Р Е Ш Е Н И Е № 142 София,21.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 988 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, постановено на 21.06.2011г. по гр.д.№106/2010г. С определение №1067/25.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за начина,по който следва да бъдат упражнени правата по завещание,за да се приеме,че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че устното съобщаване на наследника по закон непосредствено след смъртта на завещателя за наличие на завещание и подаването на декларация за облагане с данък върху наследството не представляват упражняване на правата по завещание. Неправилно също така не било преценено бездействието на наследника по закон,който като е узнал за съществуването на завещание е могъл да упражни правата си като поиска от районния съдия по мястото,където е открито наследството да определи срок за представяне на завещанието,за да бъде обявено то от нотариуса. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационна жалба Г. Т. Г. не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Г. Т. Г. е предявила срещу С. Т. Т. иск за възстановяване на запазената й част от наследството на К. Н. Д.,починала на 14.03.2004г. С обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е намалено завещателното разпореждане от 02.04.1992г. във формата на саморъчно завещание, обявено с протокол на съдия по вписванията при В. от 09.05.2008г., от К. Н. Д.,починала на 14.03.2004г.,с което е изразила воля цялото й движимо и недвижимо имущество,което притежава към момента на смъртта си,да остане на дъщеря й С. Т. Т. и е възстановена запазената част на Г. Т. Г. в размер на 1/3 ид.част. По реда на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния както по отношение на приетата за установена фактическа обстановка,така и по отношение на анализа на доказателствата и правните изводи,а именно,че процесното завещание е универсално и накърнява запазената част на Г. Г. от наследството на нейната майка К. Д. като при искане за намаляване на универсално завещателно разпореждане конкретният обем на наследствената маса е без правно значение,тъй като при универсалните завещателни разпореждания намаляването с цел да се възстанови запазената част се извършва направо с оглед разпоредбата на чл.29 ЗН с дробна част. Прието е,че възражението,че правото да се иска възстановяване на запазената част е погасено по давност е неоснователно,макар наличието на завещание да е станало известно на Г. Г. непосредствено след смъртта на наследодателката. Прието е,че началната дата,за да се иска намаляване на завещание започва да тече не от момента на откриване на наследството,а от момента,когато по някакъв начин заветникът упражни правата си по завещанието като под упражняване на правата по завещанието следва да се разбират извършени от заветника действия,от които несъмнено е видно,че приема наследството. Прието е също така,че чрез тези действия волята на наследодателя следва да стане ясна,т.е. не е достатъчно само да бъде съобщено,че наследодателят е оставил завещание. Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения,че упражняването на правата по завещанието може да стане и чрез съобщаване,но това съобщаване,за да има действие на упражняване на правата по завещанието следва да бъде придружено с представяне на самото завещание,за да може наследникът за прецени дали с него действително е накърнена запазената му част от наследството и с колко е накърнено. Прието е,че в случая устното съобщаване от С. Т. на Г. Г. непосредствено след смъртта на завещателката за наличие на завещание без предприемане на някакви други действия,навеждащи на несъмнен извод за приемане на това наследство,не представлява упражняване на правата по завещанието. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касае началния момент, от който започва да тече давностния срок по претенция за възстановяване на запазена част от наследството и действията,които ползващото се от завещателното разпореждане лице следва да предприеме, за да може да се приеме,че е упражнило правата си по завещанието и с това е поставило началото на давностния срок. По въпроса за начина,по който следва да бъдат упражнени правата по завещание,за да се приеме,че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството настоящият състав приема следното: Правата по завещание следва да бъдат упражнени чрез действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството,считайки себе си за собственик на разпореденото с тази сделка имущество. Тези действия следва да достигнат до знанието на наследника по закон,за да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството и да сочат обема на разпореденото със завещанието имущество-дали завещателното разпореждане е универсално или касае отделни имоти,притежавани от наследодателя към момента на неговата смърт. Простото уведомяване,че наследодателят е оставил завещание в полза на определено лице не може да постави началото на погасителната давност по отношение на претенцията за възстановяване на запазената част,тъй като само въз основа на него наследникът по закон не би могъл да прецени дали запазената му част е накърнена,т.е. дали следва да потърси по съдебен ред защита на своето право - за да се заяви едно право за защита пред съд страната следва да знае дали това право е накърнено и по какъв начин,тъй като процесуалният закон изисква посочване в исковата молба на обстоятелствата,на които се основава иска и точно формулиране на отправеното до съда искане /чл.127,ал.1,т.4 и 5 ГПК/. Още повече,че фактът на накърняването на запазената част е обвързан не само с момента на откриване на наследството,но и с приемането на наследството, доколкото правата върху наследственото имущество преминават към ползващото се от завещателното разпореждане лице от момента на откриване на наследството,но само ако последното е било прието. В тази смисъл следва да бъдат възприемани и указанията,дадени в т.3, буква”г” на ППВС №7/1973г. за това,че петгодишният давностен срок за погасяване на искането по чл.30 ЗН започва да тече от момента,когато заветникът упражни своето право по завещанието,тъй като на наследника по закон следва да бъдат известни направените от наследодателя завещания,за да може да упражни правото си. В същия смисъл в решение №176/15.05.2010г. по гр.д.№673/2010г. на ІІ ГО е прието,че когато саморъчното завещание е оставено на съхранение при нотариус,моментът,в който заветникът упражнява правата си по завещанието е моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено то съгласно чл.27,ал.4 ЗН-от този момент за наследника по закон съществува възможност да се уведоми за наличието на завещание и за лицето,в полза на което е направено то,за да защити евентуално накърнени с него свои имуществени права. Настоящият състав споделя това становище,както и становището, изразено в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК след допускане на касационното обжалване по настоящето дело решение №24/17.02.2012г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№407/2011г.,а именно,че релевантно е не кога ищецът по иска по чл.30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното разпореждане,а кога заветникът е изразил изрично или мълчаливо волята си да приеме наследството по завещание,тъй като съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Ако ползващото се от завещателното разпореждане лице не изрази воля да приеме наследството по завещание,съдържащите се в последното разпореждания не биха могли да произведат предвиденото в закона правно действие,а оттам и не би могло да се приеме,че е накърнена запазената част на лицата по чл.28 ЗН. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон /чл.30 ЗН,чл.48 ЗН,чл.49,ал.2 ЗН/. Както вече беше отбелязано,уведомяването на наследника по закон, че в полза на друго лице наследодателят е съставил завещание, без посочване на естеството на завещателното разпореждане,както правилно е приел и въззивният съд,не представлява действие,посредством което се упражняват правата по завещанието и не поставя начало на погасителната давност по отношение на претенцията на наследника по закон за възстановяване на запазената му част от наследството. За да се заяви за защита пред съд право на възстановяване на запазена част от наследство,следва да е налице правен спор,който да застрашава упражняването на правото,т.е. да е реализирано определено поведение,посредством което правата на наследника по закон,имащ право на запазена част от наследството да са отречени,като следва да е ясен и обемът на претенцията на лицето,отричащо тези права-дали се отричат правата на наследника по закон върху цялото наследство или само върху конкретни имоти,които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт. Без да разполага с конкретна информация за естеството на извършения от наследодателя акт на разпореждане ,за момента на съставянето на този акт,за неговото съдържание и за ползващото се от този акт лице наследникът по закон не би могъл да формулира и обоснове искането си за възстановяване на запазената му част от наследството,а след като не са налице предпоставките за предявяване на определена претенция пред съд,не би могла да тече и погасителна давност за тази претенция. В случая действително Г. Г. е била уведомена на погребението на наследодателката ,че последната е оставила завещание,но не и какъв е видът на това завещание и каква част от притежаваното от наследодателката имущество касае. Само въз основа на твърдение за наличие на завещателно разпореждане Г. Г. не би могла да предяви пред съд претенция за възстановяване на запазената си част от наследството-в производството по чл.30 ЗН следва да се установи на първо място наличие на акт на разпореждане на наследодателя,по отношение на който да бъде извършена преценка налице ли е накърняване на запазената част на наследника по закон,като доказателствената тежест е на ищеца. А след като ищецът не разполага с информация за естеството на този акт,вкл. и дали завещанието е саморъчно или нотариално,дали е оставено на съхранение при нотариус,дали се държи от ползващото се от него лице или от другиго,т.е. не разполага с възможност да докаже твърденията си пред съда и то по причина,която не може да му бъде вменена във вина,не би могло да се приеме,че е поставено начало на давностния срок за погасяване на претенцията. Освен това до момента,в който ползващото се от завещателното разпореждане лице не упражни правата си по завещанието, не се осъществява и реално отричане правата на наследника по закон,тъй като ако наследството по завещание не бъде прието, завещанието няма да породи предвиденото в чл.16 ЗН правно действие и притежаваните от наследодателя към момента на неговата смърт имуществени права ще преминат в патримониума на наследника по закон, т.е. правото му на запазена част от наследството няма да бъде накърнено. В случая по делото не е установено С. Т. Т. да е упражнила правата си по завещанието по категоричен начин преди датата на неговото обявяване,поради което правилно съдът е приел,че погасителната давност за претенцията на Г. Т. Г. за възстановяване на запазената й част от наследството започва да тече именно от датата на обявяване на завещанието /09.05.2008г./. Подаването на декларация за облагане с данък върху наследството в случая не би могло да се възприеме като действие по упражняване правата по завещанието,тъй като ползващото се от завещателното разпореждане лице има и качеството наследник по закон, което също го задължава да подаде такава декларация. Изводът на въззивния съд,че съставеното от К. Н. Д. на 02.04.1992г. саморъчно завещание,с което същата завещава на дъщеря си С. Т. Т. всичкото си движимо и недвижимо имущество накърнява запазената част на Г. Т. Г. от наследството на завещателката е правилен. Правилно е прието,че давността за погасяване на тази претенция е започнала да тече от 09.05.2008г. и до предявяването на иска /09.06.2009г./ не е изтекла. Правилно е определен и делът от наследството,който следва да бъде възстановен на наследника по закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, постановено на 21.06.2011г. по гр.д.№ 106/2010г. Председател: Членове: