Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
гр.София, 03 октомври 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС ИСКРА ЧОБАНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1140/2013 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано на основание искане по чл.422, ал. 1,т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК от осъдения Р. Б. П. за възобновяване на внохд №563/2012 год. на Окръжен съд гр. хасково и нохд №225/2012 год. на Районен съд гр. Хасково .
В искането се поддържат допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон ; неправилно е прието, че подсъдимият е виновен за причиняването на ПТП вместо пострадалият водач на МПС, който е нарушил забраната за навлизане на управляваното от него МПС по път с предимство ; неправилно е прието, че подсъдимият е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП като се е движил с несъобразена скорост, защото поведението му не е причинило ПТП, за което е виновен само пострадалият водач; констатираната употреба на алкохол у подсъдимия не е в причинна връзка с ПТП,т.к. концентрацията му е била малко над допустимата; неправилно е уважена претенцията за неимуществени вреди, поради липса на виновно поведение на осъдения. За съществено процесуално нарушение се сочи ограничаване на правата на подсъдимия, поради необсъждане от съдилищата доводите на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимия; не е изследвано поведението на пострадалия като причина за ПТП; Министерство на финансите е конституирано неправилно за граждански ищец в процеса.
Иска се възобновяване, отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимия по обвинението, и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен.
В съдебно заседание осъденият Р. П. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат Д. Г. от АК [населено място], назначен от ВКС за служебен защитник на осъдения съгласно чл. 94, ал. 1,т. 9 НПК, който поддържа доводите в искането с молба да бъде уважено .
Гражданският ищец - Министерство на финансите при ТД на НАП [населено място], редовно призован не изпраща представител в откритото съдебно заседание пред ВКС.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Решаващите съдилища не са допуснали нарушения при постановяване атакуваните съдебни актове.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И ПРИЕ СЛЕДНОТО :
Искането е процесуално допустимо. Подадено е в срока по чл. 421, ал.3 НПК от легитимирана страна, срещу влязъл в сила въззивен съдебен акт , непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Подсъдимият Р. Б. П., ЕГН: е признат за виновен с присъда №58 от 14.06.2012 год., по нохд №225/2012 год. на Хасковския районен съд, за това, че на 05.03.2011 год. в [населено място], на кръстовището на ул. и ул., при управление на лек автомобил „марка", модел с рег. №, е нарушил правилата за движение по пътицата; чл.5, ал. 1, т.1 и ал. 3 ЗДвП - „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди и „ на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол” ; чл. 20 ал. 2 ЗДвП - „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността ..., с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие….длъжни са да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението ; чл.21, ал.1 ЗДвП - „при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава за ППС категория „В" - 50 км/ч в населено място, поради което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. С. С. ЕГН: , управлявал л.а. „марка." с рег. №, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, в резултат на черепно-мозъчна травма, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.57 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 72/07.03.2011 год., поради което и на основание чл. 343, ал. З, предл. 1 - во, б. "а", предл. 2, вр. ал. 1, б. "б", предл. 2 ,вр. чл. 342, ал.1 и вр. чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода , което е отложено за изпълнение по чл. 66 ал. 1 НК за срок от три години от влизане присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. З, предл. 1, б."а", предл.2, вр. ал.1, б. "б", предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година и шест месеца.
Гражданският иск за неимуществени вреди е уважен в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лв., като за разликата до предявеният размер от 15 000 лева искът е отхвърлен. Присъдени са разноски и държавна такса.
С въззивна жалба от защитата на подсъдимия е образувано внохд№563/2012 год. на Окръжен съд гр. Хасково, по което с решение № 54/27.03.2013 год. е изменена присъдата на РС гр. Хасково в наказателно-осъдителната й част като подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушения по чл. 5, ал. 1,т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изменена е и в гражданско -осъдителната част, като е намалено от 5 500 лв. на 500 лева обезщетението за неимуществени вреди от деянието, присъдено в полза на държавата - МФ, встъпила в правата на отказалите се от наследство наследници на пострадалия – граждански ищец, а за разликата, искът е отхвърлен като неоснователен.
В останалата част присъдата е потвърдена .
Предмет на ревизия са влезлите в сила съдебни актове в тяхната наказателно- и гражданско - осъдителни части.
Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на осъдения и неговата защита. Възраженията на защитата във връзка с проверката и оценката на доказателствата и срещу правните изводи на съдилищата за отговорността на подсъдимия, направени въз основа на установените фактически констатации по делото, са получили аргументиран отговор от съдебните инстанции ; съгласно чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите на присъдата; съгласно чл. 339, ал.2 НПК в мотивите на въззивното решение. Даден е аргументиран отговор на доводите на защитата относно приетите факти за управлението на процесното ПТП от подсъдимия с несъобразена скорост и пряката причинна връзка между това нарушение на предписанието по чл. 20, ал.2 ЗДвП и настъпването на ПТП с л.а. „М." с причинената вследствие на него ЧМТ на неговия водач – пострадалия Г.С..
Материалният закон е приложен правилно. Авторството на деянието и вината на подсъдимия за настъпилото ПТП са безспорно установени. Правилни са изводите на решаващите съдилища за съставомерност на деянието под признаците на чл. 343, ал. З, предл. 1, вр. б."а", предл.2, вр. ал.1, б. "б", предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Доводите в искането са неоснователни. Доказани са обстоятелствата от предмета на делото относно ; участниците в ПТП; механизма на извършването му; състоянието на пътната обстановка, мястото на произшествието, скоростта на движение на двете МПС-та непосредствено преди удара; момента на възникване на опасността за движението на автомобила на подсъдимия ; възможността и разстоянието, от което подсъдимият е могъл да забележи навлизането на автомобила на пострадалия в кръстовището; опасните зони на спиране на двата автомобила преди удара. Неоснователно се твърди, че подсъдимият не е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а причина за ПТП е единствено поведението на пострадалият, който с автомобила си „марка” е навлязъл в път с предимство, без да пропусне МПС-то на подсъдимия, преминаващо по този път. За да се приеме, че водачът на МПС не действа виновно при настъпването на общественоопасните последици, е необходимо да е изпълнил предписаните му от правните норми задължения като участник в движението. Преди всичко е бил длъжен да наблюдава пътната обстановка и да реагира на всяка опасност, застрашаваща неговата безопасност и тази на останалите участници в движението. Безспорно е установено, че навлезлият автомобил на пострадалия в пътното платно на подсъдимия, движещ се по път с предимство, е създал опасност, която не е могла да бъде предотвратена от подсъдимия със спиране на управляваното от него МПС, поради несъобразената скорост, с която се е движил непосредствено преди удара. Изяснено е от делото, че при избраната от него скорост от 72,94 км.ч., освен че е била превишена, с оглед нарушаване забраната да надхвърля 50 км.ч. за населено място, тя е била и несъобразена с конкретните пътни условия ( вж. ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС), осигуряващи видимост спрямо създалото опасност на пътя МПС. Макар и да се е движил по път с предимство, подсъдимият е бил длъжен да реагира на всяка предвидима опасност на пътя, създадена от друг участник в движението. Установено е от изводите в заключението на САТЕ, възприетото от съдилищата като компетентно и пълно, че при скоростта от 72,94 км.ч. ,с която се е движил автомобилът „марка” непосредствено преди ПТП, ударът между двете МПС-та е попаднал в опасната зона на спиране автомобила на подсъдимия. Опасната зона за спирането му при тази скорост е била 51,87 метра, надвишаваща разстоянието от 28,36 метра до мястото на удара от момента , когато подсъдимият обективно, за пръв път е могъл да възприеме опасността. Правилен е изводът на съдилищата, че тази скорост технически не му е позволявала да спре преди стълкновителния удар с автомобила на пострадалия.
Независимо че ударът с автомобила на пострадалия е попадал в опасната зона за спиране автомобила на подсъдимия, той е бил длъжен и е могъл да реагира по начин, позволяващ му да намали скоростта или да спре превозното средство. Решаващите съдилища въз основа на цялостния анализ на доказателствените източници и от заключението на САТЕ са приели, че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати удара, ако при възникването на опасността, беше управлявал л.а. „марка” със съобразена за пътните условия скорост от 46.30 км. ч., или по-малка от нея, за да спре в зоната на пряката видимост спрямо действията на водача на конфликтното МПС. Съставът на ВКС подкрепя правилността на изводите на решаващите инстанции, че ако осъденият П. беше управлявал със съобразената по смисъла на предписанието в чл.20, ал.2 от ЗДвП скорост, неговото поведение би му позволило да реагира своевременно на опасността на пътя и да я предотврати, независимо, че не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение от останалите участници в движението, е бил длъжен да реагира на всяка опасност на пътя, създадена от участник в движението. Правилни за изводите, че избраната от осъденият П. скорост е била в нарушение на задължението му като водач на МПС да управлява с такава скорост, която да бъде съобразена със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да си осигури възможност при възникване на всяко препятствие да намали скоростта, а в случай на необходимост ( като процесната пътна ситуация - навлизане на МПС, движещо се по път без предимство), да спре. Като не е постъпил по този начин, той виновно не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на вредоносните последици, инкриминирани в нормата на чл. 343 НК.
Налице е дълготрайна и устойчива съдебна практика на ВС и ВКС: решение№1309/ по н.д.№1167/76 г.,ІІІн.о.; решение.№248/по н.д.№227/77г., І н.о.; решение №1351/по н.д.№3331/79 год., Іг.о.; решение№ 522/по нд.№441/83 г., ІІІ н.о.; решение №21/ по н.д.№574/86 г.,ІІІ н.о .; решение № 15 по н. д. № 525/2010 г., II н. о., решение № 259/2013 г. по н. д. № 641/2013 г., III н. о.,и пр. относно приложението на предписанието по чл. 20, ал.2 от ЗДвП при престъпленията по транспорта.
Неоснователно е оплакването на искателя, че съдилищата са игнорирали данните от доказателствената съвкупност за виновното поведение и на пострадалия водач на МПС. Изводите в мотивите на атакуваните съдебни актове опровергават тези твърдения. В атакуваните присъда и решение обстойно е анализирано поведението на пострадалия водач, който е създал опасността и е бил причина за ПТП, поради нарушението на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по път с предимство”, навлизайки в пътя на движение на автомобила на подсъдимия, който с предимство. Доказано е от фактическа страна, че и двете МПС-та са се движили при ограничена видимост. При тази пътна обстановка с избраните от водачите им скорости непосредствено преди произшествието, управлението им не е позволявало да спрат в зоната на видимост помежду им. Пострадалият водач, който е създал опасността не е имал техническа възможност да предотврати удара поради установеното, че преди удара е навлязъл в кръстовището със скорост 16,13 км./ч. и е имал опасна зона за спиране от 6,5 м., но е могъл да забележи автомобила на подсъдимия „марка” на разстояние 6.27 м. до мястото на удара. Съпричиняването на престъпните последици от поведението на пострадалия законосъобразно е отчетено както при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, така и при преценката за основателността на размера на претенцията за обезвреда за претърпяните от пострадалия граждански ищец неимуществени вреди от деянието.
Неоснователно е оплакването, че констатираните 0,57 промила съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия при ПТП не са били в причинна връзка с нарушението на правилата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като концентрацията е малко над допустимата от 0,5 промила. Правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС са неизменни в разбирането, че пияното състояние като квалифициращ елемент от обективната страна на деянието по чл. 343, ал. 3, предл. 1 НК се определя от императивно установен в закона количествен критерий. Неговата величина над допустимия инкриминиран минимум може да бъде фактор за оценка на личността на дееца и неговата обществена опасност при индивидуализацията на отговорността му, но не и като основание за възникването й. Пияното състояние е квалифициращ признак на деянието по чл.343 НК, стоящ винаги в обективна причинна връзка с деянието и съставомерните му последици, тъй като имплицира намаляване на концентрацията на водача и на психо-физическите му възможности да владее управлението на ППС.
Оплакването на искателя за допуснато нарушение на закона в гражданско-осъдителната част на присъдата е неоснователно. Основателно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от деянието. Министерството на финансите законосъобразно е конституирано като представител на държавата, встъпил в правата на отказалите се от приемане на наследството наследници по закон на починалия в хода на процеса граждански ищец Г. С. С..
Пределите на проверка на ВКС в това производство, инициирано от осъдения, не предвиждат правен инструмент за ревизия и на правилността на въззивното решение в изменителната му гражданско-отхвърлителна част, макар и в нея да е допуснато нарушение на закона. Последната част засяга само правното положение на гражданския ищец и правоприемника му , а не правния интерес на осъдения. ВКС може само да отбележи, че въззивното решение, постановено в гражданско-отхвърлителната част, не съответства на данните по делото и на принципа за определяне на обезщетението по справедливост, съгласно чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД. Намаляването от въззивната инстанция на присъденото обезщетение на пострадалия за неимуществени вреди от сумата 5 500 лева, на сумата 500 лева е в противоречие с данните от фактическа страна за тежестта на инкриминираното телесно увреждане и за претърпяните по повод на същото болки и страдания, поради което обезвредата има несъответен имуществен еквивалент.
Не са допуснати основания за възобновяване на делото, поради което ВКС, ІІІ н.о. в настоящият състав, на основание чл. 424 –чл. 426 НПК.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Б. П. за възобновяване на внохд№563/2012 год. на Окръжен съд гр.Хасковои на нохд№225/2012 год. на Районен съд гр. Хасково като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
|