Р Е Ш Е Н И Е № 786 гр.София 18.11.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на eдинадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: А. БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1528/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Община Н., област С. Загора срещу въззивно решение № 183/10.06.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 179/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 96/25.01.2010 г. с оглед точното приложение на закона по въпроса дали работникът може да се ползва от привилегията по чл. 176, ал. 3 КТ /в редакцията преди изм., ДВ бр. 58 от 2010 г./ през второто полугодие на годината, ако не е поискал съгласие от работодателя за това до края на 30 юни същата година. Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Ако не е разрешил ползването на отпуска в посочените срокове, тогава работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Буквалното и систематично тълкуване на чл. 176, ал. 3 КТ води на извод, че работникът или служителят е следвало да е поискал до края на 30 юни да ползва отложеният отпуск за минала календарна година – до тази дата е и изискването работодателят да е отказал да разреши ползването му, а за да има отказ трябва да е подадена и молба от работника или служителя. Само в хипотезите на чл. 173, ал. 4 КТ /в релевантната за спора редакция преди изм. ДВ бр. 58/2010 г./ работодателят е този, който сам, след като покани работника или служителя, му предоставя платения годишен отпуск. Тя не се обхваща от чл. 176, ал. 3 КТ. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете. Ответникът по касация М. М. Г. възразява срещу касационните доводи; счита, че решението е правилно. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира следното С обжалваното решение са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ Въззивният съд е установил, че заповедта, с която М. Г. е уволнен дисциплинарно е незаконна. Посочените в нея нарушения по т. 1, т. 2 и т. 5 не са достатъчно конкретизирани, а за това по т. 6 не са искани предварителни обяснения съгласно чл. 195, ал. 1 КТ. Нарушението, посочено в т. 6 – неявяване работа за повече от 2 последователни дни, не е и доказано. Съдът е приел, че работникът е излязъл в платен годишен отпуск по реда на чл. 176, ал. 3 КТ. Относно нарушенията, описани в т. 4 и 7 съдът е приел, че те са свързани с ползването на платения годишен отпуск, а и сами по себе си не биха могли да се квалифицират като тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което налагане на дисциплинарно наказание уволнение за тях, дори и да са извършени от работника, е в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ. Решението е неправилно. Въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел, че за периода от 14.08. до 12.09.2008 г. Г. е бил в платен годишен отпуск при условията на чл. 176, ал. 3 КТ, защото до 30.06.2008 г. не е поискал да ползва отложения за предходната календарна година отпуск. Ето защо и заявлението му от 31.07.2008 г., не може да породи права по чл. 176, ал. 3 КТ, щом липсва разрешение по чл. 173, ал. 1 КТ. В резултат на горното и неявяването на Г. на работа от 14.08. до 12.09.2008 г. е без основание, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 1 КТ и с оглед продължителността на отсъствието попада в хипотезите, когато законът предвижда най-тежката санкция – дисциплинарно уволнение. Посоченото нарушение е сред тези, за които е уволнен Г. – индивидуализирано е в т. 4 и част от т. 6 от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Необоснован е изводът на въззивния съд, че за същото нарушение не са искани предварителни обяснения от Г.. Напротив, такова по своя характер е писмото му до кмета на общината от 15.09.2008 г. За този извод е без значение, че в него не се съдържат обяснения за всички нарушения, които също са основания за дисциплинарното уволнение. Няма пречка работодателят да изиска от работника или служителя поотделно обяснения за отделните нарушения, още повече, когато са извършени и по различно време. От друга страна, ако процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е спазена за някои от санкционираните нарушения на трудовата дисциплина, това не опорочава налагането на наказание за тези, за които работодателят е поискал предварително обяснения. Правилно в атакуваното решение е прието, че посоченото в т. 1 от заповедта нарушение - „има много оплаквания, че се държи грубо към децата, които вози и не спира редовно на спирките и, че ги води бързо”, е неконкретизирано. Същото се отнася и до част от съдържанието на т. 2 – многократно училищния автобус бил в недобро външно и техническо състояние; т. 3 – не изпълнява писмена заповед на кмета на общината; т. 5 – държи се грубо с колегите си, като ги е обижда на обществено място и пред граждани. За тях няма и доказателства да са искани обясненията на Г. преди уволнението. Следователно, в тази си част заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 КТ, както законосъобразно е заключил и въззивния съд. В част от съдържанието на точка 6 и изцяло в точка 7 са изложени обстоятелствата за задържане ключа на автобуса от Г., докато е бил в отпуск, което е нарушение на трудовите му задължения, довело и до проблеми при извозване на ученици от гр. Н. до П. за участие във фестивал. Необоснован, поради това се явява извода на втората инстанция, че в тази си част заповедта е немотивирана, а нарушението е недостатъчно индивидуализирано. За него работодателят е приел и писмените обяснения на Г. /писмото от 15.09.2008 г./. В заключение, при така установените две нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и след като по отношение на тях е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, заповедта, с която на Г. е наложено наказание дисциплинарно уволнение, се явява законосъобразна. Решението на въззивния съд в обратния смисъл следва да се касира и спора разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд, като предявените искове се отхвърлят. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 183/10.06.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 179/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на М. М. Г. против Община Н. за отмяна на заповед № 182/18.09.2008 г. на кмета на общината, с която е уволнен дисциплинарно, за възстановяване на заеманата до тогава длъжност „шофьор на училищен автобус” и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: