Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. София, 11 октомври 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Калин Софиянски от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 587 по описа за 2018г. Производството е по чл.422 ал.1, т.5 от НПК. Направено е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 679/2017г., по описа на Окръжен съд – гр. Враца, по което е постановена осъдителна присъда № 3 /25.01.2018г. В искането се релевира нарушение на закона и на процесуалните правила, тъй като съдът бил пропуснал да отговори на въпроса какво общо наказание да бъде определено на подсъдимия. Иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа направеното искане, като счита, че съдът не бил изпълнил задълженията си по чл.23 от НК да определи едно общо най-тежко наказание. Осъденото лице Й. А. Д., редовно призовано, не се явява, не се представлява и на дава становище по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на явилата се страна, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява основателно, по силата на обаче на други съображения. С присъда № 8/04.10.2017т. по НОХД № 127/2016г. на РС-Оряхово подс.Й. А. Д. е признат за виновен в извършване на 05.12.2014г. в [населено място] престъпление по чл.206, ал.6, пр.2-ро, т.1, вр.ал.1 от НК и му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода. Съдът е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото и поддържано обвинение по основния състав- по чл.206, ал.1 от НК. С присъдата подсъдимият е признат за виновен да е извършил и престъпление на 06.12.2014г. в [населено място] по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Районният съд е приложил чл.23, ал.1 от НК и е наложил за изтърпяване едно общо наказание от 1 година лишаване от свобода. Изпълнението е отложено за срок от 3 години. Въззивната инстанция с присъда № 3/25.01.2018г. по ВНОХД № 679/2017г. е отменила присъдата на първоинстанционния съд в частта по чл.206, ал.6, пр.2-ро вр.ал.1 от НК и е наложила наказание по по-тежкото обвинение, което е било предявено и поддържано- по чл.206, ал.1 от НК, като е отменила присъдата и в тази и оправдателна част. Наложила е наказание по чл.206, ал.1 от НК в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. В останалата част присъдата на Районен съд- Враца е потвърдена. Правилно е отбелязано, че въззивната присъда не е атакувана по касационен ред и е влязла в сила на 10.02.2018г. В потвърдителната си част обаче присъдата има характер на решение и не е било възможно да се атакува по касационен ред, поради което е влязла в сила в тази си част на 25.01.2018г., тоест когато е бил постановен цялостния съдебен акт. Това обстоятелство в случая няма правно значение, тъй като срока по чл.421, ал.1 от НПК е спазен. В искането за възобновяване на главния прокурор е допусната обаче една неточност, която следва да се посочи. В окончателния съдебен акт има произнасяне по чл.23, ал.1 от НК, но то е изцяло неправилно. Произнасянето се съдържа в потвърдената част на първоинстанционната присъда, в която отмененото наказание от 1 година лишаване от свобода (поради приложение на по-тежко наказуем състав) влиза в група за определяне на общо наказание с наказанието от 8 месеца лишаване от свобода за деяние по чл.316 вр.чл.308, ал.1 от НК. Определеното общо наказание от 1 година лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК не е отменяно, а напротив, то е потвърдено с присъдата изрично. Начина на признаване за виновен и определяне на наказания за деяния по чл.206, ал.1 от НК и по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК не може да бъде критикуван, той не страда от никакви пороци и нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и присъдата в тази част не може и не следва да бъде възобновявана. Съдът от въззивната инстанция е пропуснал да отмени първоинстанционната присъда в частта по чл.23, ал.1 от НК, тъй като наказанието от 1 година лишаване от свобода, което е влизало в групата наказания по определяне на едно общо такова, само е било отменено. Към настоящия момент има несъвместим дуализъм – наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода самостоятелно и определено общо наказание от 1 година лишаване от свобода. За отстраняване на това процесуално нарушение е достатъчно да бъде възобновено производството и отменена присъдата само в потвърдителната и част относно приложението на чл.23 от НК. Няма материалноправно и процесуално основание да бъде възобновявано производството по отношение на осъждането на дееца по двете предявени и поддържани обвинения, съответно по чл.206, ал.1 от НК и по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК, поради което направеното искане в тази насока от страна на главния прокурор не може да бъде удовлетворено. Затова касационната инстанция намери, че производството по ВНОХД № 679/2017г. на ОС-Враца следва да се възобнови само в потвърдителната част на приложението на чл.23, ал.1 от НК, като делото се върне на въззивната инстанция за ново произнасяне по приложението на чл.23, ал.1 от НК с частична присъда. Водим от горното и на основание чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по присъда № 3/25.01.2018г. по ВНОХД № 679/2017г., в частта, с която е потвърдено приложението на чл.23 от НК по присъда № 8/04.10.2017т. по НОХД № 127/2016г. на РС-Оряхово и я ОТМЕНЯ. ВРЪЩА делото в тази част на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: