6 Р Е Ш Е Н И Е №148 Гр.София, 19.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 403 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. – [фирма], [населено място] срещу решение № 3/06.01.2012г., постановено по т.д.№ 604/11г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 91/09.06.2011г. по т.д.№ 439/10г. на Шуменския окръжен съд и е признато за установено, че касаторът дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 476309.47 лв., представляваща главница – връщане на предоставена финансова помощ по договор № 1038/26.03.2004г. по програма С. и сумата от 43657.74 лв. – мораторна лихва за периода 25.11.2008г. – 23.07.2009г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по иска – настоящ касатор при кандидатстване за предоставяне на финансова помощ по програма С. е представил оферта от [фирма], [населено място] в частта по изпълнение на СМР, като изискването за представянето на три оферти произтича от Многогодишното финансово споразумение, ратифицирано със закон от НС – ДВ бр.17/23.02.2001г. Изложени са съображения, че тази оферта не е направена от посоченото дружество, поради което е налице нарушение по чл.8.1 от договора – представен неистински документ, поради което предоставената финансова помощ подлежи на връщане. Решаващият състав е приел и че е нарушено общото изискване за добросъвестност по чл.12 ЗЗД при изпълнение на преддоговорните задължения, като страната, кандидатстваща за финансова помощ е следвало да провери и да се убеди, че офертата е действителна. С определение № 227/13.03.2013г. по т.д.№ 403/12г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли предвидената по договор за предоставяне на финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, да се ангажира и прилага и за представени документи преди сключването на договора, некасаещи изпълнението му?”. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В решение № 112/10.09.2012г. по т.д.№ 359/11г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от датата на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” намира приложение, както в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора във връзка с удостоверяване на извършването на инвестицията и съответствието й с одобрените бизнес план и разходи, така и в случаите на представени документи, необходими за отпускане, предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди одобрение на бизнес плана и сключване на договора. Настоящият състав на ВКС споделя даденото разрешение, като с оглед на поставения въпрос следва да се уточни, че разпоредба, в посочения смисъл, по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма на С. намира приложение и в случаите на представени документи от ползвателя преди одобрение на бизнес плана и сключване на договора и отговорността на ползвателя следва да се ангажира и прилага и за представени документи преди сключването на договора, некасаещи изпълнението му, но които документи са били необходими за отпускане и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Наредба № 16/18.05.2001г. По същество на касационната жалба. Касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон е основателно. Договорът от 23.02.2004г. е сключен на основание Наредба № 16/18.05.2001г. за условията е реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и меркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./. Ищецът по иска ДФ „Земеделие” се позовава на нарушение по чл.10, ал.1, т.6 от наредбата, тъй като представеният проект за одобрение не е окомплектован и не отговаря на критериите за финансиране по програма С., изискващ три легитимни /достоверни/ оферти за инвестиции при доставка или услуга на стойност над левовата равностойност на 10000 евро. Липсата на посочените оферти е посочена и като нарушение на чл.4, ал.2, б.”д” от Секция Б от Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия и Република България Безспорно е било по делото, че офертата от [фирма], [населено място] е представена от ползвателя на Фонда при кандидатстване за одобрение за отпускане на финансовата помощ и касае частта по изпълнение на СМР. Съгласно чл.10, ал.1, т.6 на Наредба № 16/18.05.2001г. не се предоставя финансова помощ за оборудване, чиято стойност възлиза на повече от левовата равностойност на 10000 евро, за която кандидатът не е получил оферти от най-малко трима доставчици, оригиналите от които са приложени към искането за помощта. Финансовата помощ по договора от 23.02.2004г. е отпусната по проект № 270202200037 за „Частична реконструкция, обновяване и модернизиране на предприятие за преработка на плодове и зеленчуци” и включва доставка на машини и съоръжения и изпълнение на СМР, видно от приложенията към договора и анекс от 30.11.2004г. Нормативно въведеното изискване за предоставяне на финансовата помощ при представяне на най-малко три оферти с оглед одобряване на кандидата е относимо само за доставката на оборудване, но не и за извършването на СМР, поради което липсата или нередовността на една от офертите, приложена към искането за одобрение, не представлява нарушение по чл.10, ал.1, т.6 на Наредба № 16/18.05.01г. По силата на чл.4, ал.2, б.”д” от секция Б на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия и Република България, освен ако изрично не е предвидено друго, със специално решение на комисията се считат за недопустими за съфинансиране от страна на общността разходите по предоставяне на услуга, доставка или работа на стойност по-голяма от еквивалента на 10 000 евро в национална валута, за които бенефициентът не е получил оферти от поне трима доставчици, оригиналите на които са приложени към декларацията за разходите по чл. 8, буква "б" от секция А на споразумението, т.е. към декларацията за извършени разходи бенефициенът представя оригинални фактури или други приложими документи, в случаите, в които съгласно Програмата финансовата помощ не е функция на разхода. В този смисъл, изискването за представяне на оферти е въведено по отношение на отчета на направените разходи. Уговорената отговорност на ползвателя по чл.8.1 на договора е и за случаите на представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива. Предвид на обстоятелството, че офертите в частта за изпълнение на СМР, включително и офертата на [фирма], са били представени към момента на кандидатстване на помощта, при отчитане на разходите нови оферти не са били изисквани от Фонда. Видно решение № 914/26.07.2010г. по нахд.№ 617/10г. на Шуменския районен съд, влязло в сила на 10.11.2010г. Н. М. Н. е признат за невиновен за това, че на 28.01.2004г. съзнателно е ползвал пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие” неистински документ – оферта от 28.01.2004г., на която е придаден вид, че е изготвена от [фирма], [населено място], като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК и същият е оправдан. В мотивите изрично е посочено, че липсва субективният елемент на престъплението. По силата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При зачитане на задължителна сила на присъдата ползвателят на финансовата помощ се освобождава от отговорност по чл.8.1 от договора за умишлено представяне на документ с невярно съдържание или подправен такъв. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж., от чието име е издадена офертата на [фирма], и свидетелите М. и Т., упълномощени да управляват офиси на дружеството в различни градове, се установява, че ползвателят Н. е бил търговски отношения с дружеството, поискал е оферта за извършване на СМР и такава е изготвена и му е предоставена. И тримата свидетели отричат да са подписвали конкретната оферта, но обясняват, че дружеството е имало няколко управители и други служители, които са подписвали търговски документи, както и че това е офертата, която е представена по делото. При тези данни съставът на ВКС приема, че оферта за отчитане на разходите в частта за изпълнение на СМР е била поискана от ползвателя, изготвена е от служители на дружеството и съответства на представената на фонда. Ползвателят не е знаел и не е бил в състояние да знае кое е лицето, подписало конкретната оферта, след като същата е носела печата на дружеството и му е била предадена от негов служител. В този смисъл, ползвателят е положил дължимата грижа по чл.63, ал.2 ЗЗД, поради което следва да се освободи от отговорност по чл.8.1 от договора. По изложените съображения съставът на ВКС намира, че въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което предявените искове се отхвърлят. По разноските. Ответникът по жалбата следва да заплати направените от касатора разноски за трите съдебни инстанции в размер на 110279.34 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3/06.01.2012г., постановено по т.д.№ 604/11г. от Варненския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица] за признаване за установено, че Н. М. Н. – [фирма], [населено място], ж.е. „Индустриален”, [улица], дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 476309.47 лв., представляваща главница – връщане на предоставена финансова помощ по договор № 1038/26.03.2004г. по програма С. и сумата от 43657.74 лв. – мораторна лихва за периода 25.11.2008г. – 23.07.2009г., за които е издадена заповед за изпълнение № 1601/31.07.2009г. и изпълнителен лист от 31.07.2009г. по ч.т.д.№ 2651/09г. на Шуменския районен съд. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица], да заплати на Н. М. Н. – [фирма], [населено място], ж.е. „Индустриален”, [улица], сумата от 110279.34 лв. /Сто и десет хиляди двеста седемдесет и девет лв. и 34 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.