Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 08 април 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1806 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. И. срещу решение на Софийски апелативен съд № 334 от 9.10.14 г, по ВНОХД № 764/14, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд № 9 от 10.06.2014 г, по НОХД № 116/14. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.07.2013 г в района на [населено място] - [населено място], общ. К., обл. Враца, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство, е нарушил 21, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на повече от едно лице: на В. К. В., [дата на раждане] г, и на Н. Н. С., [дата на раждане] г, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 4, алт. 2 и пр. 6, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на една година и осем месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в Поправителен дом. На основание чл. 25 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложеното и това по НОХД № 199/13 по описа на Районен съд, С., а именно: една година и осем месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в Поправителен дом, със зачитане и приспадане на групираното наказание „пробация”. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, че то не е съобразено с младата възраст на дееца и съдебното му минало, с наличието на близки отношения между него и пострадалите, с искреното му разкаяние за случилото се. С жалбата се иска да бъде смекчено наказателноправното положение на подсъдимия, респективно, да бъде приложен чл. 69 вр. чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли жалбата му да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия са взети предвид високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от сериозното нарушение на правилата за движение / управление на автомобила със скорост 135 км/ч по междуселски път /, от загубата на два млади човешки живота, и завишената степен на обществена опасност на дееца, който е с лоши характеристични данни, известен на Инспектор Детска педагогическа стая, спрямо него са прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН, осъждан за грабеж, извършен при условията на реална съвкупност с транспортното престъпление. Наказанието на жалбоподателя е определено при превес на отегчаващите обстоятелства, в размер на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, при максимално възможно наказание от три години, съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. При редукцията на наказанието с една трета, на основание чл. 58 а, ал. 1 НК, за изтърпяване е определено наказанието една година и осем месеца „лишаване от свобода”. В същото време, не е отдадено дължимото значение на младата възраст на жалбоподателя, на изразеното от него съжаление за стореното и на наличното съпричиняване на престъпните последици в резултат от действията на пострадалите младежи, които са се возели без поставени предпазни колани. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че са налице условия за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, като наказанието две години и шест месеца „лишаване от свобода” бъде намалено с девет месеца, при което се получава наказанието една година и девет месеца „лишаване от свобода”. При редукция на смекченото наказание с една трета, на основание чл. 58 а, ал. 1 НК, жалбоподателят следва да изтърпи една година и два месеца „лишаване от свобода”. Тази санкция е съобразена с комплекса от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с целите по чл. 36 НК, тоест е справедлива съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК. Що се отнася до предпоставките на чл. 69 вр. чл. 66 НК, в случая, те липсват. Това е така, защото независимо от срока на наказанието „лишаване от свобода”, позволяващ условно осъждане, като бъде взета предвид степента на обществена опасност на дееца, може да се направи извод, че целите по чл. 36 НК, и преди всичко, поправянето на осъдения, не биха се постигнали извън условията на пенитенциарно заведение. Ето защо, в тази й част, жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения, жалбата се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 334 от 9.10.2014 г, по ВНОХД № 764/14, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. М. И. наказание на ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: