Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 206                                    гр. София, 10 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Явор Гебов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 137 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на осъдения М. А. Н., депозирано на 5.02.2010 г, за възобновяване на НЧД № 675/09 по описа на Разградски районен съд, по което е постановено определение от 17.12.2009 г, потвърдено с решение на Разградски окръжен съд № 99 от 13.01.2010, по ВНЧД № 241/09, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, спрямо молителя е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените му, по НОХД № 5/05, НОХД № 656/05, НОХД № 1038/06, НОХД № 332/06, НОХД № 950/08, всички по описа на РРС, а именно: две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, с присъединяване на глобата от 300 лв, по НОХД № 950/08 на РРС, като е постановено отделно изтърпяване на наказанието седем месеца „лишаване от свобода, по НОХД № 404/09 по описа на РРС, при „общ” режим, и е приспаднато изтърпяното наказание по групираните присъди. В мотивите на определението е констатирано, че осъденият следва да изтърпи отделно определеното му най-тежко общо наказание „пробация”, съгласно влязло в сила определение на РРС, по НЧД № 900/08, с което са групирани наказания, по НОХД № 309/07 и НОХД № 650/08, двете по описа на РРС. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Оспорва се правилността на констатацията, че групираното наказание „пробация” следва да се търпи отделно. Според молителя, посоченото наказание следва да бъде включено в съвкупността от присъди и да се погълне от наказанието „лишаване от свобода”. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат пререшени въпросите на групирането в полза на осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Изтъква, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне типа на затворническото заведение, което следва да бъде коригирано. Осъденият моли да бъде направено ново групиране, при което да бъде погълнато наказанието „пробация”. Представителят на ВКП намира, че искането е неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Молителят е осъждан, както следва:   1/ с присъда, по НОХД № 482/98 на РРС, влязла в сила на 29.05.2000 г, за престъпление по чл. 195 вр. чл. 63 НК, извършено в периода от 23.12.97 г до 29.12.97 г, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, 2/ с присъда, по НОХД № 5/05 на РРС, влязла в сила на 6.01.2005, за престъпление по чл. 198 НК, извършено на 2.01.2005 г, с наложено наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, 3/ с присъда, по НОХД № 656/05 на РРС, влязла в сила на 15.11.2005 г, за престъпление по чл. 290 НК, извършено на 17.02.2004 г, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, 4/ с присъда, по НОХД № 1038/06 на РРС, влязла в сила на 4.10.2006 г, за престъпление 212 НК, извършено за времето от 1.12.2003 г до 21.01.2004 г, с наложено наказание две години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, 5/ с присъда, по НОХД № 332/06 на РРС, влязла в сила на 4.10.2006 г, за престъпление по чл. 195 НК, извършено за времето от 22.04.2004 г до 16.05.2004 г, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, 6/ с присъда, по НОХД № 309/07 на РРС, влязла в сила на 27.11.2007 г, за престъпление по чл. 197 НК, извършено на 25/26.05.06, с наложено наказание „пробация”, 7/ с присъда, по НОХД № 650/08 на РРС, влязла в сила на 31.10.2008 г, за престъпление по чл. 129 НК, извършено на 8/9.10.07, с наложено наказание „пробация”, 8/ с присъда, по НОХД № 950/08 на РРС, влязла в сила на 30.03.09, за престъпление по чл. 209 НК, извършено през април-юни 2002 г, с наложено наказание глоба от 300 лв, 9/ с присъда, по НОХД № 404/09 на РРС, влязла в сила на 6.08.2009 г, за престъпление по чл. 194 НК, с наложено наказание седем месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим.   Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. РРС е избрал вариант за групиране, който се явява най-благоприятен за осъдения, поради което материалният закон е приложен правилно. Неиздържано е обаче становището, касаещо групирането, предмет на определение на РРС, по НЧД № 900/08. В производството, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, съдът наново и цялостно групира наказанията, като е възможно да се стигне до формиране на нова съвкупност / съвкупности / и разформироване на съществуваща / съществуващи /, с оглед да бъде намерено съчетание, явяващо се най-благоприятно за осъдения. РРС е следвало да вземе отношение по въпросите, предмет на влязлото в сила определение, по НЧД № 900/08, като постанови отделно изтърпяване на групираното наказание „пробация”. Допуснато нарушение обаче се явява несъществено поради обстоятелството, че и в двата случая, правният ефект е един и същи: а именно: общото наказание „пробация” следва да се изтърпи отделно. Не може да бъде удовлетворено искането на осъдения да се направи ново групиране, при което да се постигне поглъщане на това наказание от „лишаването от свобода”. Това би било възможно, ако е налице съвкупност между отделните присъди, докато, в случая, те са съотношение на съвкупност и рецидив. Що се отнася до типа затворническо заведение, той е определен правилно, съобразно чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, но погрешно е прието, че режимът следва да е „общ”, докато той следва да е „строг”, съгласно чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, но с оглед характера на производството пред настоящата инстанция / по искане на осъдения /, така допуснатото нарушение не може да бъде отстранено.   По тези съображения, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. Н. за възобновяване на НЧД № 675/09 на Разградски районен съд, по което е постановено определение от 17.12.2009 г, потвърдено с решение на Разградски окръжен съд № 99 от 13.01.10, по ВНЧД № 241/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: