Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства

           

 

Р    Е    Ш    Н    И    Е

 

278

 

гр. София, 26.07.2010 г..

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 13 май през две хиляди и десета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

                                               ЗОЯ АТАНАСОВА

 

 

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. №  1422 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по подадена молба от ответницата П с искане за отмяна на влезлите в сила решения № 29/16.09.96 г. по гр.дело № 1572/88 г. на Софийски районен съд, решение от 10.04.97 г. по гр. д. № 5368/96 г. на Софийски градски съд и решение № 140/10.05.99 г. по гр.дело № 3119/97 г. на ВКС. Молителката поддържа, че е налице новооткрито обстоятелство, че П. С. , като един от наследниците на наследодателката С е бил жив при разглеждане на гр. д. № 1572/88 г. на Софийски районен съд и ново писмено доказателство - смъртен акт на П. И. С. от 06.08.2008 г., които не са могли да й бъдат известни при решаването на посоченото дело, като с писменото доказателство молителката не е могла да се снабди своевременно. Поддържа се, че новото обстоятелство и писмено доказателство са от значение за решаването и на гр.дело № 5368/96 г. на Софийски градски съд, съответно на гр.дело № 3119/97 г. на ВКС IV г.о.

В писмен отговор ответниците по молбата И. Н. М., Т. Н. Е., Л. М. Т., В. М. С., И. Г. С. и А. Х. Я., чрез адв. А са изразили становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като не е налице новооткрито обстоятелство, съответно писмено доказателство по смисъла на чл. 303,ал.1,т.1 от ГПК и за неоснователност на молбата за отмяна по същество.

В писмен отговор ответникът по молбата В. М. С. е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна.

С определение № 19/05.02.2010 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е допустима съгласно изискванията на чл.306 от ГПК – съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна и следва да се разгледа в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

В съдебно заседание молителката, чрез адв. Ц поддържа молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни решения.

Ответниците по молбата, чрез адв. Д в съдебно заседание поддържат становището, изразено в писмения отговор по молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни решения.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира следното:

С молбата за отмяна молителката П. Н. – У. поддържа като основание чл.303, ал.1,т.1 от ГПК – новооткрито обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за решаването на гр.дело № 1572/88 г. на Софийски районен съд, гр. д. № 5368/96 г. на Софийски градски съд и гр.дело № 3119/97 г. на ВКС.

С решение № 29/16.09.1996 г. по гр.дело № 1572/88 г. на Софийски районен съд е прогласена нищожността на извършено от С. И. И. саморъчно завещание от 02.12.86 г. в полза на П. Х. Н. , по силата на което е завещан недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., ж.к.”В”,бл.9а, ет.1,ап.3 със застроена площ от 108.50 кв.м. до половината от него на осн.чл.14,ал.2/отм./ от ЗН, вр.чл.26,ал.1 от ЗЗД. Със същото решение е признато за установено по отношение на П. Х. Н. , че останалата ½ част от саморъчното завещание от 02.12.86 г., направено в нейна полза е недействително на осн.чл.43,б.”а” от ЗН и като извършено от недееспособен по смисъла на чл. 13 от ЗН и е осъдена П. Х. Н. да предаде владението и собствеността върху недвижимия имот на ищците Р, В. М. С., Л. М. Т. , И. Г. С., М. И. С. , И. Н. М. и А. Х. Я..

С решение от 10.04.97 г. по гр.дело № 5368/96 г. на Софийски градски съд е обезсилено постановеното на 16.09.96 г. решение по гр.дело № 1572/88 г. на Софийски районен съд в частите, с които е прогласена нищожността на ½ част и призната за установена недействителността на другата 1/2 част от саморъчно завещание на С. И. И. от 02.12.86 г. в полза на П. Х. Н. , като произнесено свръх петитум и е оставено в сила решението на СРС в останалата част. Посоченото решение е влязло в сила на 10.04.97 г.

С решение № 140/10.05.99 г. по гр.дело № 3119/97 г. на ВКС IV г.о. в производство по чл. 225 и сл.от ГПК, вр. пар.153 ПЗР ЗИД ГПК Д.в.бр.124/97 г. е оставена без уважение молбата на П. Х. Н. за преглед по реда на надзора на решение № 29/16.09.96 г. по гр.дело № 1572/88 г. на Софийски районен съд и решение от 10.04.97 г. по гр. д. № 5368/96 г. на Софийски градски съд.

Видно от посочените решения всяко едно от тях е влязло в сила при действието на ГПК от 1952 г. – отменен. Решението на Софийски районен съд по гр. д. № 1572/88 г. е влязло в сила на 16.09.96 г., към който момент е постановено решението по гр.дело № 5368/97 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първото решение в частта му по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС. Решението по гр.дело № 3119/97 г. на ВКС IV г.о. е постановено по реда на прегледа на надзора по чл.225 и сл. от ГПК/отм./ и е от 10.05.99 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 232, ал.1 от ГПК/отм./ правото да се иска отмяна на влязло в сила решение е ограничено с едногодишен преклузивен срок. С разпоредбите на чл.305,ал.1,т.1 от ГПК е въведен по-благоприятен режим за отмяна на влезли в сила съдебни решения, като правото на страните да искат отмяна по чл.303,ал.1,т.1 от ГПК не е ограничено с преклузивен срок. Молбата за отмяна, подадена от П. Н. У. е постъпила в Софийски районен съд на 06.08.2009 г. и на осн.пар.2,ал.12 от ПЗР на ГПК същата се разглежда по новия процесуален ред.

Всяко от посочените съдебни решения е влязло в сила при действие на ГПК/отм./ и едногодишния преклузивен срок по чл.232, ал.1 от ГПК/отм./ е изтекъл към момента на влизане в сила на действащия ГПК от 01.03.2008 г. Следователно при действието на ГПК/отм./ правото да се иска отмяна на влязло в сила решение за молителката по всяко от посочените дела е погасено, поради изтичане на едногодишния преклузивен срок, предвиден в чл. 232,ал.1 от ГПК/отм./. С влизане в сила на действащия ГПК от 01.03.2008 г. не се създава ново право на отмяна на влезли в сила решения. Към момента на влизане в сила на действащия ГПК съдебните решения, чиято отмяна е поискана са станали неотменими, тъй като едногодишния срок на отмяна е изтекъл при действието на ГПК/отм./, поради това и предвидения по-благоприятен режим по новия процесуален ред досежно срока за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е неприложим.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената молба за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е процесуално недопустима, тъй като правото на молителката П. Н. да иска отмяна е погасено. Молбата за отмяна на съдебните решения № 29/16.09.96 г. по гр.дело № 1572/88 г. на Софийски районен съд, решение от 10.04.97 г. по г р.дело № 5368/96 г. на Софийски градски съд и решение № 140/10.05.99 г. по гр.дело № 3119/97 г. на ВКС следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

С оглед изхода на делото в полза на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъди сумата 400 лв. разноски по делото за настоящото производство.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

Оставя без разглеждане молба от 06.08.2009 г., подадена от П. Х. Н.Урумова, с постоянен адрес гр. С., бул.”Я” № 9а, ет.1,ап.3 за отмяна на осн.чл.303, ал. 1, т. 1 от ГПК на съдебните решения № 29/16.09.96 г. по гр.дело № 1572/88 г. на Софийски районен съд, решение от 10.04.97 г. по гр. д. № 5368/96 г. на Софийски градски съд и решение № 140/10.05.99 г. по гр.дело № 3119/97 г. на ВКС IV г.о., като процесуално недопустима и прекратява производството по гр. д. № 1422/2009 г. по описа на ВКС II гражданско отделение.

Осъжда П. Х. Н.Урумова, с постоянен адрес гр. С., бул.”Я” № 9а, ет.1,ап.3 да заплати на И. Н. М., гр. С., ул.”П” № 1, вх.2,ап.4, Т. Н. Е., гр. Я., ул.”Б” № 1* гр. Е., ул.”Ж” № 3* гр. Я., ж.к.”З”, бл.5, вх. А, ап.2, И. Г. С. гр. Я., ул.”А” № 15, ап.22 и А. Х. Я. гр. С., ж.к.”М”, бл.67, вх.5 сумата 400 лв. разноски по делото за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: