5 Решение по т.д.№ 2674/2014 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 204 София, 06.01.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2674 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ДФ”З.” срещу въззивното Решение № 1745 от 14.03.2014 год. по гр.д.№ 6315/2013 год. на Софийски градски съд. С него е отменено Решението от 21.02.2013 год. по гр.д.№ 10924/2012 год. на Софийски районен съд, 32 с-в и е уважен общо за сумата 14012.56 лв. предявеният от [фирма] срещу ДФ”З.” иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.41 ал.1 т.4 от Наредба № 8/03.04.2008 год., произтичащ от договор за предоставяне на финансова помощ по програма „Модернизиране на земеделските стопанства”. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретните доводи са за неправилна преценка от страна на състава на СГС, че с Наредба № 8/03.04.2008 год. са въведени специални правила относно изпълнението на договора, дерогиращи общото правило на чл.66 ЗЗД. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Позовава се на това, че дружеството реално е извършило дейността и разходите за които е отпусната финансовата помощ и това е станало преди изтичането на срока за изпълнение. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Следва ли разпоредбата на чл.39 ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 год. да се тълкува, като нормативно въведено отклонение от диспозитивното правило на чл.66 ЗЗД, при условие, че последващото частично изпълнение е след декларирано пълно изпълнение и подадена заявка за окончателно плащане?”. Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 14012.56 лв. Правоотношенията на страните произтичат от сключен на 31.03.2011 год. Договор № 24/121/04003 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по Програма за развитие на селскостопанските райони за периода 2007-2013 год. Приложим нормативен акт при договорните отношения на страните е Наредба № 8 от 03.04.2008 год. По силата на договора [фирма] (ползвател) се е задължил в срок от 24 месеца да извърши инвестиция, състояща се в засаждане на 268400 бр. лавандулов разсад, като за одобрените инвестиционни разходи ДФ”З.” (Фондът) се е задължил да му предостави 114616 лв. безвъзмездна финансова помощ. Няма спор, че при извършената през м.август 2011 год. проверка от Ф. е установено, че от предвидените 268400 бр. лавандулов разсад са се захванали 176351 бр. растения. Няма спор, че ползвателят не е депозирал възражение срещу резултатите от проверката и не е оспорил констатациите относно броя на растенията. С писмо от 21.09.2011 год. Фондът е уведомил [фирма], че му се дължи плащане в размер на 100603.44 лв. и е наложена редукция на субсидията в размер на 14012.56 лв., предвид по-малкия брой насаждения от предвидените в договора. Последователно подържаната теза на ответника-ползвател е, че е налице невиновно неизпълнение на задълженията по договора, тъй като във връзка с неблагоприятните климатични условия и настъпилото засушаване, 92049 бр. растения са били допълнително закупени и засадени през м.ХІ.2011 год. Обстоятелството, че действително са били закупени и засадени нови лавандулови растения е установено по делото. Тезата на Ф., обаче е, че това е станало след редукцията на субсидията, като ползвателят не се е възползвал от предхождащите отпускането и механизми (частична заявка) в който случай санкцията евентуално би възлизала само на 7006.28 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че ползвателят не е спазил предвидения в Наредба № 8/03.04.2008 год. ред и към момента на редукцията на финансовата помощ, Фондът е бил изправен. За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск за разликата между предвидената в договора субсидия и действително преведената сума, съставът на СГС се е позовал на това, че [фирма] е бил неизправен към момента на проверката и е подал заявка за пълно плащане, но е отстранил нарушението в рамките на срока за изпълнение на договора, а именно 31.03.2012 год., поради което му се дължи остатъка от договорената финансова помощ. По правния въпрос. Правилото, което чл.66 ЗЗД регламентира е, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. В случая, въззивният съд е счел, че разпоредбата на чл.39 ал.2 от Наредба № 8/2008 год. нормативно въвежда изключение от това правило и независимо, че длъжникът е изпълнил със забава, кредиторът е бил длъжен да приеме изпълнението, тъй като макар и забавено, то е в рамките на срока на изпълнение на договора. Тази преценка на СГС е неправилна Колизия между двете норми липсва и съотношението между тях не е като специална към обща. Няма спор, че се касае за окончателно плащане по договора и разпоредбата на чл.39 ал.2 от Наредбата регламентира именно за такова, а не частично междинно плащане. Отправянето на заявка има значението не само на покана/искане за плащане, а и значение на деклариране на пълно изпълнение по договора от страна на ползвателя в който случай кредиторът би следвало да плати/възстанови направените разходи след извършване на проверка за съответствие на точността на изпълнението. В случая ползвателят [фирма] е отправил заявка за окончателно плащане, декларирайки пълно изпълнение, каквото не е било налице и което кредиторът е в правото да откаже да приеме и заплати, за което той е уведомил ползвателя през м.ІХ.2011 год. Т.е. към момента на редукцията, кредиторът е бил изправен, а длъжниково изпълнение което той в отклонение от правилото на чл.66 ЗЗД той би следвало да приеме, дори действително Наредбата да го задължава да стори това (становище, което настоящият състав не споделя), не е било налице, доколкото е безспорно, че допълнителното засаждане е било осъществено по-късно. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос е, че с чл.39 ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 год. не е въведено нормативно въведено отклонение от диспозитивното правило на чл.66 ЗЗД, и не задължава кредитора да приеме последващо частично изпълнение, след декларирано пълно изпълнение и неоспорена констатация, че такова към момента на проверката и падежа на задължението за плащане не е налице. По същество. Предендираната за доплащане от [фирма] сума от 14012.56 лв. е формирана както следва: 6673.56 лв. редукция за изсъхнал разсад; 332.73 лв. разходи за изработка на бизнес план; 7006.28 лв. – намаление по чл.30 ал.1 б.”б” от Регламент 65/2011 год. в следствие от резултата от проверката за плащане. Изводът на СГС за основателност на иска е обусловен от разбирането, че неизпълнението на ползвателя е било санирано с допълнителното закупуване и засаждане на растенията през м.ноември, доколкото това е станало преди изтичането на крайния срок на договора. Това разбиране не може да бъде споделено. Както неколкократно бе посочено, редукцията е наложена, като следствие от преждевременното деклариране на пълно изпълнение от страна на ползвателя, което деклариране има за последица определяне на датата/периода на падежа на кредиторовото задължение. Към така определения падеж, неизправен е бил не кредиторът, а длъжникът и тезата на СГС, че за него възниква правото да инициира настъпването на нов падеж, стига той да е в рамките на крайния срок, противоречи на разпоредбата на чл.43 ал.2 от Наредба № 8/2008 год., въвеждащ забраната за подаване на нова заявка за плащане на същата инвестиция. Поради изложените съображения, въззивният акт ще следва да бъде касиран, като неправилен и ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявеният иск. Съдебни разноски от ДФ”З.” не са претендирани, доказателства за сторени такива не са представени, поради което не се присъждат. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1745 от 14.03.2014 год. по гр.д.№ 6315/2013 год. на Софийски градски съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] срещу Държавен фонд “З.” иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 14012.56 лв., произтичащ от неизпълнението на сключен на 31.03.2011 год. Договор № 24/121/04003 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”, като неоснователен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.