Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност по н.а.х.д.


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58

гр. София, 17 юли 2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар………………………………….….…и при становището на прокурора……… К. Софиянски..…….изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 413 по описа за 2020г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК.
Образувано по спор за подсъдност между Районен съд - гр. Търговище и РС - гр. Котел по повод разглеждането и решаването на а.н.х.д. № 108/2020г. по описа на РС – Котел.
Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, в което е отразено, че компетентен да разгледа производството е РС – Търговище, тъй като престъплението по чл. 326, ал.1 от НК е довършено с настъпване на обществено опасните последици, а те се изразяват във възможността информацията - предмет на престъплението, да стане достояние на хората, които да я възприемат като тревожна. В този смисъл, доколкото разпространената от обв. И. информация обективно е могла да бъде възприета като тревожна от населението на гр. Търговище, за което населено място тя се е отнасяла, компетентен да разгледа и реши делото е РС - Търговище.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното:
Пред РС – гр. Търговище е било образувано н.а.х.д. № 411/20г. по постановление на прокурор при РП – Търговище по чл. 375 от НПК.
Направено е предложение обв. И. И. И. на осн. чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, за това че на 20.03.2020г. в [населено място] предавал по интернет, чрез профила си във Фейсбук, в група „Т. - за проблемите и радостите на Търговище”, заблуждаващи знаци за злополука и тревога, написвайки коментар „Има коронавирус в Търговище от днес официално”.
В обстоятелствената част на постановлението изрично е отбелязано, че инкриминирания пост обв. И. е публикувал от личния си компютър, в дома си в с. Остра могила, общ. Котел.
С разпореждане от 01.06.2020г. съдията - докладчик при РС - Търговище прекратил съдебното производство по а.н.х.д. № 411/2020 по описа на съда и изпратил делото по подсъдност на РС - Котел. Изтъкнал аргументи, че мястото на извършване на престъплението е в с. Остра могила, общ. Котел, тъй като именно там обв. И. е предал по интернет заблуждаващите знаци за злополука и тревога, като е ирелевантно къде и от кого са възприети тези сигнали, къде са получени, респективно къде са се намирали възприемащите тези сигнали.
След постъпване на делото в РС - Котел е образувано а.н.х.д. № 108/2020г. по описа на този съд, като с разпореждане от 15.06.2020г. съдията - докладчик прекратил съдебното производство и повдигнал пред ВКС настоящия спор за подсъдност. Изразено е несъгласие с доводите на РС- Търговище, като са изтъкнати следните доводи:
1) доколкото обвинението касае „разпространение на заблуждаващи знаци за тревога чрез социалните мрежи посредством интернет…” е невъзможно да се установи къде е написан постът в групата за Търговище;
2) като последица от невъзможността да се открие местопубликуването на поста следва да намери приложение даденото в Решение от 25.10.2011г. на СЕС по съединени дела С-509/09 и С-161/10г. разрешение във връзка с подсъдността на престъплението обида в социалните мрежи и компетентността на съда по „центъра на интереси”.
3) тъй като в постановлението се твърдяло, че обвиняемият „разпространил информацията до неограничен брой потребители на публичната мрежа, повечето от които граждани на гр. Търговище то и прокурорът е приел, че местоизвършването на престъплението е именно в това населено място;
4) дори и да не се счете, че престъплението е довършено в гр. Търговище, съгласно правилото на чл. 36, ал. 3 от НПК, когато не може да се определи мястото на извършване на престъплението, делото било подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство, а именно РС - Търговище.
Според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е Районен съд - гр. Котел, като не се споделят развитите съображения на съдията – докладчик при този съд, на базата на които той е приел, че делото не му е подсъдно.
На първо място, невярно е твърдението, че било невъзможно да се установи къде е публикуван/написан постът от обвиняемия в социалните мрежи. Дали коментираното обстоятелство е възможно да се установи или не, е въпрос на доказване в производството по същество, като за подсъдността са значими посочените в обстоятелствената част на обвинението твърдения, съгласно правилото на чл. 42, ал. 1 от НПК. Видно от съдържанието на постановлението на прокурор при РП - Търговище, в него недвусмислено са отразени твърдения, че обвиняемият е публикувал поста си във Фейсбук, в съответната група, от дома си, намиращ се в с. Остра могила, общ. Котел.
На второ място, позоваването на Решение от 25.10.2011г. на СЕС по съединени дела С-509/09 и С-161/10г. разрешение във връзка с подсъдността на престъплението обида в социалните мрежи и компетентността на съда по „центъра на интереси” не държи сметка, че същото е относимо към хипотезите на оплаквания за нарушени права на личността, когато пострадало лице твърди, че с публикуване на информация в уебсайт са нарушени личните му права. В настоящия случай, при обвинението за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, за нарушение на лични права не може да се говори и то не единствено поради систематичното място на престъпния състав в гл. Х на Особената част на НК - „Престъпления против реда и общественото спокойствие” и непосредствения обект на защита - обществените отношения, които в най-общ план обезпечават спокойното функциониране на обществото и в частност спокойния живот на гражданите. Съставът на посоченото престъпление визира прояви срещу обществения ред и спокойствие, когато деецът предава неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога по начин и със средства, че би могло да се създаде заблуда за действителното положение на определена ситуация или събитие. Касае се до проява, чрез която, деецът вербализира или обективира по определен начин твърдения или знаци, които или са неверни или заблуждаващи и в този смисъл са от естество да дезинформират обществото. Допустим ориентир би могла и да е дефиницията на родовото понятие „дезинформация”. Съгласно съвместно съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически социален комитет и Комитета на регионите на Европейската комисия от 05.12.2018г. и Съобщение относно европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн СОМ (2018) 236 под дезинформация следва да се разбира „ доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес”. В този смисъл чрез престъплението не се засягат лични права, поради което предложената от съдията при РС - Котел аргументация на тази плоскост, е неотносима към разглежданата проблематика.
На последно място, с оглед законодателния подход престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК да се очертае чрез описателна диспозиция и структурата на престъпния състав, уреждаща престъплението като такова на просто извършване, за довършеността му законодателят не е предвидил настъпването на допълнителни общественоопасни последици. В този смисъл законът не поставя изискване информацията да е стигнала до знанието на адресатите, а още по-малко те да са били заблудени досежно факти и обстоятелствата от обективната действителност. „Достатъчно е деецът да е поставил началото на обективен причинно-следствен процес, който е от естество да доведе до узнаване на тази информация от определено лице или лица….” (в този смисъл вж. „Престъпно предаване на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога”, Р. И., „Правна Мисъл” бр.1/2006,с. 26 - 43).
С оглед изложеното компетентен да разгледа и реши делото е съдът, в чийто район е извършено „предаването” на заблуждаващите знаци, а именно РС- Котел, в района на който се намира населеното място, от което обвиняемият е публикувал инкриминираният коментар във Фейсбук.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА анхд № 108/202020г. по описа на Районен съд - гр. Котел на същия съд за разглеждане и решаване по същество.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд - гр. Търговище.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: