Ключови фрази
Частна касационна жалба * непозволено увреждане * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * сила на пресъдено нещо * постановление на прокурор


3



ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8

С., 11,01,2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 897 /2011 год.


Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Д. от В. против определение № 543/12.10.2011 г. по в.ч.т.д. № 568/2011 г. на Варненски АС, с което се потвърждава определение № 3269/25.07.2011 г. по т.д. № 1928/2011 г. на Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че предявеният иск по чл.226 КЗ срещу ЗК Д.-О. з.-С. е недопустим. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ са необходими договор ЗГО и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В случая деликта е нарушение на правилата на ЗДвП, което представлява престъпление от общ характер и следва да бъде установен с присъда от наказателния съд по НПК. Влязлата в сила присъда ще е задължителна за гражданския съд съобразно чл.300 ГПК. След като наказателното производство е прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 ГПК, процесуално недопустим е и иск по чл.124,ал.5 ГПК. Хипотезата на чл.24 НК е изключена от приложното поле на чл.124,ал.5 ГПК-ТР 11/67 ОСГК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за допустимостта на иска в случая е принципен по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По въпросът за допустимостта на иска по чл.226 КЗ е налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Цитираното от въззивният съд ТР касае друг въпрос: Когато е бил съставен ревизионен акт за начет срещу дадено лице, като въз основа на него е възбудено наказателно преследване, което впоследствие е било прекратено на основание чл.6 НПК, а актът за начет е изпратен на гражданският съд, за да се произнесе по гражданската отговорност на начетения, може ли съдът в това производство да се произнесе и относно това дали начетеният е извършил престъпление. И отговорът е положителен.
Причинителят на вредата не отговаря за вредите ако е признат за невинен от наказателния съд за настъпилата злополука с управляното от него МПС- Р 220/99 по гр.д. 76/98 ВКС 5 чл.с., Р 1041/99 по гр.д. 340/99 V г.о.
В случая е налице постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.02.2011 г. по д.п. № 412/2010 г. на В. РП, срещу водача на МПС, което е потвърдено с постановление от 28.03.2011 г. по преписка № 791/2011 г. на В. ОП. Но същественото е, че няма влязла в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл.300 ГПК, и затова това постановление сега е правно ирелевантно. Това постановление не обвързва гражданския съд , който разглежда иска за репариране на вредите. Само постановената влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно посоченото в чл.300 ГПК. Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство няма СПН. Отделно от това, всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че няма основания за образуване на наказателно производство, не следва, че не са налице предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД-Р 1441/2.12.2008 по гр.д. 6245/2007 ВКС V г.о. Постановлението на прокурор за прекратяване на следствието няма доказателствена стойност и становището му не е задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Щом като липсва присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства да установява виновността или невиновността на ответника-Р № 817/13.12.88 г. по гр.д. № 725/88 г. на ІV г.о.
ЗГО включва на първо място санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние, което съставлява гражданска отговорност в нейния стриктен смисъл-чл.45 ЗЗД. Размерът на гражданската отговорност се определя само от размера на вредите, а не от степента на вината.
По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Отменя определение № 543/12.10.2011 г. по в.ч.т.д. № 568/2011 г. на Варненски АС и потвърденото с него определение № 3269/25.07.2011 г. по т.д. № 1928/2011 г. на Варненски ОС.
Връща делото на Варненски ОС за продължаване на процесуалните действия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: