9 Р Е Ш Е Н И Е № 50129 София, 23.11. 2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. №1553/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аутотехника“ ООД – [населено място], срещу решение № 30 от 14.01.2022 г., постановено по в.т.д. № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което ( след отмяна на решение № 260848/27.05.2021 г. по т.д. № 1414/ 2019 г. на СГС в обжалваната му от „ЗД Евроинс“ АД част ), е отхвърлен предявеният на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ иск от „Аутотехника“ ООД против „Застрахователно дружество Евроинс" АД до размер на присъдената от първата инстанция сума от 20 096.93 лв,, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че незаконосъобразно апелативният съд е приел наличие на „изключен“ от застрахователно покритие риск, без да се съобрази с легалната дефиниция на „застрахователен риск“, посочена в § 1 т. 3 от ДР на КЗ и с императивната разпоредба на чл. 345, ал. 1 т. 5 КЗ. Сочи се , че „пожар по време на движение на МПС“ е класическата хипотеза на застрахователното събитие „пожар“, покрито със сключената от ищеца застраховка „Пълно Каско“ и че в случая не са налице обстоятелствата по чл. 408 КЗ за отказ на застрахователя за плащане на дължимото застрахователно обезщетение. Акцентира се върху заключенията по извършените пожаро-технически експертизи, от които се установява, че процесният пожар е възникнал внезапно и непредотвратимо, без предварителни индикации за наличието на дефект в някои от агрегатите на автомобила, т.е без наличието на експлоатационен дефект, който да попада в изключенията от застрахователното покритие по чл. 6, ал. 1 т. 20 от Общите условия (ОУ) на застрахователния договор. В тази връзка касаторът се позовава и на факта, че ответното дружество е направило частично плащане по същата щета в размер на 4 204.40 лв. Отделно се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният състав не е направил съвкупна преценка и не е обсъдил събраните по делото доказателства, в резултат на което е формирал необоснован и напълно произволен извод, че по силата на договора страните са изключили от обхвата на застрахователното покритие възникналия пожар, независимо от неговия инцидентен характер и неговата непредвидимост. Претендира се отмяна на въззивното решение, осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото обезщетение, ведно със законната лихва, както и да му заплати разноските по делото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „ЗД Евроинс" АД – [населено място], в който (наред с твърденията за липсата на основание за допускане на касационно обжалване) се поддържа, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Сочи се, че въззивният съд обосновано е разграничил понятията „застрахователен риск“ и „застрахователно събитие“ в съответствие с легалните дефиниции на § 1 т. 3 и т. 4 от ДР на КЗ като се излагат доводи, че „застрахователният риск“ е понятие с по-широко съдържание от застрахователното събитие“. Според застрахователното дружество клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД, доколкото тази клауза ясно и недвусмислено сочи, че от застрахователното събитие са изключени всякакви вреди, произлезли от дефект на агрегат, възел или детайл на застрахованото МПС. В тази връзка се поддържа, че клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ не противоречи на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ. Оспорва твърдението на касатора, че с отговора на исковата молба ответникът е възразявал единствено за неизпълнение от ищеца на основни задължения на застрахования по ползването и поддръжката на застрахования автомобил, поради което въззивният съд е следвало да се съобрази с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Сочи се, че изрично с отговора на исковата молба застрахователното дружество е възразило, че „възникналият пожар се дължи на дефект на детайл на автомобила, който е пряката и непосредствена причина за пожара“, докато възражението за неспазване от ищеца на предписанията на експлоатацията на МПС е въведено при условията на евентуалност. На последно място в отговора на касационната жалба се излагат съображения, че въззивният съд е обсъдил релевантните за спора доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което обосновано е приел, че вследствие на неизправността на ДПФ филтъра е възникнал процесният пожар. Претендират се разноски за касационната инстанция. От третото лице –помагач на ищеца, „М Кар“ ООД е депозиран писмен отговор, в което е застъпено становището, че въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Подчертава се, че от комплексната пожаро-техническа експертиза не може да се направи извод, че причината за настъпилия пожар е дефект на автомобила като се акцентира върху становището на вещите лица, че най-вероятната причина за пожара е „попадане на частици от горими материали по корпуса (ламарината) на филтъра, който е нагрят при работа до висока температура.“ В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са представени писмени отговори на касационната жалба от третите лица – помагачи на ищеца „Ауто Бавария" ООД и „Домейн Менада" ЕООД . С определението №50517/24.07.2023 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият касационен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следния прецизиран от касационната инстанция въпрос в съответствие с разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „Дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“, изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие, или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ ?“. В проведеното на 13.11.2023 г. открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендират се разноски за касационната инстанция по представен списък. От „Застрахователно дружество Евроинс" АД е представена писмена молба, в която се повтарят основните доводи за правилността на обжалването решение, отразени в отговора на касационната жалба. Претендират се разноски като се прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на третото лице-помагач на ищеца „Домейн Менада“ ЕООД поддържа, че въззивното решение следва да бъде отменено и да се присъди на касатора застрахователното обезщетение в размера, определен от първата инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 260848/27.05.2021 г., постановено по т.д. № 1414/2019 г. на СГС в обжалваната му от „ЗД Евроинс" АД част, с която искът на „Аутотехника“ ООД е бил уважен до размер от 20 096.93 лв. ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г., като вместо това е отхвърлил предявения на основание чл. 405, ал. 1 КЗ иск от „Аутотехника“ ООД против ответника „ЗД Евроинс" АД до размер на присъдената от първата инстанция сума от 20 096.93 лв, представляваща застрахователно обезщетение ( разликата от вредите на застрахования от 24 301.33 лв. и платеното от застрахователя обезщетение от на 4 204.40 лв.), за настъпило на 04.10.2018 г. застрахователно събитие - пожар по време на движение на л.а. „БМВ Х5" с ДК [рег.номер на МПС] , като покрит риск по застрахователна полица № 00500100251270/17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г. На базата на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел за безспорно установено, че : - с договор за покупко-продажба от 12.06.2015 г. ищецът „Аутотехника" ООД е закупил и е станал собственик през 2018 г. на л.а. БМВ Х5 с ДК СВ 7386АМ, който впоследствие е предоставил на лизинг на трето лице; - процесният автомобил е бил застрахован при „ЗД Евроинс" АД по застрахователна полица "Каско на МПС № 00500100251270/ /17.05.2018 г., при застрахователна сума от 48 139.99 лв. за периода от 18.06.2018 г. до 17.06.2019 г. като всички вноски по полицата са били своевременно заплатени; - на 04.10.2018 г. в [населено място] е възникнал инцидент с лекия автомобил БМВ Х5 с ДК СВ 7386 АМ, управляван от Ц. Д., при който е изгоряла цялата ходова част на автомобила. В протокола за ПТП е отразено, че щетата на автомобила е настъпила в резултат на самозапалването му по време на движение. – от показанията на св. Ц. Д., водач на процесния автомобил се установява, че на 04.10.2018 г., движейки се по магистрала в посока от [населено място] към [населено място], свидетелят е получил съобщение от компютъра на автомобила за проблем в системата на задвижване с указания да намали скоростта и да потърси сервиз. По тази причина, Д. е намалил скоростта от 100-130 км.ч. на 60 км.ч. и след отбивката за [населено място] е отбил принудително, възприемайки сигнализация за проблем от останали участници в движението и наличието на дим, излизащ под автомобила. При слизането и огледа на автомобила свидетелят констатирал наличието на пламъци, които не успял да угаси, поради което сигнализирал на тел. 112, а непосредствено след това уведочил лизингодателя „Аутотехника" ООД. Автомобилът е бил ползван в продължение на 5-6 месеца преди инцидента и е бил обслужван при необходимост. Единственият възникнал проблем преди пожара е бил във връзка с „турбото“ на автомобила, който проблем е бил своевременно отстранен. На 01.08.2018 г. и на 25.09.2018 г. е извършено сервизно обслужване на процесния автомобил в „М Кар" ООД със смяна на малък турбо-компресор, въздушен филтър, микрофилтър и масло. Преди 2018 г. сервизното обслужване на процесния автомобил е било извършвано от друг оторизиран сервиз на „ Ауто Бавария" ООД; - застрахователят своевременно е бил уведомен за станалия инцидент. От заявената за заплащане пред застрахователя претенция в размер на 33 563.22 лв. с ДДС по образуваната щета е заплатена сумата от 4 204.40 лв с ДДС. - от заключението по допуснатата съдебно пожаро-техническа експертиза се установява, че огнището на пожара е отдолу на процесния автомобил около границата на двигателния отсек и купето като най-вероятната причина за това е работата на някой от агрегатите, намиращи се в огнището на пожара. В изготвената комплексна пожаро-техническа експертиза се дава предположение, че пожарът е възникнал в долната дясна задна част на двигателя, където са обезшумителните кори на купето на автомобила в близост до ДПФ филтъра. Като най-вероятна причина за възникване на пожара е посочено попадането на частици от горими материали по корпуса/ламарината/ на филтъра, който е нагрят при работа до висока температура, като не е изключена вероятността горимите частици да са от обезшумителните кори на купето на автомобила. Вещите лица са разяснили , че пожарът е причинен във връзка с това, че изгорелите газове не се изхвърлят, а се събират във филтъра и водят до получаване на запушване. Посочили са, че е налице светлинен индикатор за запушване над 50 % на филтъра, както и че при светване на лампичката се задейства отпушването, след което започва самопочистване. В електронните системи на процесния автомобила не са съхранени данни за сигнализация - звукова, светлинна тестова за нивото на запушване на ДПФ филтъра за твърди частици. - от заключението по извършената автотехническа експертиза е видно, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите на автомобила, резултат от пожара на 04.10.2018 г. при ремонт с нови части възлиза на сумата от 24 301.33 лв., която сума, приета за установена от първата инстанция като размер на обезщетението, не се оспорва от ответника с въззивната жалба. Произнасяйки се по съществото на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ въззивният съд е посочил, че основателността на иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие при покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. Приемайки, че ищецът е изправна страна в правоотношение със застрахователя, (заплатил е дължимата застрахователна премия, изпълнил е задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи), въззивният състав е акцентирал върху заключенията по изготвените по делото експертизи, според които причина за възпламеняване на застрахования автомобил е дефект/неизправност на ДПФ филтъра, която не се дължи на поведение на застрахования, респ. на водача, на когото е било предоставено управлението на автомобила. Според апелативния състав във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно възприетата от първата инстанция неоснователност на доводите за недължимост на застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск, основани на чл. 6, ал .1, т. 19 и т. 21 от Общите условия на застрахователя, нито във връзка с размера и начина на формиране на присъденото застрахователно обезщетение. В тази връзка въззивният състав е посочил, че се фокусира единствено върху направеното във въззивната жалба оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неналичие на изключен риск и то като направен през призмата на чл. 408 КЗ. В обжалваното решение е отразено, че на твърдението на ищеца за наличие на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение по сключения между тях застрахователен договор, ответникът е противопоставил като основно възражение наличието на изключен риск, основано на клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ на застрахователя, предвиждаща изключение от застрахователното покритие за вреди, произлезли от дефект на агрегат, възел или детайл на застрахованото МПС или от други подобни естествени или експлоатационни причини. Съдът е подчертал, че в чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ страните изрично са уговорили, че застрахователната полица не покрива вреди произлезли от дефект на агрегат на застрахования автомобил като по този начин и в съответствие с изискването на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ ясно и недвусмислено страните са очертали хипотеза с горното съдържание, при която няма да е налице настъпило застрахователно събитие, респ. - няма да се дължи застрахователно обезщетение при настъпването му. Предвид на това и с оглед установената по категоричен начин по делото причина за възникване на пожара в застрахования автомобил, а именно дефект на детайл на застрахованото МПС, въззивният състав е формирал извод, че с оглед взаимната договореност, страните са изключили от обхвата на застрахователното покритие произтеклите от процесното събитие вреди и не е налице твърдяното договорно основание за заплащане на застрахователното обезщетение за настъпването му, което прави неоснователен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ . Въззивният състав е акцентирал върху факта, че при оспорване на иска ответникът не се е позовавал на наличие на основания за отказ от заплащане на претендираното обезщетението, визирани в чл. 408 КЗ, но въпреки това първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ, в случая дефект на детайл на застрахованото МПС, може да доведе до изключване на отговорността на застрахователя само ако са настъпили при условията на чл. 408 КЗ - ако са в причинна връзка с настъпилото събитие и ако се дължат на действия на застрахования или на лице, на което той е предоставил управлението на автомобила. Според апелативния състав подобен подход на разглеждане на възражението за изключен риск не може да се сподели, тъй като то се различава от възражението за недължимост поради наличие на основанията на чл. 408 КЗ за изключване на отговорността на застрахователя. Съдът е отразил, че анализът на разпоредбите на чл. 408 КЗ води на извод, че отказът за плащане е предпоставен от реализиран покрит риск и от неизпълнение от страна на застрахования на произтичащи за него от договора или закона задължения, което в тази хипотеза съставлява своеобразна санкция за неизпълнението, но такава хипотеза е различна от хипотезата на изключен риск, при която изначално не се дължи застрахователно обезщетението, тъй като събитието, макар и настъпило, не е покрито по риска на дадената полица. В заключение съдът е посочил, че възражение за изключен риск може да се разглежда като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, попадащо в приложното поле на чл. 408 КЗ, единствено в случай на позоваване на неизпълнение на задължения на застрахования. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Във връзка с въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в : решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. №1655/2015 г. на II т.о.; решение № 124/04.08.2015 г. по т.д. № 440/2014 г. на I т.о.; решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на I т.о., решение № 77/16.07.2015 г. по т.д. № 1048/2014 г. на ІI т.о. и др., съгласно която приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) - понастоящем чл. 408 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Посочената практика е значима за настоящия правен спор, доколкото исковата претенция е за вреди от покрит по силата на застрахователния договор риск „пожар“, а възраженията на ответното дружество се основават на предвидените в ОУ „изключения от застрахователно покритие“. С оглед на цитираната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, следва да се даде следния отговор на формулирания в определението по чл. 288 ГПК въпрос: При сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск „пожар“, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно застрахователния риск „пожар“, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ. В случая следва да се има предвид, че в застрахователната полица и в ОУ на „ЗД Евроинс" АД към договора ясно са посочени покритите рискове при застраховка „Пълно каско“, включващи застрахователно покритие на вредите по застраховането МПС при пожар . Съгласно чл. 4, т. 3 във вр. с т. 1 б. “а“ от ОУ застраховката покрива вреди, причинени на застрахованото МПС при реализирането на застрахователния риск „пожар“ като вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне, стопяване, обгаряне овъгляване, тлеене, отпушване, счупване, изкривяване или разкъсване на МПС или отделни негови части. В клаузите на чл. 6, ал. 1 от ОУ са предвидени конкретни случаи на изключване на застрахователното покритие при пожар : напр. по т. 11 - при допир на застрахованото МПС с електрически проводник или друг тоководещ елемент на външна електрическа мрежа ; по т.12 – пожар, възникнал по време на използването на застрахованото МПС за селскостопански или строителни дейности от оборудване, приспособление или ремарке, което е присъединено към МПС специално за извършване на тези дейности ; по т. 22 - при неспазване на установените правила за експлоатация на застрахованото МПС за противопожарна охрана ; т. 30 – пожар по време, през което застрахованото МПС е обявено за противоправно отнето пред компетентните правоохранителни органи. Общата хипотеза на изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ за вреди произлезли от детайл или агрегат не изключва отговорността на застрахователя при настъпил пожар, извън случаите по чл. 408, ал. 1 КЗ. Разширителното тълкуване на изключението по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ при пожар, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ. По правилността на въззивното решение. С оглед отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение, с което е отхвърлен иска на „Аутотехника“ ООД срещу ответника „ЗД Евроинс" АД до размер на сумата от 20 096.93 лв., е неправилно и следва да бъде отменено. Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства е видно, че застрахователното събитие е настъпило на 04.10.2018 г. по време на действието на договора, сключен между „Аутотехника“ ООД и „ЗД Евроинс" АД със застрахователна полица "Каско на МПС № 00500100251270/ /17.05.2018 г., при застрахователна сума на застрахования автомобил БМВ Х5 с ДК СВ 7386 АМ от 48 139.99 лв. По делото е безспорно обстоятелството, че ищцовото дружество е изправна страна по договора като е заплатило своевременно всички вноски по полицата. Между страните няма спор, че застрахователят своевременно е бил уведомен за станалия пожар като с оглед заявената за заплащане пред застрахователя претенция в размер на 33 563.22 лв. с ДДС по образуваната щета е заплатена сумата от 4 204.40 лв с ДДС. От заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза се установява, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите на автомобила, резултат от пожара на 04.10.2018 г., при ремонт с нови части, възлиза на сумата от 24 301.33 лв. Тази сума, приета за установена от първата инстанция като размер на обезщетението, не е оспорвана от ответника с въззивната жалба. При така установените релевантни за спора по чл. 405, ал.1 КЗ факти, искът се явява основателен за сумата от 20 096.93 лв., представляваща разликата между доказаните вреди на застрахования ищец от 24 301.33 лв. и платеното от застрахователя обезщетение от 4 204.40 лв. Ответникът дължи законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 19.07.2019 г., така както е претендирана с исковата молба. Както бе посочено по-горе при обсъждането на отговора на поставения в определението по чл. 288 ГПК, неоснователно е твърдението на ответното дружество, че по силата на чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ, процесното застрахователно събитие попада в изключенията от застрахователно покритие, визирани в ОУ на „ЗД Евроинс" АД за застраховка „Каско на МПС“. Общата хипотеза на изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ОУ за вреди, произлезли от детайл или агрегат, не изключва отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите при настъпил пожар, когато процесният пожар е възникнал внезапно и непредотвратимо, без предварителни индикации за наличието на дефект в някои от агрегатите на автомобила. В тази връзка без значение за спора е обстоятелството дали причина за възникването на пожара е попадането на частици от горими материали по корпуса/ламарината/ на филтъра, който е нагрят при работа до висока температура, или появил се внезапно дефект на ДПФ филтъра, при който изгорелите газове не се изхвърлят и водят до запушване на филтъра. Следва да се има предвид, че самият застраховател, плащайки обезщетение в размер на 4 204.40 лв. по образуваната пред него щета, не е приел, че процесното застрахователно събитие представлява изключен застрахователен риск. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на някоя от хипотезите по чл. 408, ал. 1 КЗ, даваща правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението. Ответното дружество не е доказало възражението си ( по своята същност твърдението, че причина за пожара е неспазване от ищеца на предписанията на експлоатацията на МПС, е възражение по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ ), че застрахователното събитие е резултат от виновно неправилно експлоатиране на автомобила. От показанията на свидетеля Д. и от представените от „М Кар" ООД документи ( поръчки, фактури, материални ордери и др.) е видно, че пожарът е възникнал внезапно и неочаквано, както и че на 01.08.2018 г. и на 25.09.2018 г. е било извършено сервизно обслужване на процесния автомобил в „М Кар" ООД със смяна на малък турбо-компресор, на въздушен филтър микрофилтър и масло. На основание чл. 293, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено като предявеният иск на „Аутотехника“ ООД срещу „Евроинс" АД бъде уважен за сумата 20 096.93 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г. На основание чл.78, ал. 1 ГПК ЗД, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК и документи за извършени разходи, „Евроинс" АД дължи на „Аутотехника“ ООД разноски за трите инстанции, както следва : 2 619.87 лв. – разноски за първата инстанция, съразмерно уважената част от иска ; 1 464 лв. – разноски за въззивната инстанция и 1 991.94 лв. – разноски за касационната инстанция или общо 6 075.86 лв. Неоснователно е възражението на застрахователя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Касаторът е заплатил за касационното производство адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 560 лв. ( за производството по чл. 288 и по чл. 290 ГПК). При материален интерес в размер на 20 096.93 лв., заплатеният от касатора адвокатски хонорар е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, който е 2 208 лв. От своя страна ищецът „Аутотехника“ ООД дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 381.72 лв. – разноски за първата инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2, ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 30 от 14.01.2022 г., постановено по в.т.д. № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Аутотехника“ ООД срешу „ЗД Евроинс" АД иск по чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 20 096.93 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019г., както и в частта за разноските, и вместо него постановява : ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Евроинс" АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на „Аутотехника“ ООД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет. 2 на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата от 20 096.93 лв, (двадесет хиляди и деветдесет и шест лева 93 ст.), представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 04.10.2018 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № 00500100251270/17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г., както и сумата 6 075.86 лв. (шест хиляди и седемдесет и пет лева 86 ст.) – разноски за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА „Аутотехника“ ООД - ЕИК[ЕИК] да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс" АД - ЕИК[ЕИК] сумата 381.72 лв. (триста осемдесет и един лева 72 ст.) – разноски за първата инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на „М Кар“ ООД, „Ауто Бавария" ООД и „Домейн Менада“ ООД като трети лица-помагачи на „Аутотехника“ ООД . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: