4 гр. д. № 787/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 258 София, 31.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 787/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от подадена от [фирма] [населено място] касационна жалба срещу решение № 120 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 207/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 616/2011 г. на Варненски окръжен съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 412 от 16.07.2012 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпроса чия собственост са имотите, предоставени на НОИ по разпореждане на закона - § 5, ал. 2 ЗФОО и приложим ли е по отношение на тях мораториума, установен с § 1 от ДР на ЗС. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Н. осигурителен институт е създаден със Закон за фонд „Обществено осигуряване”, обн. в ДВ бр. 104 от 28.11.1995 г. (отм. от 01.01.2000 г.) като самостоятелна юридическа личност – публичноправен субект с установени структури и функции. Функции са посочени в чл. 1 на ЗФОО – за осъществяване на държавното обществено осигуряване. Последното е дейност по регулиране на определен кръг обществени отношения, изчерпателно изброени в чл. 1 от КСО, а при създаването на фонда - с нормите на дял ІІІ от кодекса на труда от 1951 г. В качество на публичноправен субект НОИ е носител на правото на собственост върху предоставеното му по разпореждане на закона имущество. Определянето статута на държавната собственост на публична и частна се извършва по критериите какви са вещите, които са предмет на това право, и какво е тяхното предназначение. В случая дали предоставеното държавно имущество на НОИ е със статут на частна собственост или на публична такава следва да се определи съобразно предназначението й, т. е. обществените нужди, за задоволяването на които се използва. Предоставените на НОИ имоти се използват за трайно задоволяване на обществените потребности за осигуряване на места за отдих и възстановяване на работната сила на работниците и служителите и всички осигурени лица. Широкият кръг на субектите, в чиито интерес функционира общественото осигуряване, също е основание за определяне вещноправния статут на имуществото, с което се развива тази дейност, като такъв от публичен характер. По същество на касационната жалба : От фактическа страна по делото е установеното, че почивният дом е бил построен преди 1960 г., и е използван по предназначението му до 1988 г., когато е започната реконструкцията му. С разпореждане на МС № 1 от 12.02.88 г. е създадено като юридическа личност обединение „Почивно дело и курортно лечение” [населено място], което е образувано с активите и пасивите на управление „Почивно дело и курортно лечение” към ЦС на Б.. През 1991 г. министърът на министерство на труда и социалните грижи е разпоредил със заповед № 36 от 26.03.91 г. образуването на държавна фирма „Социален отдих”, [населено място] с част от активите и пасивите на прекратените организации, посочени в списък, по баланса им към 01.04.1991 г., между които е и организацията в [населено място], в чието имущество е бил включен и имотът, предмет на иска. Н. осигурителен институт е създаден със Закон за фонд обществено осигуряване (ЗФОО), (обн. в ДВ бр. 104 от 28.11.1995 г. и действал до 01.01.2000 г., когато е отменен с § 14 от ПЗР към КСО) като самостоятелна юридическа личност – публичноправен субект с установени структури и функции. С решение № 775 от 01.08.1996 г. МС е прехвърлил безвъзмездно на НОИ имуществото на ДФ „Социален отдих”, включващо и спорния имот. Решението е издадено в изпълнение на § 5, ал. 1 и ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗФОО. Това решение е било изменено с решение № 469 от 03.05.1997 г. на МС, като е отменена т. 9.7 относно прехвърлянето на НОИ на почивна станция „Строител” и с т. 8 е разпоредено, че теренът, върху който е построен почивния дом Строител, се предоставя безвъзмездно на МФ за стопанисване и управление с цел увеличаване на капитала на [фирма]. След издаването на това решение министърът на финансите е разпоредил да се увеличи капиталът на търговското дружество, за което е постановено и решение от 19.05.1997 г. по ф. д. № 3286/1991 г. на Пернишки ОС. Последвала е продажба на имота от [фирма] в полза на ответника по иска [фирма], за което е сключен договор, обективиран в нот. акт № 161, т. І, от 22.08.2001 по н. д. № 140/2001 г. При така установените факти съдът е формирал правните си изводи. Намерил е, че продажбата, от която ищецът черпи права, не е породила транслативно действие, тъй като праводателят [фирма] не е бил собственик на имота. Решението за апортиране на имота в капитала му не е породило действие, поради това, че към този момент имотът вече е бил собствен на НОИ и министърът на финансите не е бил компетентен да се разпорежда с него. По доводът на касатора, че е придобил имота на основание добросъвестно давностно владение, което е осъществявал на правно основание - договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма, е прието, че този придобивен способ е неприложим, тъй като имотът е със статут на частна държавна собственост, обособен е като имущество на публичен правен субект, какъвто е НОИ, поради което по отношение на него намира приложение мораториума, установен с § 1 от ЗД на СЗ (ДВ, бр. 46 от 2006 г.), действието на който е продължено до 31.12.2014 г.). Съобразно разрешението дадено по въпроса, по който е допусната касационна проверка, дали имуществото, предоставено на НОИ, е публична държавна собственост или частна държавна собственост, изводът, че придобивният способ давностно владение е приложим по отношение на имота, предмет на иска, е незаконосъобразен. Стопанисваното от НОИ имущество е със статут на публична собственост. Определянето й като такава се извежда от критериите: вида и предназначението на обекта – почивна станция с предназначение трайно задоволяване на обществените потребности за осигуряване на места за отдих и възстановяване на работната сила на работниците и служителите. Публичния характер на придобитото от НОИ през 1995 г. имущество следва и от нормата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.), при действието на която е извършено прехвърлянето на имуществото на ДФ „Социален отдих” в капитала на НОИ със Закона за фонд „Обществено осигуряване”. След това прехвърляне няма данни да е проведена процедурата по чл. 6 ЗДС за обявяване на имота за частна държавна собственост. При този статут на имота, предмет на иска, оригинерния придобивен способ давностно владение е неприложим, в какъвто смисъл са императивните разпоредби на чл. 86 ЗС и чл. 7 ЗДС. Съобразно това решението е правилно като краен резултата. Не е налице основание по чл. 281 ГПК за отмяната му, поради което касационната жалба ще бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 207/2012 г. на Варненски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: