Р Е Ш Е Н И Е № 561 гр.София, 03 януари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2170/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимия К. Г. К., чрез служебния защитник – адвокат П. П. от АК гр.Монтана нова въззивна присъда от 23.09.2013 год. постановена по внохд№729/2012 год. на Окръжен съд гр.Монтана. Изтъкнато е касационно основание – по чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание като се изразява общо недоволство от същото, без да се сочат конкретни доводи. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият и защитата – адвокат П. П. не се явяват, редовно призовани, без да сочат уважителни причини за неявяването си. ПРОКУРОРЪТ счита жалбата за неоснователна като подчертава нейния бланкетен характер. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРЕЦЕНИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОПЛАКВАНЕТО В ЖАЛБАТА И ИЗРАЗЕНОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ СТАНОВИЩЕ , ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С въззивна присъда от 23.09.2013 год., постановена по внохд№107/2013 год. на Окръжен съд гр.Монтана, образувано по протест на прокурор при РП гр. Лом, е отменена оправдателна присъда от 23.05.2013 год. по нохд№729 /2012 год. на районен съд гл.Лом и вместо нея е постановено: подсъдимият К. Г. К. ,ЕГН: Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 24/25.12.2011г. в /населено място/ в питейно заведение, в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Б. К. Л. от с.с. , е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място пред множество хора чупил чаши и бутилки в заведението, отправял заплахи и закани за побой, обидни думи и нанасял удари с юмрук в лицето на Ц. Р. Н. , поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55,ал. 1,т. 2 НК е осъден на ПРОБАЦИЯ при кумулативното налагане на следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 1, т.1 НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес в [населено място], – за срок от 6 месеца, но не по-малко от два пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СРЕЩИ с пробационен служител – за срок от 6 месеца, но не по-малко от два пъти седмично; по чл.42а, ал. 2, т. 6 НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото – 150 часа в рамките на една година. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимият Б. К. Л. за престъпление по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК като вр.чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “ГЛОБА”, в размер на 1 000лв /хиляда лева/, която да заплати в полза на държавата. Съставът на ВКС споделя правилността на изводите на въззивната инстанция, направени въз основа на оценката на приетите за установени фактически данни за поведението на подс.К. и на подс.Л., в които са отчетени съставомерните елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. По делото е установено, че с поведението си подсъдимите К. и Л. са предизвикали скандал в заведението и общо сбиване с част от посетителите. Свидетелят Н. е ударен с юмрук в лицето от подс.К. без никакъв повод, а преди това подс.Л. е започнал скандал със свид. Т., като взимайки страната на подс.Л., подс.К. ударил и свид. Т.. Личната разпра и повреждането на чуждото имущество, възникнали инцидентно, са засегнали обществения ред и спокойствието на гражданите като напълно са разстроили дейността на заведението, което е преустановило работа в резултат на действията на подсъдимите. Тежестта на деянието и конкретната обществена опасност на подс.К. са обсъдени при индивидуализацията на наказанието на този подсъдим. Намерили са вярно отражение с оглед правилата по чл.35 и чл.36 НК в наложеното наказание на подсъдимия - пробация с кумулативно определени три пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т.1 , ал.2, т.2 и т. 6 НК. При обсъждане на определящите отговорността на дееца обстоятелства основателно са отчетени конкретната невисока степен на обществена опасност на касатора К. и младата му възраст. Основателно и изчерпателно са обсъдени и отегчаващите отговорността обстоятелства : предходните осъждания на подс.К. за престъпления против личността, обществения ред, собствеността; завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние предвид мястото , времето, задружната дейност с другия подсъдим - подс.Л., повлияла на интензитета на отрицателното въздействие върху защитаваните от правото обществени отношения- обект на посегателство с деянието. Ето защо, оплакването, че е допусната явна несправедливост на наложеното на подс.К. наказание няма опора в данните по делото и закона. Нещо повече, съставът на ВКС установи , че съдът неправилно е приложил правилото по чл. 57, ал.1 НК и е допуснал смесване при прилагане правилата по чл. 54 и чл. 55, ал.1,т.2 б.”б” НК. Това нарушение на закона, при определяне на наказанието на подсъдимия К., е неотстранимо, защото производството е образувано само по негова жалба и правното му положение би било недопустимо засегнато ако бъде влошавано. Неправилното приложение на закона, в случая, остава в негова полза също и по отношение на неправилното неприлагане на кумулативното наказание „обществено порицание”. Въпреки невъзможността да се отстрани това нарушение, в мотивите на настоящото решение следва да намери място правилният подход относно прилагането на закона. Когато в Особената част на НК е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, както е в случая, за деянието на подсъдимия по чл. 325, ал.1 НК, съдът е трябвало да определи най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата в Общата част на НК. Неправилно съдът е „заменил” наказанието „лишаване от свобода”- посочено като алтернатива на другото предвидено алтернативно наказание „пробация” по чл. 325, ал. 1 НК, с наказанието „пробация”, позовавайки се на индивидуализация във връзка с чл. 55, ал.1,т. 2 б.”б” НК, която норма е несъвместима с извършената по този ред замяна. Приемайки че наказанието „пробация” е най-подходящо за дееца, съдът е трябвало да приложи предвиденото в санкционната част на състава наказание „пробация” като алтернатива на първото алтернативно предвидено в санкцията по чл. 325, ал.1 НК наказание – „лишаване от свобода” . Без обосновка в наличните данни по делото за съществуване на изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът неправилно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия във връзка с чл. 55, ал. 1,т. 2 б.”б” НК, вместо по чл. 54 НК. Вън от това, правилото на чл. 55, ал.1,т. 2 б.”б” НК урежда възможността за замяната на предвиденото наказание „лишаване от свобода”, за което няма специален минимум - с „пробация”, когато такава не е предвидена в състава на съответното престъпление, същото е и ако е предвидено в санкционната част на състава наказание „пробация” , то да бъде заменено с „глоба” (спр. чл. 55, ал.1,т.2,б.”в” НК) . При това положение съдът е трябвало да индивидуализира наказанието съгласно чл. 54 НК и да наложи „пробация”(като втората алтернатива от предвидените наказания за престъплението по чл. 325, ал.1 НК), с кумулативното за всяко от тях - „обществено порицание”. Въз основа на тези съображения за неотстранимостта на посоченото нарушение на закона, съставът на ВКС, ІІІ н.о., намира че не е допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК и присъдата следва да бъде оставена в сила, поради което и съгласно чл. 354, ал. 1,т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 23.09.2013 год., постановена по внохд№107/2013 год. на Окръжен съд гр.Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :