Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр. София, 15 май 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 352 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимия Е. Г. А. и неговия защитник против решение № 196 от 07.01.2013 г. по внохд № 244/2012 г. на Бургаския апелативен съд. В двете жалби с почти идентичен текст се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е явно несправедливо. Изтъква се предубеденост на съдебния състав, проявена в отхвърлянето на доказателствени искания и неоснователно пренебрегване на част от доказателствата, довели до неправилни фактически изводи за авторството на деянието. Акцентира се върху недостоверността на показанията на свидетеля М., по отношение на който се релевират съмнения за пристрастност . Нарушение на материалния закон касаторът вижда в осъждането му за несъставомерно поведение. В същия релационен аспект се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. С тези оплаквания се отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или, алтернативно - за намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Бургаският окръжен съд с присъда от 12.10.2012 г. по нохд№ 28 /2012 г. признал подсъдимия Е. Г. А. за виновен в това, че като подбудител и помагач, в съучастие с извършителя П. И. М., умишлено склонил последния и го улеснил да пренесе без надлежно разрешително през границата на страната на 19.12.2010 г., използвайки моторно превозно средство – лек автомобил, високорисково наркотично вещество - кокаин с нетно тегло 881,21 грама и съдържание на основното вещество 40%, на обща стойност 74 885 лева, поради което и на основание чл. 242, ал.2, пр.първо във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, и глоба в размер на 100 000 лева.Съдът приспаднал от така определения срок на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият търпял ограниченията на мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години, наложено му с присъда по нохд № 615/2005 г. на СГС, и определил то да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Бургас с решение № 196 от 07.01.2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Подсъдимият атакува цялата въззивна процедура, обявявайки я за несправедлива поради предубеденост на съдебния състав / в частност на съдията-докладчик. /. Доводите, с които подкрепя това основно оплакване, не намират подкрепа в данните по делото. На първо място това се отнася до свързването на позицията на докладчика, изразена по повод обжалване на мярката за неотклонение в съдебната фаза на процеса , с предварително формирано убеждение за виновност на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Не се спори по делото, че съдията докладчик се е произнесъл в рамките на инстанционния контрол върху отказа на първата инстанция да измени мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия, от задържане под стража в по-лека. Тази процесуална дейност не попада сред абсолютните основания за отвод. Съгласно чл.29, ал.1, б.”г” от НПК не може да участва в състава на съда съдия, който е участвал в състава на съда, постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, но не и в съдебната фаза на процеса. От приложеното към делото вчнд № 36 / 2012 г.по описа на Апелативния съд в гр.Бургас не може да се направи заключение, че съдията е изразил предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода по делото по смисъла на чл. 29, ал.2 от НПК. Цитираното в жалбата позоваване на проведено от подсъдимия лечение във ВМА, каквото всъщност е провеждал неговия баща, е укоримо с оглед високите стандарти , на които би следвало да отговаря всеки акт на апелативен съд, но не е единственият аргумент за потвърждаване на определението на първата инстанция и в никакъв случай не отразява предварително извънпроцесуално формирано становище. На второ място не сочи на предубеденост решението на въззивния състав да отклони отправените към него искания за писмени доказателства,разпит на нови свидетели, повторен разпит на вече разпитани лица и на експерта Г. Както е добре известно, съдът не е длъжен да удовлетворява всички и всякакви доказателствени искания, а само тези, които са от значение за установяване на обективната истина по предмета на доказване в процеса. В протоколно определение от 03.12.2013 г. въззивният съдебен състав е мотивирал отказа си за събиране на нови доказателства по начин, който не търпи процесуален упрек. Макар и лаконични, изложените съображения дават представа за извършена от съда преценка за доказателствена достатъчност, която настоящият състав намира за правилна. Прочее, в касационната жалба, освен декларативното изразеното мнение, че недопускането на допълнителни доказателствени средства е ограничило правото на защита на подсъдимия, не се излагат твърдения за съществени и от решаващо значение пропуски в изясняване на фактическата обстановка, настъпили в резултат на този отказ. Защитната теза продължава да се гради върху противоречията между обясненията на подсъдимия и св.Г. и показанията на св. М., върху които двете предходни инстанции са концентрирали вниманието си. Обобщено, обстоятелството, че съдебният състав не се е съгласил с исканията на защитата по събиране, проверка и оценка на доказателствата, в конкретния случай не може да се свърже с предварително формирана в членовете му представа за виновност на подсъдимия. Съществена част от касационните жалби е посветена на оспорване изводите на съда за достоверност на показанията на свидетеля П. М.. Установено е , че обвинението срещу него за съучастническа дейност с подсъдимия Е. А. в извършване на престъплението, предмет на настоящето производство, е приключило със споразумение, одобрено с определение № 227 от 08.06.2011 г по нохд №/ 7072011 г. по описа на Бургаския окръжен съд.С него свидетелят бил признат за виновен в извършване на контрабандно пренасяне на високорискови наркотични вещества и осъден на шест години лишаване от свобода.Тясната обвързаност на свидетеля М. с престъпната дейност на подсъдимия Е. А. е довела до особено внимателна преценка на показанията , които той дал като свидетел. Още първостепенният съд използвал процесуалния механизъм за изясняване на детайлите в тях чрез прочитане на варианта им от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5 от НПК и допълнителен разпит на свидетеля. От особено съществено значение за проверка на показанията на М. са резултатите от техническата експертиза за комуникацията между него и подсъдимия А., на които въззивният съд отделил значително внимание. С помощта на експертен анализ на телефонните номера, намерените в колата на свидетеля и иззети карти и проведените чрез тях разговори в инкриминирания период по категоричен начин са потвърдени съобщените от М. данни, че подсъдимият му е предоставил две СИМ карти за поддържане на връзка между тях по време на пътуването в Турция, когато е получен и транспортиран намерения наркотик. Показанията на св.Г. не съдържат информация , която да опровергае тези обективни данни, поради което апелативният съд правилно не ги е намерил за достатъчни в подкрепа на версията на подсъдимия, изключваща неговото участие в инкриминираната дейност. Втората инстанция самостоятелно и допълнително е изследвала всички детайли от обясненията на подсъдимия, оспорващи авторството на деянието. Направените в резултат на тази проверка фактически изводи, съвпадащи с тези на окръжния съд, не са белязани от твърдения от касатора подход на избирателност към доказателствата, необективност и алогичност. Напротив, те обхващат целия доказателствен материал, базират се на всички доказателствени източници и не пренебрегват констатирани елементи на противоречия в тях. Такива са открити и в показанията на основния свидетел М., което довело до разсъжденията на съда на стр.6-7 от решението. В тях са изложени подробни и убедителни както от процесуално, така и от логическо естество съображения, защо се кредитират показанията на свидетеля от досъдебното производство. относно начина на укриване на наркотика.За другите важни обстоятелства като организацията на пътуванията в Турция , проучването на маршрута и снабдяването с кокаина и участието на подсъдимия А. в тези дейности противоречия не са забелязани. В заключение, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила при проверката и обсъждането на доказателствата и доказателствените средства и вътрешното му убеждение е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства. Установената фактическа обстановка е съставомерна по повдигнатото обвинение и не подлежи на инстанционна ревизия. Изложеното по-горе относно авторството на деянието предпоставя отклоняване и на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което се поддържа единствено с вече отхвърленото твърдение за невинност на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196 от 07.01.2013 г. по внохд № 244/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.