Р Е Ш Е Н И Е № 51 Гр.София, 05.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1903/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №273/26.11.12 г., постановена по Н.Д.363/12 г., ОС-Благоевград /БлОС/ е признал подсъдимия И. З. Ш. за виновен в извършено от него престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, търпимо при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е осъден и да заплати на конституираните като граждански ищци Ф. Ю. Г., О. Г., М. Г. и З. А. /Г./ обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за първата, и на по 25 000 лв.за останалите трима, ведно със законната лихва, считано от 06.03.12 г.,до окончателното изплащане на сумите. Исковете на О., М. и З. Г. са отхвърлени до пълната претендирана част от по 50 000 лв. Присъдата е потвърдена с решение № 111/23.07.13 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 8 състав, по В.Н.Д. 156/13 г., образувано по протест на прокурора, по жалби на конституираните частни обвинители и граждански ищци, и на подсъдимия. Срещу така постановения второинстанционен съдебен акт е постъпила касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци чрез техния повереник с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се решението на САС да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Постъпила е лична жалба от подсъдимия, в която той говори по съществото на инкриминираната му престъпна дейност, за която е осъден. Отстоява липсата си на познание за извършване на убийство на пострадалия, поради което настоява за преквалифициране на деянието във „въоръжен грабеж”. Постъпила е жалба и от защитниците на Ш. с релевирани оплаквания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт, с който да бъдат уважени исканията им. В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители и граждански ищци и техният повереник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище нито по своята, нито по жалбата на подсъдимия. Ш. и неговите защитници поддържат собствените си жалби с изложените в тях съображения. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и или ВКС да измени решението на САС и да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление, или да отмени и двата съдебни акта /неясно защо/ и да върне делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП намира жалбата на частните обвинители и граждански ищци за основателна, а тази за подсъдимия- за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ И НЕГОВИТЕ ЗАЩИТНИЦИ: Защитниците на Ш. последователно в хода на съдебното производство лансират становище за допускане на съществено процесуално нарушение чрез неангажиране на наказателна отговорност на свидетеля К.. Според тях по този начин не само са накърнени процесуалните права на частните обвинители и граждански ищци и подсъдимия, но на практика се стига до отказ от правосъдие. Настоящата инстанция не може да сподели изложената и в съдебно заседание пред нея позиция. За да е налице отказ от правосъдие, е необходимо при съответно легитимно сезиране на съда, той да откаже да разгледа делото, когато по закон е длъжен да го стори; или дотолкова да се изпадне в забава не по вина на страните, че да се обезсмисли резултатът от съдебното решение /думата решение се използва в родов смисъл/, когато и ако накрая такова бъде постановено. В процесния случай не може да се формулира подобна конструкция, тъй като никога съдебен орган не е бил сезиран за произнасяне по наказателна отговорност на К.. Все в тази връзка въззивната инстанция на стр.20-21 от съдебното решение подробно е отразила мотивация защо не приема възражението на ограничаване процесуалните права на Ш. при наличие на непривличане на обсъжданото лице към наказателна отговорност, споделяйки аргументацията на първостепенната съдебна инстанция по повдигнатия въпрос. Разгледана е ролята на съда като независим и безпристрастен арбитър, в контекста на направеното историческо тълкуване на чл.286 от стария процесуален закон и настоящото уреждане на проблема по актуалния НПК. Пред ВКС не се развива каквато и да е допълнителна аргументация от защитата, противопоставяща се на становището на САС. На второ място, в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела защитата твърди, че атакуваният съдебен акт страда от непълнота на изводите. Казано с други думи липсват мотиви, което винаги е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Конкретните възражения се отнасят до необсъждане на обстоятелствата защо Г. бил маскиран; защо е налице общ умисъл за Ш. и Г. и налице ли е „изнудване” на Г. да признае своето участие в деянието и съпричастието на Ш. в него. Изложените съображения не могат да бъдат споделени. Трябва да се отбележи, че защитата подхожда едностранчиво и механично при обмисляне на мотивите на второстепенния съд. Тя се стреми към постигане на удобни за нея отговори на посочените въпроси, без да подлага дължимите такива на обмисляне в светлината на всички аргументи на САС както по отправените пред него доводи, така и по отношение на тези, на които той е отговорил, изпълнявайки вменените му по процесуален закон задължения да направи пълна въззивна служебна проверка на атакувания акт. От стр.13 до стр.16 /без последния абзац/ на решението втората инстанция е изложила пространна аргументация по показанията на Г. и К. и набавената от тези доказателствени източници информация, относима към възприемане на противоправната деятелност на Ш.. Всъщност, доказателственото обсъждане касае всички участници в престъпната схема, но крайната му цел е била да се направи доказателствена преценка на инкриминираното на единствения подсъдим по настоящото производство обвинение-това на жалбоподателя. САС е изпълнил в цялост своята задача и не е допуснал процесуални нарушения, правещи постановеното от него решение отменимо на такова основание. В хода на този разбор прозират и отговорите на поставените от защитата въпроси. На трето място, и в личната жалба на подсъдимия, и в тази на неговите защитници има позоваване на допуснато нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК, тъй като вместо да бъде съден за грабеж, касаторът е подведен под отговорност и осъден за убийство. Видно от осъждането на последния, той е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1 НК, т.е.,за грабеж, придружен с убийство. ВКС няма да прави теоретична разработка за разликата между убийството и съставното престъпление грабеж, придружен с убийство. Оценявайки съдържанието на отправеното възражение, той приема, че то касае несъгласие с преценката на решаващите съдилища за липса на ексцес на умисъла у Ш.. Това от своя страна го прави съучастник под формата на извършител, макар и да е установено, че той физически не е пробождал пострадалия /което е сторил Г./, а само е отнел носените от жертвата пари. Самият подсъдим последователно отстоява позицията си, че не е знаел, че Г. ще убие Г., поради което и оспорва умисъла за грабеж, придружен с убийство и качеството си на извършител в него /убийството/. На тази плоскост въззивната инстанция подробно е аргументирала формираното у нея безусловно становище за неоснователност на отправения довод-стр.21 /от средата/- стр.24 /до средата/, обобщавайки предходното и последващото за деянието поведение на касатора, като потвърждаващи приетото от първостепенния съд за извършено престъпление. ВКС възприема изцяло казаното от САС. Пред него не се развиват някакви нови или допълнителни доводи за неоснователност на формулираната правна квалификация и по-специално, за наличие на ексцес на умисъла, които да станат основа за обсъждане, различно от предложеното от въззивния съд. Изразява се просто несъгласие с тезата на САС, което не може самостойно да обоснове претенция за нарушение на материалния закон. На последно място, в жалбата на защитниците на Ш. е въздигнат довод за явна несправедливост на наложеното наказание, без същият да бъде развит. В съдебно заседание пред ВКС, в подкрепа на това касационно възражение се изтъква несъобразяване от страна на решаващите съдилища на направените от дееца самопризнания, на младата му възраст и на установено недоброто му здравословно състояние. Казаното категорично не отговаря на видимата по делото процесуална действителност. На стр.24 от мотивите към решението на САС изложените фактори са обсъдени поотделно и са осмислени съвкупно. Ясно е,че те стоят в основата на определеното наказание лишаване от свобода, при това към минимума на предвиденото такова в нормата на чл.199,ал.2 НК, с изключване на алтернативно визираните по-тежки наказания- доживотен затвор без замяна и доживотен затвор. С оглед реално наложеното наказание по-нататъшна снизходителност е невъзможна. Намаляване на лишаването от свобода в процесния случай би означавало индивидуализацията на същото да трябва да се реши в съгласие с разпоредбата на чл.55 НК. Това неотклонно се третира като нарушение на материалния закон- възражение, неповдигано от подсъдимия и защитата. Въпреки всичко, имайки предвид отправените в открито съдебно заседание аргументи относно смекчаващите несъставомерни елементи за Ш., този съд не намира основание да ги окачестви на плоскостта на нормата на чл.55 НК в никоя от двете, предвидени в нея хипотези. В изложения смисъл жалбата на подсъдимия-лична и изготвена от неговите защитници- е неоснователна. ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ: Същите оспорват атакувания съдебен акт само в наказателната част досежно отмереното в размер на 15 години наказание лишаване от свобода. Отстоява се явна несправедливост на същото във връзка с чл.348,ал.1,т.3 вр. ал.5, т.1 НПК или казано с други думи- явна заниженост на наказанието, по какъвто начин се проявява излишна и ненужна снизходителност към Ш.. Вярно е казаното в жалбата, че въззивната инстанция е възприела подсъдимия като коравосърдечен и жесток човек, участващ в изпълнение на възможно най-тежкото престъпление против личността и собствеността. Не може да се спори, че се придава висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Същевременно обаче, както вече бе споменато в частта на този съдебен акт, даваща отговор на доводите по жалбата на Ш., решаващите съдилища са взели предвид достатъчно, при това сериозни облекчаващи отговорността фактори /здравословният статус на лицето се явява доминиращ такъв/, които са обосновали индивидуализацията на наказанието на минимума на лишаване от свобода, предвидено в нормата на чл.199,ал.2,т.2 НК. САС е изложил съществени мотиви, за да защити позицията си за изпълнение на прогласените в текста на чл.36 НК цели на наказанието. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела се солидаризира с тях и не намира за нужно да ги повтаря. Затова счита жалбата на частните обвинители за неоснователна. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/23.07.13 г., постановено от АС-София, НО, 8 състав по В.Н.Д.156/13 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/