание чл.57, ал.2, б.”в” от ЗИНЗС е определен строг първоначален режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложеното наказание е приспаднат срокът на задържането на подсъдимия под стража от 01.04.2016 г. до датата на постановяване на присъдата (вместо до влизане на присъдата в сила). На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.Г. да изтърпи отделно и наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 247/2012 г. на Районен съд-Пещера, в чийто изпитателен срок е извършил инкриминираното деяние. Разпоредено е с веществените доказателства, като е постановено същите след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи без стойност. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 804,32 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.Г. адв.П. с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в „неточности и пропуски в мотивите”, заради нейната необоснованост при анализа на доказателствените материали и материалноправна незаконосъобразност, довело до явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда или преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.216, ал.1 от НК. След проведено въззивно съдебно следствие, с поставеното на настоящата касационна проверка решение № 260 от 22.11.2017 г. по ВНОХД № 435/2017 г. Пловдивският апелативен съд е изменил обжалваната присъда в частта относно стойността на запаленото чуждо имущество за разликата от 5 450 лева до 6000 лева и относно първоначалния режим на приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода от строг в общ и я е потвърдил в останалата част, присъждайки в тежест на подсъдимия заплащането на сумата от 200 лева като направени във въззивното производство разноски по делото. В касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.П. са наведени доводи за съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение и от въззивния съд относно възприетите за установени фактически обстоятелства и следващите се от тях правни изводи, довели до накърняване на правото му на защита и до несправедливото му осъждане, поради което се отправят описаните по-горе алтернативни искания към касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима, подадена от страна в процеса с право на жалба, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК въззивен съдебен акт, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Възразявайки в самото начало на касационната си жалба съдебните производства пред двете инстанции по фактите да са проведени съгласно изискванията на чл.6 от КПЧОС от „безпристрастен съд” и да са довели до развитието на „справедлив процес” срещу подзащитния му, защитникът навежда доводи за предубеденост на съдебните състави поради възприетите без доказателствена обезпеченост фактически обстоятелства относно възникнал през 2013 г. конфликт между св.П. и св.Д., последната живееща на съпружески начала с пострадалия св.К. и относно „криминалното проявление” на първата, вложени при извеждане на мотива на подс.Г. за осъществяване на инкриминираното деяние. Заявената предубеденост жалбоподателят мотивира с многократно цитиране на развити от него възражения в „допълнителната въззивна жалба” относно обвързаността на изводите на съда от длъжностното качество на св.К. и въз основа на предположения относно снабдяването на подс.Г. с двулитровата бутилка от бира „З.” с автомобилен бензин, в разрез с показанията на св.К., като оспорва заключенията на дактилоскопната експертиза, на допуснатата и приета във въззивното производство повторна САТЕ (назована от съда съдебно-оценъчна експертиза, каквато е по своето съдържание) за реалната пазарна стойност на опожарения автомобил, показанията на св.Б., св.Х., св.Я., и като изразява недоволството си от отхвърлянето на обясненията на подзащитния му и показанията на св.П., св.Н., св.Б. и св.А.. Счита осъждането на подс.Г. за неправилно поради несъставомерност на деянието при липса на признак от обективната страна на престъплението и за явно несправедливо поради недоказаност на авторството и завишения му размер. Изложението на апелативния съд в обжалваното решение обаче не сочи на визираната в жалбата процесуална и материалноправна неправилност. Апелативният съд е провел допълнително съдебно следствие и е прецизирал някои от обстоятелствата, относно които е констатирал неточности в първоинстанционния съдебен акт. Акцентирал е въз основа на кои доказателства, макар и повечето косвени, но взаимосвързани в хармонично единство, е достигнал до еднозначния отговор за авторството на подс.Г. в осъществяване на палежа. Обосновал е фактическите си изводи със заключенията на дактилоскопната, химическата и повторната оценъчна експертизи, на добитите данни чрез приложените СРС от подслушания разговор между св.П. и св.С., на справката за проведените в изследвания период телефонни разговори от мобилния телефон на Г., на показанията на св.К., св.Х., св.Б., св.Я., св.А., като ги е проверил за тяхната достоверност с контролно събраните писмени и други гласни доказателства - на св.К., св.Н., св.Б., св.А., св.Я., включително за обстоятелства, стоящи далеч от обвинението и целите на защитата. При изследването им с оглед предмета на доказване по делото убедително е защитил изводите си за мотива подс.Г. да осъществи деянието във връзка с желанието за отмъщение на приятелката му тогава св.П., времето и начина му на изпълнение, откритите на местопрестъплението и изследвани следи и за фактически реализирания вредоносен резултат, който е бил минимализиран вследствие бързата и адекватна реакция на бащата на св.Д. и на пострадалия св.К.. Правилно съдът се е доверил на заключението на експерта Г. по повторната автооценъчна експертиза, компетентно изготвена и категорично защитена при разпита му относно пазарната цена на автомобила като такава на значителна стойност, дори и без допълнителното му оборудване и по ходовата част. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са твърде субективни и произволни, без връзка с необходимите специални познания за ползите на процеса и с основание са отхвърлени като неоснователни. По този начин съдът е дал дължимия се отговор на подновените и с касационната жалба на защитника доводи, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Ненужно е повтаряне на подробно изложените от въззивния съд съображения, доколкото негови са правомощията по установяване на фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК чрез обективен, взаимосвързан и пълен анализ на доказателствената съвкупност, което съдът е сторил. ВКС приема, че няма превратно оценени или игнорирани доказателства, доказателствата са ценени според действителното им съдържание и фактите са изведени в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, поради което не е налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане. Освен авторството, жалбоподателят възразява и приетата от съда обективна съставомерност на деянието като престъпление по чл.330, ал.1 от НК. И тези доводи са неоснователни. Изложеното по-горе води до неоспоримия и категоричен извод, че автор на палежа е подс.Г.. Установяването на значителната стойност на запаленото имущество сочи наличие на този елемент от обективната страна на престъплението. Свързано и с мотива за осъществяване на деянието, правилно е изведен умисълът му да го извърши. Правилен е изводът на съда да са осъществени всички признаци на състава на престъплението по чл.330, ал.1 от НК и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователна е претенцията на защитника за преквалифициране на деянието в престъпление по чл.216, ал.1 от НК при отношението между двете материални норми на обща към специална за постигане унищожаването или повреждането по специален начин (чрез палеж) на вещ със значителна стойност. Правилно е коригиран размерът на запаленото имущество с оглед възприетото заключение на повторната автооценъчна експертиза, поради което не е налице неправилно приложение на правото и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и не може да се удовлетвори искането на жалбоподателя за пълно оневиняване на подс.Г. по предявеното му обвинение. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от 2 години лишаване от свобода. Апелативният съд е извършил критична преоценка на възприетите от окръжния съд като налични смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, отричайки смекчаващо да е младостта му, но балансирайки го с ниския размер на запаленото имущество близко до изискуемата се за съставомерността на деянието значителна стойност. Отчел е и емоционалния заряд на подбудите му да извърши деянието, с известен укор към прокуратурата защо не е ангажирана и отговорността на св.П.. Сред смекчаващите с основание е съобразена трудовата му ангажираност и положителния му социален статус. На фона на предишното му осъждане за сериозно умишлено престъпление въззивният съд справедливо е утвърдил наложената му санкция близко до законовия минимум, като и ВКС намира, че нейният размер не следва да бъде коригиран в исканата от жалбоподателите насока. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за намеса на касационната инстанция. ВКС констатира неправилност при приложението на чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, която обаче не може да се коригира поради липса на съответен протест. Апелативният съд е определил приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК предишно отложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода да се изтърпи от подс.Г. при първоначален общ режим в разрез с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС. Тя сочи, че се определя строг режим за „умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания (отложеното и за извършеното в изпитателния срок умишлено престъпление - бел.ВКС) надвишава две години”, както е в случая. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 22.11.2017 г., постановено по ВНОХД № 435/2017 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :