Р Е Ш Е Н И Е № 426
гр.София , 24 ноември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Ивайло Симов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1360/2013 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от адв.Х. Х. –защитник на подсъдимия А. Д. Щ. срещу решение №267 от 09.07.2014 г. ,постановено по внохд №495/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,7 състав.
В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Претендира се приложението на чл.15 от НК,обусловено от противоправното поведение на пътя от страна на пострадалата.Оспорва се приетото в автотехническата експертиза разстояние /съответно възприето от въззивния съд/ , от което подсъдимият е могъл за първи път да забележи пътното превозно средство с животинска тяга, като се твърди ,че когато Щ. обективно е могъл да види каруцата, тя се е намирала в опасната му зона за спиране. На следващо място, оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с това, че в недостатъчна степен е изследван изключителния принос на пострадалата за съставомерния резултат, както и тежкото здравословно състояние на подсъдимия Щ.. Моли се да бъдат отменени актовете на първата и въззивната инстанция и на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК подсъдимият да бъде признат за невиновен,алтернативно да му бъде наложено наказание пробация.
В съдебното заседание пред ВКС ,защитникът на подсъдимия А. Щ.-адв.Х. поддържа касационната жалба,като акцентира на това,че решаващите съдебни инстанции са се доверили на заключението на автотехническата експертиза и неправилно не са възприели,че когато подсъдимият е могъл да забележи каруцата ,тя се е намирала в опасната зона за спиране и ударът е бил непредотвратим.Посочва ,че съдилищата не са дали отговор на въпроса дали подсъдимият е бил длъжен да предполага,че пътното превозно средство ще се движи по главен път в нарушение на разпоредбата на чл.71 ал.1 от ЗДП.Прави искания в условията на алтернативност-да бъде признат подсъдимия за невиновен на основание чл.354 ал.1 т.2 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НК,или да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК.
В представената писмена защита на практика се оспорват изводите , направени в автотехническата експертиза и най-вече тези ,свързани с осветеността на фаровете пред фронта на автомобила, съответно разстоянието, от което водачът му обективно е могъл да възприеме намиращата се на пътя каруца. Посочва се, че е била налице обективна невъзможност- липса на видимост, подсъдимият да възприеме превозното средство, което води до извод, че деянието за А. Щ. е било случайно по смисъла на чл.15 от НК. Излагат се съображения и относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Частните обвинители З. М. К.,М. А. Ю.,А. М. Ю.,С. М. Ю. и техния повереник адв.Ч.,редовно призовани не се явяват.
Постъпило е писмено становище от адв.Ч. ,в което се посочва ,че решението на апелативния съд е правилно и обосновано,а жалбата на подсъдимия-неоснователна и като такава се моли да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище,че не е налице случайно деяние,че въззивният съд е дал отговор на всички въпроси, касаещи извършеното деяние,участието на подсъдимия в него, допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата от Щ. и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Моли да бъде оставено в сила решението на САС.
В последната си дума подсъдимият А. Д. Щ. предоставя на съда да вземе решение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №866 от 26.02.2014 г.,постановена по нохд №302/2013 г. Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимия А. Д. Щ. за виновен в това ,че на 23.01.2012 г.,около 18.05 часа ,на път №197,километър 7+3 в посока от [населено място] към [населено място],Благоевградска област, при управление на МПС- собствения си товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35” с рег. [рег.номер на МПС] ,нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.2 изр.1 пр.5 и пр.6 от ЗДвП, в резултат на което се блъснал отзад в попътно движещо се превозно средство с животинска тяга-каруца и по непредпазливост причинил смъртта на Е. М. Ю.,като след извършване на деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата,поради което и на основание чл.343а ал.1 б. „б” във вр.с чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 от НК и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода,което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип , при първоначален „общ” режим.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.68 ал.2 от НК е постановено отложеното наказание лишаване от свобода по нохд №2572/2010 г.на РС-Пазарджик да не бъде търпяно изцяло.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
По жалби на защитника на подсъдимия и на повереника на частните обвинители е било образувано пред Софийски апелативен съд, НО, внохд №495/2014 г.,което е приключило с решение №267 от 09.07.2014 г.,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, въз основа на които са направени законосъобразни правни заключения. В мотивите на въззивното решение е отговорено подробно и убедително на наведените от страните възражения.
Всъщност част от доводите, изложени в касационната жалба и писмената защита , са свързани с претенция за „необоснованост” на присъдата, която не е сред основанията по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК, подлежащи на преценка от касационния съд. Извършеният собствен анализ на данните ,съдържащи се в доказателствените източници, от които защитата извежда собствени фактически заключения /в това число относно момента ,в който каруцата е станала видима за подсъдимия ,предвид осветеността на фаровете на автомобила му/, не могат да бъдат разглеждани, на две основания. На първо място, Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения , а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти и на второ място- предвид проведената пред първоинстанционния съд диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК , при която „подсъдимият доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания, като допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт”. /ТР №1/2009 г.по т.д. №1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. След като подсъдимият е признал фактите , така както са очертани в обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях, това което може да се установява и противопоставя, съгласно предписанията на посоченото тълкувателно решение, са единствено правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.
Разбира се ,настоящият касационен състав не отрича правото на подсъдимото лице ,независимо от признанието на фактите да претендира да бъде признат за невиновен, тъй като признанието на фактическите обстоятелства по обвинителния акт , не означава признаването на вина. Няма пречка в рамките на признатите фактически положения подсъдимият да бъде оправдан, ако описаното не съставлява престъпление, или ако деянието не е извършено виновно.В настоящият случай ,претенцията на подсъдимия и неговия защитник е ,че деянието не е виновно извършено, тъй като деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици /случайно деяние/. Тази претенция обаче , е изведена на базата на други фактически обстоятелства ,различни от описаните в обвинителния акт. Поради изложените по-горе съображения, преценката за правилното приложение на материалния закон следва да се извърши на базата на признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт , които решаващите съдилища правилно са намерили за подкрепени от доказателствения материал, събран по делото. Действително автотехническото експертно заключение не представлява доказателство, нито доказателствено средство, а е основан на специални знания извод от известни за неизвестни факти. В случая известните факти, ползвани от вещото лица при формиране на неговите изводи, са данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум , тези ,съдържащи се в гласните доказателствени средства, както и извършения от експерта оглед на товарния автомобил, установил вида на фаровете за дълги и къси светлини, респективно тяхната осветеност пред фронта на автомобила. Напълно коректно в допълнителната автотехническа експертиза ,вещото лице е посочило ,че фаровете на автомобилите при къси светлини са с асиметричен светлинен поток и в този смисъл упрекът на защитата ,че това обстоятелство не е било съобразено при експертните изводи, е неоснователен. Предвид изложеното, виждането на защитата ,че решаващите съдилища са се предоверили на констатациите на автотехническата експертиза ,които по отношение осветеността на фаровете, според него са неточни, не може да бъде споделено, доколкото тези констатации са изведени на базата на обективни данни, събрани чрез допустими доказателствени способи .
Не може да бъде споделено и становището на защитата ,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици / в този смисъл Р 88/85 г. на ІІІ н.о на ВС/. В принципен план , при движение нощно време или при намалена видимост ,скоростта на МПС-то трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлината на фаровете, с възможност за спиране при появяване на опасност. Когато водач на МПС управлява със скорост,при която опасната зона за спиране е по-голяма от осветеното пространство на фаровете, е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради което е изключено приложението на чл.15 от НК. /Р 231/88 г. на ІІІ н.о. на ВС/.
По настоящото дело, съобразно самопризнаните от подсъдимия факти по обвинителния акт, ПТП-то е станало в тъмната част на денонощието, като подсъдимият Щ. управлявал товарния автомобил ту на дълги светлини, ту на къси, тъй като се разминавал с насрещно движещи се МПС-та ; малко преди настъпването на произшествието се разминал с насрещно движещо се превозно средство и превключил от дълги на къси светлини; скоростта на управление на автомобила преди удара с превозното средство с животинска тяга /каруца/ е била 84 км/час; опасната зона за спиране при посочената скорост е 82,4 метра; движението на двете превозни средства, участвали в произшествието се е осъществявало в средата на лентата за движение; каруцата е била без сигнално отразителни и осветителни тела ,поради което подсъдимият е могъл да я възприеме на късите светлини на фаровете на управлявания от него автомобил от разстояние 50 метра ; за да може да спре преди мястото на удара ,неговата скорост на движение е следвало да бъде 60 км/час.
При тези данни се налага извод ,че скоростта на движение , избрана от подсъдимия /макар и в рамките на разрешената/ не е съобразена с разстоянието на видимост ,осветено от късите светлини на фаровете на автомобила, на което разстояние безопасно той може да спре .При движение нощем или при намалена видимост, скоростта следва да бъде намалена до предели, които дават възможност на водача да спре в рамките на осветената от фаровете зона пред него. В случая опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия /82,4 м./ е била по-голяма от разстоянието , на което той обективно е могъл да възприеме каруцата в зоната, осветена от късите светлини на превозното средство /50 м./, поради което следва заключение, че Щ. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, поради това, че не е изпълнил нормативно предписаното му задължение да управлява с такава скорост, която му позволява да спре в зоната на видимостта ,за да може да предотврати произшествието. Движение със скорост от 60 км/час ,при конкретната пътна обстановка и условия на видимост, е позволявала на подсъдимия да избегне удара с намиращото се на пътя препятствие -каруцата. Нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП е консумирано, тъй като липсва съобразяване на скоростта на движение от водача на товарния автомобил с конкретните условия на видимост и с интензивността на движението. Ето защо ,не може да се приеме ,че деянието,осъществено от подсъдимия е случайно по смисъла на чл.15 от НК.
Настоящият касационен състав намира оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за основателно. Не споделя преценката на решаващите съдилища, че макар и да е налице изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство-значителното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ,доколкото същата при управление на ППС е нарушила разпоредбата на чл.71 от ЗДП относно осветеността на превозното средство с животинска тяга, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като и най-лекото наказание, предвидено за конкретното престъпление , се явява несъразмерно тежко. В дейността си по определяне на наказанието, което подсъдимият следва да понесе, и първоинстанционният съд, и въззивният са подценили значението на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, наред с изключителното такова, а именно: влошеното здравословното състояние на подсъдимия, за което са налице писмени доказателства, семейното му положение /женен с дете на една година/, обстоятелството, че полага обществено полезен труд, положителните характеристични данни, разкаянието и съжалението за извършеното. Вярно е ,че подсъдимият е осъждан, но в случая не може да се говори за трайно създадени у него престъпни навици ,тъй като деянието по настоящето дело е непредпазливо. С оглед на изложеното, ВКС намира ,че наказанието на подсъдимия А. Щ. следва да бъде определено при условията на чл.58 а ал.4 от НК, като се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК. Ето защо, наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия е пробация със следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.5 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и поправителен труд ,който да се изпълнява по местоработата на осъдения, с удръжки от възнаграждението му от 10 на сто в полза на държавата, за срок от шест месеца. Така определеното наказание в най-пълна степен отговаря на тежестта на извършеното престъпление, като държи сметка за значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата , за личността на дееца, която не се характеризира с висока степен на обществена опасност и за постигане целите по чл.36 от НК.
Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година не следва да търпи корекции, доколкото подсъдимият има и предходни нарушения на правилата за движение по пътищата , санкционирани по административен ред.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение №267 от 09.07.2014 г.,постановено по внохд №495/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, в частта относно наказанието на подсъдимия А. Д. Щ, ЕГН: [ЕГН] като на основание чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК му налага наказание „ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 т.2 и т.5 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и поправителен труд ,който да се изпълнява по местоработата на осъдения, с удръжки от възнаграждението му от 10 на сто в полза на държавата, за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|