РЕШЕНИЕ № 144/18 г. София, 02.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 6741/2014 г. /по описа на ІІІ-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Д. Д. Т. и К. М. Т., двамата граждани на И., са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 127 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 634/2012 г. на Поморийския районен съд в частта за разноските /вж. уточнението от адв. Д. в с. з. на 18.10.2018 г./. Твърдят, че поради нарушаване на правилата за призоваване по чл. 47 и чл. 48, ал. 1, изр. 2 ГПК и на Регламент /ЕО/ № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчването в държавите - членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, били лишени от възможност да участват в делото. Молителите сочат, че постоянният им адрес в Република И. е бил публично достояние към момента на завеждане на делото, бил е известен на съда, както е бил известен и съдебният им адрес и адресат. В подкрепа на твърденията си представят писмени доказателства. От ответниците по молбата А. Ф. К. и Е. М. К. я считат за неоснователна, [фирма] в несъстоятелност не изразява становище. С определение № 107 от 24.03.2015 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намери следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е уважен иск по чл. 440 ГПК, предявен от А. Ф. К. и Е. М. К. срещу [фирма] и Д. Д. Т. и К. М. Т., като е прието за установено, че [фирма] не е собственик на недвижим имот, съставляващ апартамент с площ 46.01. кв. м., с идентификатор 00833.6.437.1.32, ет. 1 от сграда Р от комплекс жилищни сгради за сезонно ползване „А. ризорт” в [населено място]; в частта относно претенцията на ищците за приемане на установено, че Д. Д. Т. и К. М. Т. не са собственици на посочения имот производството по делото е прекратено по съображения, че предмет на иска с посоченото правно основание е признаване, че правото, засегнато от принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника, но не и на взискателя, каквото качество имат съпрузите Т.; производството е прекратено и в частта относно претенцията на ищците съдът да постанови вдигане на наложена върху имота възбрана; ответниците Д. Д. Т. и К. М. Т. са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 4 831.47 лева по съображения, че след предявяване на иска и към момента на постановяване на съдебното решение същите не са предприели необходимите мерки за вдигане на възбраната, което е поддържало правната необходимост за ищците да водят исков процес. В производството по делото молителите са били призовани при условията на чл. 48 ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", след като съобщенията до тях на адреса по исковата молба: [населено място], [улица] са били върнати в цялост с отбелязване, че лицата не са намерени и не пребивават на посочения адрес /л.л. 20-23/. Призоваването по този начин е разпоредено, след като е удостоверно чрез справка в НБД „Население”, че ответниците нямат адресна регистрация и ищците са потвърдили с декларация, че не им е известен адресът на ответниците в чужбина. Съобщението е публикувано в ДВ, бр. 101/18.12.2012 г. С разпореждане от 02.01.2013 г. на районния съд за особен представител е назначена адвокат Е. И. Т., която е осъществила процесуалното представителство на ответниците Т. по заведения срещу тях и срещу [фирма] иск. Прегледът на данните по делото налага извод, че в случая са били нарушени съответните процесуални правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК при назначаването на особен представител на ответниците-сега молители. Съгласно чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Съдебната практика по приложението на чл. 53 ГПК приема, че разпоредбата предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба, каквато е Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на територията на Република България. В чл. 7, ал. 2, т. 4, б. „б” вр. чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б” от Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК /решение № 181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, ІІ-ро т. о./. Видно от записа в самата искова молба, ответниците Д. и К. Т. са били вписани в регистър БУЛСТАТ с код по БУЛСТАТ съответно[ЕИК] и[ЕИК] и адрес в България: [населено място], [улица]. Съдът е пристъпил към призоваването им от адреса, вписан в регистър БУЛСТАТ, от където призовките са върнати в цялост с отбелязване, че лицата не са намерени и не пребивават на посочения адрес по сведения от М. К. М. - ст. администратор на [фирма]. В този случай съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, според която когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Вместо да процедира в съответствие с приложимото за случая правило, съдът разпоредил призоваването да се извърши по реда на чл. 48 ГПК. Освен това по делото са налице данни и за адреса на ответника Д. Т. в Република И., който изрично е записан на стр. 2 в пълномощното за адвокат Д., приложено на л. 16 от първоинстанционното дело. Тъй като ответниците Т. са съпрузи и по делото няма данни да живеят разделено, предполага се, че живеят заедно, поради което адресът на съпруга следва да се счита за адрес и на съпругата. Тези данни обаче не са били взети предвид от съда. От изложеното се налага извод, че не е налице хипотезата на чл. 48, ал. 1 ГПК при завеждането на делото ответниците да нямат регистриран постоянен или настоящ адрес. Ето защо следва да се приеме, че призоваването на молителите в производството пред първоинстанционния съд е в нарушение на съответните процесуални правила. Това е довело до лишаването им от възможност да участват в делото, което не може да се санира от назначаването на особен представител. Същото съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение в атакуваната част по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. След отмяната на решението делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който да даде възможност на страните с писмени молби в определен от съда срок да изразят становищата си по претендираната отговорност на ответниците Т. за сторените от ищците разноски по делото, а ако прецени - да внесе делото в открито заседание, като и в двата случая съобщенията се изпратят чрез процесуалните представители на страните. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 127 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 634/2012 г. на Поморийския районен съд В ЧАСТТА, с която Д. Д. Т. и К. М. Т. са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 4 831.47 лева. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Поморийския районен съд съгласно указанията в мотивите към настоящото решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: