5 Решение по т.д. № 2167/2019 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 13.01. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Мадлена Желева При участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2167 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. И. К. срещу Решение № 72 от 19.03.2019 год. по т.д.№ 29/2019 год. на Варненски апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 770 от 18.10.2018 год. по т.д.№ 937/2017 год. на Варненския окръжен съд. С това решение е бил уважен за сумата 71544.37 лв. предявения от „Еффект”ЕООД срещу Л. И. К. иск с правно основание чл.145 ТЗ. Присъдена е законна лихва и разноски. Твърдението в жалбата е, че въззивното решение е недопустимо и при условията на евентуалност – неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразно прилагане на срока на погасителната давност. Искането е за обезсилване на решението на ВнАС и прекратяване на производството по иска или за касиране на въззивния акт и отхвърляне на исковата претенция. Има искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Еффект”ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно въззивният съд е приел, че К. е действал в ущърб на дружеството, което е установено с влязла в сила присъда по НОХД № 73/2016 год. на ВнОС. Поради това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационен контрол е допуснат на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса какъв е срокът на погасителната давност за предявяването на иска по чл.145 ТЗ – 3-годишен или 5-годишен. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените касационни основания, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Предявен е иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 71544.37 лв. Исковата сума е формирана от настъпили вреди за дружеството „Еффект”ЕООД от неправомерни действия на Л. И. К. в качеството му на управител през периода 11.06.2010 – 15.01.2013 год., произтичащи от сключен от него на 19.09.2011 год. договор за счетоводна услуга. Варненският окръжен съд е уважил иска, приемайки, че от действията на К. действително са произтекли вреди за дружеството в посочения размер. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че предявеният на 19.09.2017 год. иск е погасен с изтичането на 3-годишна давност. Приел е, че началото на срока е датата на заличаването в търговския регистър на ответника като управител – 09.05.2013 год. и срокът е 5-годишен. Сезиран с жалбата на Л. К., въззивният съд също е счел, че от действията на управителя са произтекли вреди за дружеството и те са в претендирания размер. Възприел е тезата на ВнОС, че искът не е погасен по давност, тъй като давностният срок е 5-годишен и към датата на предявяването му, този срок не е изтекъл. Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос по който е допуснат касационен контрол е следното: Безпротиворечива е съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК е, че специалната имуществена отговорността на управителя по чл.145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. В този случай, приложим е чл.111 б.”б” ЗЗД при определяне срока на погасителната давност. Не само с Решение № 177/2014 год. по т.д.№ 66/2012 год. на ІІ т.о. ВКС се е произнесъл, че отговорността по чл.145 ТЗ е за т.нар. „управителски деликт”, а не същински деликт. С по-ранната си практика, а именно Решение № 14 от 29.04.2009 год. по т.д.№ 669/2008 год. състав на І т.о. е посочил, че специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Поради това законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иск за обезщетение срещу управителя, поради неизпълнение на задълженията му по договора по чл.141 ал.7 ТЗ. Този договор е особен вид договор за поръчка поради което правната симетрия изисква както отговорността за вреди по общия закон - чл.82 вр. чл.280 ЗЗД е под режима на чл.111 б.”б” ЗЗД, така тази разпоредба да се прилага и спрямо мандатното правоотношение между дружеството и управителя. Отговорността по чл.145 ТЗ е особен вид договорна такава и би следвало по отношение на нея да са приложими правилата за договорите. Няма пречка отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване) в който случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане. Такъв иск, обаче не е предявен. От отговора на правния въпрос следва и извода за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав приема, че Л. К. действително е нанесъл вреда на дружеството с неправомерните си действия и бе следвало да обезщети „Еффект”ООД за причинените му вреди. Искът, обаче, е погасен с изтичането на тригодишна давност, началото на която е поставило заличаването му като управител в търговския регистър. Вярно е, че дружеството е предявило иск с правно основание чл.145 ТЗ своевременно и разглеждането на този иск е било предмет на друго съдебно производство, което е приключило с Решение № 188/2012.2016 год. по т.д.№ 1525/20115 год. с което състав на ІІ т.о. на ВКС е приел, че искът е недопустим. Това производство, обаче, не прекъсва теченето на погасителната давност. За пълнота на изложението, ще следва да се посочи, че докладчикът по настоящето дело не споделя становището за приложимост на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ при предявяване на иск срещу бивш управител, като аргументите са следните: Разпоредбата на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е приложима в случаите на предявяване на иск срещу настоящи, но не и срещу бивши управител и контрольор, освен ако това не е предвидено в дружествения договор. Управителят е орган по чл.135 ал.1 т.2 ТЗ, като правомощията му са уредени в чл.141 ТЗ и от представителните му функции по чл.141 ал.2 ТЗ следва изводът, че той представлява дружеството при инициирането на съдебни производства срещу съдружници или трети лица. Колизия между неговите и на дружеството интереси и правомощия би възникнал именно в хипотезата на сливане на качеството представител/представляван, налагащо определянето на особен представител, което е възможно само в хипотезата „настоящ управител”. Сходна, макар и по-тясна с оглед липсата на представителна власт е и колизията с правомощията на избрания от общото събрание действащ контрольор. В случай, че управителните или контролните функции на едно лице са отпаднали (по решение на върховния орган ОС) и то не представлява и не контролира хипотетичния ищец, няма пречка съдебното производство срещу него да бъде инициирано от новия управител на дружеството, поради което и назначаването на особен представител, каквото е кумулативното изискване на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, не се налага. Това становище на докладчика, обаче е изолирано от преобладаващата съдебна практика, поради което не е закрепено с решение по чл.290 ГПК, а е изразено в други съдебни актове като особено мнение. Независимо от това, както бе посочено по-горе, предходното производство не е спряло и не е прекъснало теченето на срока на погасителната давност. Поради това, въззивното решение ще следва да бъде отменено и ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявеният иск като погасен по давност. С оглед изхода на спора, ще следва да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за трите съдебни инстанции, възлизащи общо на 11006.72 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 72 от 19.03.2019 год. по т.д.№ 29/2019 год. на Варненски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 770 от 18.10.2018 год. по т.д.№ 937/2017 год. на Варненския окръжен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Еффект”ЕООД срещу Л. И. К. иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 71544.37 лв., като погасен по давност. ОСЪЖДА „Еффект”ЕООД да заплати на основание чл.78 ал.3 ГПК на Л. И. К. сумата 11006.72 лв., представляваща направени по делото разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.