Р Е Ш Е Н И Е №144 гр. София, 05 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти април двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 420 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по саморъчна „жалба” на осъдения Г. Й. Н. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 473/2013 по описа на Специализирания наказателен съд и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В жалбата - искане е посочено единствено твърдението на Н., че е задочно осъден и е разбрал за постановената спрямо него осъдителна присъда, след като е експулсиран от Румъния в България. Претендира се делото да бъде възобновено, тъй като му е нарушено правото на защита поради неучастието му в наказателното производство. В съдебно заседание осъденият и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. К. поддържат депозираното искане. Според адв.К. съдът не е положил усилия да установи причината, поради която Н. не се е явил в съдебно заседание по делото, с което е нарушено правото му на лично участие в процеса. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е предявено на 28.03.2017 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването - на 08.02.2017 г., когато спрямо Д. започнало изпълнението на влязлата в сила присъда, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който макар и проверен по касационен ред, подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда от 09.05.2014 г. по нохд № 473/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд Г. Й. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по 354а ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор, както и глоба в размер на 20 000 лв.. Със същата присъда той е признат за невинен да е участвал в организирана престъпна група, с користна цел и цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и по чл.242 ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.321 ал.3 вр. с ал.2 от НК. Н. е осъден да заплати 2 130 лв., представляващи част от направените по делото разноски. По жалба на служебния защитник на Н. - адв.Р. П., както и на останалите подсъдими, а и по протест на прокурор от специализираната прокуратура е образувано внохд № 160/2014 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. С Решение № 2/25.02.2016 г. по същото дело по отношение на Н. е потвърдена първоинстанционната присъда. По жалба на защитника адв.П. против въззивното решение е образувано н.д. № 360/2016 г. по описа на ВКС, второ н.о. С постановеното по делото решение № 126/17.06.2016 г. е оставен в сила въззивния съдебен акт по отношение на Г. Н.. Видно от приложеното на л.57-63, том 2 от досъдебното производство постановление, Г. Н. в присъствието на назначения му служебен защитник адв.П. на 10.04.2012 г. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 вр. с ал.2 от НК и по чл.354а ал.1 /в последствие по ал.2/ от НК, непосредствено след което той е разпитан от разследващия полицай. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като с определение първоинстанционния съд от 17.07.2013 г. тя е изменена в „подписка”, тъй като на 23.04.2013 г. е приведено в изпълнение определеното му общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, наложено му по чнд № 1542/2012 г. на СРС. С постановление на наблюдаващия прокурор от 12.04.2012 г. на Н. на основание чл.68 ал.1 от НПК е наложена забрана за напускане на пределите на Република България. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с двете обвинения е образувано нохд № 473/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд. На проведените пред първоинстанционния съд в периода 28.03.2013 г. - 02.04.2014 г. единадесет съдебни заседания Н. се е явявал лично и със защитника си, въпреки че междувременно 21.10.2013 г. той е бил освободен от Затвора София, поради изтърпяване на горепосоченото наказание от две години лишаване от свобода. За поредното насрочено на 09.05.2014 г. съдебно заседание, той е бил редовно уведомен, но не се е явил, не е посочил уважителна причина за неявяването си и е била изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК, като производството спрямо него е продължило при условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК и съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, след което на основание чл.309 ал.2 от НПК е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”, а от 17.06.2014 г. е обявен и за общодържавно издирване. След проведените в периода 29.10.2014 г . - 12.06.2015 г. седем съдебни заседания, на които не е даден ход на делото и въпреки положените усилия от страна на въззивния съд Н. не е намерен, за да бъде призован. Второинстанционният съд е разгледал делото при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК спрямо него и след провеждането на въззивно следствие е постановил горепосоченото решение. Касационното производство по реда на чл.346 т.1 от НПК също е проведено в отсъствието на Н., но неявяването му съобразно чл.353 ал.3 от НПК не е било пречка за разглеждането на жалбата му. При тези данни настоящият състав счита, че Г. Н. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно и първоинстанционно съдебно производство той е взел участие. Действително присъдата е постановена в негово отсъствие, но това се дължи на неговото собствено поведение – напуснал е пределите на страната по своя воля и желание. По силата на действащата към 09.05.2014 г. спрямо него мярка за неотклонение „Подписка", както и съобразно наложената му забрана за напускане на пределите на Република България, той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно е намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. При това положение възраженията на осъдения, че не се е явил в съдебно заседание, поради извършването на грабеж в Румъния, за който е бил осъден на две години лишаване от свобода се явяват изцяло несъстоятелни, още повече, че по делото освен твърденията на Н., не са представени и няма каквито и да било данни за това. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че неучастието на Н. - от непосредствения край на първоинстанционното съдебно производство до извършената касационна проверка, се дължи на собственото му неправомерно поведение, от което той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо него присъда, поради което не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 предл.2 от НПК и искането му за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. С оглед направените в съдебно заседание от защитника и от осъдения възражения за допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, следва да се посочи, че предвид извършената касационна проверка е недопустимо разглеждането на направените оплаквания по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Г. Й. Н. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 473/2013 по описа на Специализирания наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: