О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 550 С., 01.10. 2010 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева АЛБЕНА Б. като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч.гр. дело № 426 по описа за 2009 г. взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Г. И. Н. чрез адв. Р. Т. Х. срещу определение № 8187/31.05.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 5186/2010 г. С него е потвърдено определение на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, като обуславя допускането на касационното обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за точното приложение на закона. Повдигнатите правни проблеми в отделно зададените от касатора въпроси се припокриват; преформулирани от състава на Върховния касационен съд те са следните: има ли неизпълнение от страната, когато посочва за призоваването си адрес, за който вече призовкар е отразил, че е напуснат от нея; трябва ли изрично страната да заяви, че съдържаща се информация в подадена от нея молба е именно в изпълнение на съдебните указания. Въпросите са от значение за постановения резултат, като са налице и допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Съставът на Върховния касационен съд намира, че отразеното от връчителя в призовката, че адресът е напуснат, не изключва възможността, това в действителност да е адреса, на който да може да бъде призована страната. При това, когато сам ищецът го сочи за такъв след дадени указания по чл. 129, ал. 1 ГПК, рискът е за него с оглед евентуалното приложение на чл. 41, ал. 2 ГПК. Когато страната депозира молба до съда, важното е дали съдържа информацията, поискана от съда, а не дали изрично е указано, че тя се дава в изпълнение на дадени указания по чл. 129, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Софийският районен съд в закрито заседание на 19.01.2010 г. е прекратил частично производството по исковата молба на Г. Н. и в останалата част е оставил същата без движение с указания да индивидуализира предмета на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Съобщение с горното съдържание е изпратено до ищеца на посочения в исковата молба негов адрес гр. С., ж.к М. 4, бл. 472, вх. 1, ет. 4. Съобщението е върнато в цялост, като връчителят е отбелязал, че по сведение на касиера във входа на блока, адресатът Г. Н., който бил наемател, е напуснал адреса. При тези данни, на 29.01.2010 г. съдът е оставил без движение исковата молба още и за посочване адрес за призоваване на ищеца и е разпоредил всички указания по чл. 129, ал. 2 ГПК да се съобщят чрез залепване на обявление на обявеното за това място в съда. На 08.02.2010 г. е депозирана молба от ищеца Г. Н., с посочени ЕГН и постоянен адрес гр. С., ж.к М. 4 бл. 472, вх. 1, т.4, който е заявил, че в изпълнение на указанията на съда уточнява размера и периода на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, във връзка с което уточнява и задачата на вещото лице по съдебната експертиза. Близо месец след това – на 04.03.2010 г. указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК са поставени на таблото на Софийски районен съд. На 29.03.2010 г. е постановено разпореждане за връщане на исковата молба, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. Съдебният състав е приел, че липсва пълно изпълнение на указанията, защото посочения от ищеца в молбата от 08.02.2010 г. адрес, съвпада с този, на който не може да бъде призован, което значи, че е налице неотстранена нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Това разпореждане е потвърдено от състав на Софийски градски съд, който е приел, че соченето на адрес, на който страната не пребивава, тъй като го е напуснала и няма съдебен адрес, е равнозначно на липса на адрес. Прието е още, че указанието по чл. 129, ал. 2 ГПК за посочване адреса на ищеца не е изпълнено с молбата от 08.02.2010 г., защото с нея е уточнен само предмета на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. За да направи този извод, съдът се е позовал на съдържанието на молбата и това, че тя е подадена много преди поставяне на обявлението на таблото на съда. Прието е още, че дори да е последвало изпълнение и на указанието за посочване адреса на ищеца, то липсва точно изпълнение – адресът съвпада с този по исковата молба и липсва изрично указание, че това е актуалният адрес, на който може да бъде намерен ищеца. Частната жалба е основателна. Необоснован е изводът на съда, че щом молбата от 08.02.2010 г. е постъпила, преди поставяне на обявлението по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ГПК, то не може да се отнася и до второто разпореждане на съда от 29.01.2010 г., с което е поискал от ищеца да му посочи адрес за призоваване. То, както и това за уточняване размера и периода на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, е постановено преди 08.02.2010 г. След като съдът приема, че страната е узнала, че исковата молба е оставена без движение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК преди поставяне на обявление на определеното за това табло в районния съд , то няма основание да отрече възможността, да се узнае по същия начин и указанието за посочване на адрес. Както съставът на Върховния касационен съд отговори, щом Г. Н. е посочил адрес за призоваване в молбата, адресирана до съда и тя е подадена в срока по чл. 129, ал. 1 ГПК, то е налице и надлежно изпълнение. Няма изискване изрично да указва, че по този начин изпълнява и разпореждането от 29.01.2010 г. За съда, с оглед изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК от значение е дали ищецът е посочил или не адрес за призоваване. Обстоятелството, че той съвпада с адреса, за който връчителят е отбелязал, че е напуснат от ищеца, не е от значение за редовността на исковата молба, както настоящият състав вече разясни в отговора на повдигнатия правен въпрос. Адресът на ищеца е неизвестен, когато не е посочен и съдът също няма данни за него. Щом адресът за призоваване на ищеца е посочен, но лицето го е напуснало, без да извести съда за новия си адрес, приложима е разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. В заключение, обжалваното въззивно определение е неправилно. То следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 8187/31.05.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 5186/2010 г. ОТМЕНЯ определение № 8187/31.05.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 5186/2010 г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводтвените действия по иска. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: