О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е   № 460   София, 10.09.2009 година                                      В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми септември  двехиляди и девета година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова                                                                              Жива Декова     като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 396/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. С. А. от гр. С. чрез адвокат З против определение на Софийски градски съд, ГК, 7-ми брачен състав № 511/10.11.2008 г., постановено по гр. д. № 1419/2008г. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на А. С. А. срещу определение на Софийски районен съд, 84-ти състав от 15.02.2008 г. по гр. д. № 534/2004 г., с което на основание чл.17 от Регламент № 2201/27.11.2003 г. на Съвета на Европа е прогласено, че съдът не е компетентен да се произнесе по предявения от А. С. А. против П. Е. М., гражданин на Република К. иск за развод и е прекратил производството по делото по иска за развод по чл. 99 СК и по обективно съединените искове по чл. 260, ал. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба П. Е. М. е оспорил частната жалба по съображения, изложени от процесуален представител адвокат Р. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 ГПК. При проверка за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд намира, че са налице условия за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане за закона, както и за развитието на правото относно компетентността на български съд да се произнесе по иск за прекратяване на брак, сключен между граждани на различни страни от ЕС. За да се произнесе по основателността на частната жалба Върховният касационен съд взе предвид следното: Пред Софийски районен съд, 84-ти състав е образувано гр. д. № 534/2004 г. по предявен от А. С. А. от гр. С. против П. Е. М. иск за развод по чл. 99 СК, с който са обективно съединени искове по чл. 260, ал. 2 ГПК - за предоставяне упражняването на родителски права и за издръжка на родените от брака деца. С определение от 15.02.2008 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 17 от Регламент № 2201/27.11.2003 г. на Съвета на Европа, като е приел, че компетентен да се произнесе по иска за развод е кипърски съд. Въззивният съд е потвърдил определението, като е възприел извода на районния съд. Въззивното определение е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 17 от Регламент № 2201/27.11.2003 г. на Съвета на Европа е неприложима в конкретния случай. Исковата молба за прекратяване на брака между страните е заведена на 16.02.2004 г. Съгласно т. 1 от чл. 64 от преходните разпоредби на Регламента той се прилага само относно производства, образувани след датата на неговото влизане в сила в съответствие с чл. 72 - на 1.08.2004 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз Договорът влиза в сила най-рано на 1.01.2007 г. Принципът за нереотрактивност на нормите на европейското право е последователното прилаган от Съда на Европейските общности. Както в Договора, така и в Регламента липсва норма, която да обосновава приложението на последния относно образувани преди 1.01.2007 г. производства. При това положение преценката за международната компетентност на българските съдилища по дела, образувани преди 1.01.2007 г. следва да се извършва по правилата на чл. 1345, т. 1 СК, сега отменен и чл. 7 КМЧП вр. чл. 4сл. КМЧП. Събразно текстът на чл. 134, т. 1 СК /отм./ българският съд е компетентен да се произнесе по исковете, предмет на делото, защото ищцата е български гражданин. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.     О П Р Е Д Е Л И:     ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, ГК, 7-ми брачен състав № 511/10.11.2008 г. по гр.д. № 1419/2008 г. ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, ГК, 7-ми брачен състав № 511/10.11.2008 г. по гр. д. № 1419/2008 г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 84-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 534/2004 г. Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: