4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 691 С., 16.10.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 3576/ 2013 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], обл. Бургаска срещу Определение № 231 от 09.07.2013 г. по ч.т.д. № 202/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 543 от 10.05.2013 г. по т.д.№ 506/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 29 ЗТР на [фирма] - [населено място], обл. Бургаска срещу [фирма] - [населено място] за установяване, че извършеното вписване по партидата на търговеца на особен залог на търговско предприятие е нищожно, алтернативно -недопустимо, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че когато ищец по иска по чл. 29 ЗТР е търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, което го обременява с договор за особен залог, който е нищожен, и това вписване засяга правната му сфера, а ответникът [фирма] - [населено място], заявил вписването на особения залог, се ползва от правата по него и осъществява изпълнение, което поражда правния спор между страните, този спор следва да се разгледа с участието на тези страни - ищец [фирма] и ответник [фирма] - [населено място]. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи разрешения по делото правен въпрос за допустимостта на предявения иск с оглед страната, срещу която е насочен, по който поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с довода, че липсва съдебна практика и се оказва, че като ищец не може да се защити правно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по иска по чл. 29 ЗТР, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 29 ал. 1 ЗТР, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] да се признае вписването по партидата на търговеца на договор за особен залог за нищожно, алтернативно - за недопустимо. Изложени са съображения, че надлежен ответник по иска по чл. 29 ал. 1 ЗТР е търговецът, по чиято партида е извършено порочното вписване - страната, която се ползва или която е засегната от вписването, за да се постигне целта му в случай, че искът бъде уважен - да се заличи недопустимото вписване или вписването на несъществуващо обстоятелство, а активната легитимация принадлежи на всяко лице, което има правен интерес - съдружник, едноличен собственик на капитала, прокурор. Съдът е заключил, че Банката - кредитор, заявител на вписаните обстоятелства, не се ползва от извършеното вписване и не е надлежен ответник по иска, тъй като самите заложни права на кредитора не са предмет на спора по чл. 29 ал. 1 ЗТР, а заложният кредитор би бил надлежен ответник по иск, насочен към отричане на възникване и съществуването на заложните права или правоотношения, чието уважаване би довело до последици на извършеното вписване. С оглед изложеното релевантен за делото е процесуално - правният въпрос: кой е надлежен ответник по иск по чл. 29 ал. 1 ЗТР, когато искът е предявен от търговеца, по чиято партида е извършено вписването, който с предявения иск отрича възникването и съществуването на заложното право - твърди, че не са били налице основания за вписване, поради което същото е порочно. По този въпрос няма съдебна практика, поради което е основателно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Безспорно когато искът е предявен от лице, чиито права са засегнати от вписването, съгласно чл. 537 ал. 2 пр. 2 ГПК, искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта - срещу търговеца, по чиято партида е извършено порочното вписване, който е засегнат от вписването, за да се постигне целта на иска, ако бъде уважен - да се заличат последиците от недопустимото вписване. Когато обаче искът е предявен от търговеца, по чиято партида е извършено вписването и той основава искането да се установи нищожност на вписването или недопустимост на вписаното обстоятелство, за което сочи допуснатите пороци, търговецът не може да бъде ответник по делото. Ответник по делото е Банката - кредитор, заявител на вписания особен залог, която се ползва от извършеното вписване и чиито заложни права ищецът оспорва, като отрича валидното им възникване и съществуване. Ищецът поддържа, че [фирма] - [населено място] на 24.04.2012 г. е поискала вписване в ТР на първи по ред особен залог на търговско предприятие на [фирма] - [населено място] във връзка с договор за особен залог на търговско предприятие към съществуващ договор за кредит от 28.06.2006 г. и анекси към него, като в заявлението е посочила очевидна фактическа грешка, допусната от длъжностното лице, извършило първоначалната пререгистрация на търговеца - от съответния окръжен съд - в търговския регистър, за което молителят е твърял, че пререгистрацията е станала на 31.01.2008 г., и с нея е следвало да се впише и особеният залог. Ищецът счита, че извършеното вписване е нищожно или недопустимо и обосновава правния си интерес от иска с това, че договорът за особен залог е вписан по неговата партида, с което не се дава на третите лица вярна представа за задълженията му, извършеното вписване не отговаря на действителното правно положение на страните по договора за особен залог и накърнява имуществената му сфера - вписани са неверни обстоятелства. При тези данни неправилно въззивният съд е обосновал, че възникването на заложни права на кредитора не са предмет на спора по чл. 29 ал. 1 ЗТР, че ищецът не отрича възникването и съществуването на заложните права или правоотношения, в който случай уважаването на иска би довело до последици на извършеното вписване. В резултат на това е стигнал до неправилния извод, че Банката не е надлежна страна и е потвърдил определението за прекратяване на производството по иска по чл. 29 ал. 1 ЗТР, като недопустим, поради липса на надлежна страна - ответник по делото. Поради изложеното, като се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, определението трябва да се отмени, като неправилно и да се постанови друго, с което се отмени определението за прекратяване на производството по делото и същото се върне за продължаване на процесуалните действия. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение №231 от 09.07.2013 г. по ч.т.д. № 202/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение № 543 от 10.065.2013 г. по т.д.№ 506/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд и ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :