6 Р Е Ш Е Н И Е № 35 С., 21.02. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 12 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 3184/2013 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1058 от 29.10.2013 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от изпълнителния директор С. Ц., чрез процесуален представител адвокат Е. Д. - Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 04.01.2013 г. по в. гр. дело № 2497/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 27.05.2011 г. по гр. дело № 24433/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която e уважен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 З.. и е уважен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вместо това съдът отхвърлил предявените от [фирма] против Р. М. Б. искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 155 З.. и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Р. М. Б. дължи на [фирма] [населено място] сумата 3549,29 лв. главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода м.01.2007г. - м.04.2009г. за топлоснабден имот находящ се на [улица], вх. 1, ап. 3, район О., [населено място], абонатен № 5864, и за сумата 915,25 лв. лихва за забава в изплащането на главницата за периода 01.03.2007г.-16.12.2009г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 415 ГПК по гр. дело № 1727/2010 г. на Софийски районен съд и потвърдил решението в останалата му част за отхвърляне на исковете до пълния предявен размер 11291,93 лв. по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и за периода м. 11.1997г. - м.12.2006г. и иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния размер 6568,35 лв. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за приложението на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ „потребител на топлинна енергия за битови нужди”. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал качеството на ответницата „потребител на топлинна енергия”, поради липса на данни на нейно име ищецът да е открил служебно партида по реда на чл. 64, ал. 5 Общите условия от 2008 г., поради което искът за главното вземане е останал недоказан по основание относно правопораждащите за вземането факти. Неоснователността на главния иск е възприета като основание за неоснователност на и на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД. Понятието „потребител на топлинна енергия” е уредено в Закона за енергетиката (ЗЕ), респ. Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ /отм. 2004 г./) действал за част от исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие; § 1, т. 13 ДР на З. (отм.) определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ /отм/) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Ответницата Р. М. Б. чрез процесуалния си представител адвокат А. Т. оспорва касационната жалба. Третото лице помагача [фирма] [населено място] не представя становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение, във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. Установено е, че ответницата е наемател на топлоснабдения имот и за процесния период е ползвала този имот в качеството на ползвател по смисъла на цитираните нормативни актове. Тези обстоятелства не са оспорени в производството пред инстанционните съдилища. В този смисъл е й сключеното на 17.07.2008 г. споразумение между ответницата и Областна администрация на област С., с което е признато фактическото положение, че от 01.10.2006 г. ответницата обитава апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1. Следователно, между страните е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общите условия съгласно чл. 150 ЗЕ (чл. 106а ЗЕЕЕ /отм/) с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен номер № 5864. Обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението, при промяна в наемното правоотношение новият и предишен наемател да уведомят продавача за откриване или закриване на партидата, визирано чл. 50, ал. 2 ОУ 2002, чл. 62, ал.2 ОУ 2005 и чл. 64, ал. 2 ОУ 2008 г. - разпоредби действали в периода на въвеждане в сграда - етажна собственост на дялово разпределение като метод за отчитане и начисляване на цена за топлинна енергия, не може да се противопостави на продавача на топлинна енергия по предявения иск. На основание чл. 54 ОУ от 2002 г., чл. 67 ОУ от 2005 г. е чл. 69 ОУ от 2008 г., общите условия са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Липсата на открита партида на името на ответницата не я лишава от качеството на ползвател на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационно отношение по договора за доставка на топлинна енергия, който както се посочи в отговора на поставения правен въпрос се презумира от закона. При наличието на доказано качество на ответницата на потребител на топлинна енергия, като ползвател - наемател на топлофициран имот по сключено споразумение със собственика на имота, което следва да се тълкува в този смисъл, ответницата се явява страна по договор за доставка на топлинна енергия със страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което е възникнало вземане за цената на доставената топлинна енергия. Искът е предявен за съществуване на вземане за главница 11 291,93 лв. - цена на потребена топлинна енергия за периода м. ноември 1997г. - м. април 2009г., законна лихва от 05.02.2010 г. и лихва за забава 6568,35 лв. за периода 01.01.1998г.-16.12.2009г. Ответницата е предявила възражение за изтекла погасителна давност, частично основателно за погасяване на дълга за главницата. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват вземане за „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност - Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Искът е предявен на 05.02.2010 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 05.02.2007 г. Това са вземанията за доставена топлинна енергия за периода считано от м. януари 2007 г. до м. април 2009г. включително - чл. 33, ал. 1 от Общите условия, според който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Вземанията за цената на топлинна енергия за периода м. ноември 1997г. - м. декември 2006 г. са погасени по давност и подлежат на отхвърляне. От изслушани по делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на реално потребената топлинна енергия за процесния период възлиза на 3549,29 лв. В тази сума не са включени изравнения, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, които не са предмет на делото. Предвид изложеното установителния иск за главницата се явява основателен за сумата 3549,29 лв. представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода м.01.2007г. - м.04.2009г. В част, с която иска за посочената сума е отхвърлен обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново решение, с което иска по чл. 422 ГПК за посочената сума се уважи. По иска по чл. 86 ЗЗД. Основателността на иска за главницата предполага наличие на дълг и забава в погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в Общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което важи и за случаите, когато топлинната енергия се заплаща при условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 ОУ - на равни месечни вноски и една изравнителна, както е в настоящия случай. Съгласно чл. 33, ал. 6 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. От анализа на разпоредбите се налага извода, че независимо от прогнозния характер на месечните вноски, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай, че след изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихви върху забавената месечна вноска. Затова ответницата дължи лихви върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Задължението за лихви върху погасената по давност главница се явява също погасено по давност (чл. 119 ЗЗД). Поради това ответницата дължи обезщетение за забава в плащането само на главницата за потребена топлинна енергия за периода м. януари 2007г. - м. април 2009г., което възлиза на 915,25 лв. (сбор на сумите за всяка месечна вноска от деня на забавата до 16.12.2009 г.) съгласно приета по делото съдебно - счетоводна експертиза. В този размер иска по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, респ. обжалваното решение за отхвърляне на иска в посочения размер отменено. По съдебните разноски. При частично уважаване на иска съдебните разноски се присъждат по компенсация - на ищеца съразмерно уважената част на иска; на ответника съразмерно с отхвърлената част - чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът [фирма] [населено място] е направил съдебни разноски пред трите съдебни инстанция общо в размер на 2115 лв. - 1626 лв. първа инстанция, 87 лв. въззивна инстанция, 402 лв. касационна инстанция, в които е включено поискано юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв. Ответницата Р. М. Б. е направила съдебни разноски пред трите съдебни инстанции общо в размер на 4796 лв. - 2500 лв. първа инстанция, 1296 лв. въззивна инстанция и 1000 лв. касационна инстанция. Исковете са за парично вземане общо в размер на 17 860 лв. по двата иска, които са уважени общо за 4465 лв. и отхвърлени за 13395 лв. След компенсиране на разноските направени от страните съразмерно на уважената и отхвърлената част на исковете, ищецът [фирма] следва да заплати на ответницата Р. М. Б. съдебни разноски по компенсация за трите съдебни инстанции общо в размер на 3099 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение от 04.01.2013 г. по в. гр. дело № 2497/2012 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК за сумата 3549,29 лв. за периода м. 01.2007г. - м.04.2009г. и е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 915,25 лв. за периода 01.03.2007г. - 16.12.2009г. и в частта за съдебните разноски в размер на 406,42 лв. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че Р. М. Б. със служебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] адвокат А. Т. - Софийска адвокатска колегия дължи на [фирма], [населено място], [улица] за периода м. януари 2007 г. - м. април 2009 г. сумата 3549,29 лв. цена на потребена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ведно със законна лихва, считано от 05.02.2010 г. до плащането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода м. януари 2007 г. - м. април 2009 г. сумата 915,25 лв. лихва за забава върху всяка месечна вноска, считано от деня следващ изтичането на 30-дневния период след месеца за който се отнася. Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 11291,93 лв. и за периода м. ноември 1997г. - м. декември 2006 г. и е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 6568,35 лв. е влязло в сила. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. М. Б. съдебни разноски по компенсация в размер на 3099 лв. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца [фирма] [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ