Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                       №.309                                                     София...30.07.2010 г.                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание  на втори  юни, две хиляди и десета година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЛАМЕН СТОЕВ                                        ЧЛЕНОВЕ:            ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА                                                                                                                                                  при секретаря Т.Кьосева     и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 1034/2009г.             Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на З. А. Г. и А. Б. Б., за отмяна на влязло в сила решение от 09.10.2008г. по гр.д. № 4060/2007г. на ВКС, ІV г.о. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Твърдят, че решението е постановено в противоречие с влязло в сила в хода на неговото разглеждане решение № 1453/16.01.2008г. на ВКС, с което е прието, че молителите /ищци/ в качеството им на наследници на София Л. , са собственици на 1/2 ид.ч. от осем земеделски земи, две от които са процесните – предмет на спора по гр.д. №4060/2005г. Решението по това дело на ВКС, с което е потвърдено решение № 261/25.10.2006г., не е представено по делото, тъй като са постановени след образуване на делото по атакуваното решение на ВКС. Ето защо не е съобразено при решаване на спора. Това обаче било известно на процесуалния представител на ответниците, който ги представлявал при разглеждане на делото пред инстанциите. Той умишлено въвел в заблуждение ВКС и поддържал изцяло неверни твърдения по гр.д. № 4060/2007г. Това престъпно действие е предопределило изхода на спора. Наличието на престъпно деяние при решаване на спора по гр.д. №4060/2007г. е основание за отмяна на решението. Сочи се още, че атакуваното решение е постановено в противоречие с дадените указания с първото отменително решение на ВКС по гр.д. №2457/2005г. и ги обезсмисля. Ответниците по молбата Д. К. О., М. А. Б., Е. К. Г., Т. К. В., Х. В. В., А. В. В. и Х. Х. Л. оспорват молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : М. за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение от 09.10.2008г., постановено по гр.д. № 4060/2007г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.218и ГПК /отм./ е отменено решение № R ІІ-95/10.05.2007г. по гр.д. № 133/2007г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Б. А. Б. и З. А. Г. против Д. К. О., М. А. Б., Е. К. Г., Т. К. В., Х. В. В., А. В. В. и Х. Х. Л. по отношение на ½ ид.ч. от подробно описани земеделски имоти : изоставени трайни насаждения - имот № 1* и пасище с храсти от 10 дка - имот № 0* по плана за земеразделяне. Изложеното в молбата за отмяна сочи на основанието по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно същата разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител , на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителите сочат наличие на престъпно действие на процесуалния представител на ответната страна – адвокат И с твърдение, че умишлено е въвел в заблуждение ВКС с поддържане на неистински твърдения. Тези обстоятелства обаче не са основание по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на решението, тъй като не е налице установено по надлежен съдебен ред престъпно действие на страната или на нейния представител, рефлектиращо върху решаването на делото. Отделен е въпросът, че самите молители също са били страни по приключилото дело и постановените актове по него също са им били известни, поради което са могли да се позоват на тях по предвидения в ГПК процесуален ред. Ето защо на това основание молбата не може да бъде уважена. Не е налице и основанието на чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Приложените решения не са постановени за същото искане и на същото основание, тъй като предмет на иска е бил спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ към момента на образуване на ТКЗС. Неоснователно е позоваването за отмяна на решението поради това, че то е в противоречие с указанията, дадени с първото отменително решение на ВКС. По същество доводите на молителите сочат основанието по предишната буква „д” /ЗИДГПК, ДВ, бл.105/2002г./ на чл.231 ГПК /1952г./ за отмяна при две противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона по едно и също дело. Тази разпоредба обаче като отменена е неприложима. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството по отмяна на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на 400 лева –адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. А. Г. и А. Б. Б., за отмяна на влязло в сила решение от 09.10.2008г. по гр.д. № 4060/2007г. на ВКС, ІV г.о. ОСЪЖДА З. А. Г. и А. Б. Б. да заплатят на Д. К. О., М. А. Б., Е. К. Г., Т. К. В., Х. В. В., А. В. В. и Х. Х. Л. разноски за настоящото производство в размер на 400 лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: