Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 05 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесета и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Н.Пелова и в присъствието на прокурора Г.Стоянова, изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА к. н. дело №655 /2020 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.Образувано е по жалба на защитата на подсъдимия Д. Р. И. –адв.М. М. срещу решение №29 от 23.01.2020г. на САС по в.н.о.х.д. №885/2019г., с което е потвърдена присъда на СГС от 30.05.2019г., постановена по н.о.х.д. №258/2017г. Релевирани са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Процесуалноправната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е аргументирана с допуснати нарушения на правилата по чл. 13, ал. 1, чл. 18 и чл.103, ал.1 и ал.2 от НПК. Инстанционните съдилища не е следвало да преустановяват действията си по издирване и разпит на лицата О. Ф., А. М. и П. Р. д. Т., тъй като по този начин обективната истина не е била разкрита в пълнота. Извън вниманието на въззивният съд са останали доказателства, съдържащи релевантна за предмета на разследване информация, а именно:писмата на разследващия орган от НСлС до СГП с рег.№1179, екз.№2/20.02.2014г. и рег.№1163, екз.№2/19.02.2014г., както и Официалния доклад на ФБР от 04.02.2013г. Материалноправната незаконосъобразност е аргументирана с некоректното тълкуване от страна на инстанционните съдилища на материалноправните предпоставки, установяващи съставомерност на дейността, инкриминирана като „пране на пари“, според дефинициите, дадени в Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990г. и в Директива /ЕС/ 2018/1673 на ЕП и на Съвета от 23.10.2018г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред.Последните въвеждат стандарт, според който „прането на пари“ е последваща дейност, предпоставена от наличието на предхождаща престъпна дейност, като е необходимо освен причинна връзка между коментираните дейности, така също и умисъл /знание/ у дееца, който реализира вторичната престъпна деятелност, че имуществото предмет на изпиране на пари е придобито по престъпен начин.В конкретният случай липсват доказателства, които да установят по несъмнен начин, че подсъдимият е знаел за престъпният характер на средствата-предмет на инкриминираните финансови операции, което определя деянието му като субективно несъставомерно. Нарушение се твърди да е допуснато и при приложението на чл.253, ал.6 от НК, доколкото не са съобразени защитните възражения, че размерът на изтеглените от подсъдимия суми е по-малък от инкриминирания и отнет предмет на престъплението. Отправена е претенция за отмяна на обжалваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимият е представляван от защитниците си –адв.М. и адв.К., които поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като доразвиват същите.Представени са и подробни писмени съображения, в които са аргументирани наведените с касационната жалба доводи, ангажиращи касационите основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.Пространни съображения са изложени относно правната същност на престъплението „пране на пари“; посочени са международните, европейските и вътрешноправните актове, които уреждат този институт; цитирана е и практика на ВКС, както и на други съдилища, които защитниците считат за относима към конкретния казус. В писмените бележки, изготвени и представени от адв.К. подробно е развита тезата, аргументирала неправилното приложение на материалния закон. Основен акцент е поставен върху липсата на доказателства за престъпния произход на средствата, които са постъпили по сметки на подсъдимия, открити в българските банки.Въведен е и довод за непълнота на доказателствата.Настоява се за отмяна на въззивният акт и оправдаване на подсъдимия. В писмените бележки, изготвени и представени от адв.М. е поставен акцент върху липсата на доказателства, които да установят по несъмнен начин, че подсъдимият е знаел, съответно предполагал престъпният произход на средствата, които са постъпили от чуждите граждани по негови сметки. Поддържа се искането за оправдаване на подсъдимия. В лична защита подс.И. поддържа изложеното от защитниците си. Отношението си към обжалвания съдебен акт, подсъдимият е изложил в „обяснителни пояснения“, които представи пред касационния съд и в които подробно е посочил причините, поради които счита, че е невинен и следва да бъде оправдан. При предоставената му последна дума, подсъдимият И. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не намира наличие на някое от претендираните в същата касационни основания. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени съображения. Процесуалното развитие на делото е следното: С присъда от 30.05.2019г. по н.о.х.д. №258/2017г., СГС, НО, 22 състав, е признал подсъдимия Д. Р. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.253, ал.3, т.2 и т.4, вр. ал.1, вр. ал.7 от НК, изразяващо се в извършване на повече от два пъти / общо девет/ на финансови операции с имущество на обща стойност 112 875щ.д. с левова равностойност 167 324, 18лв., за което е предполагал, че е придобито чрез престъпление по чл.249 от НК, като последното не попада под наказателната юрисдикция на Р.България.При условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 11 месеца лишаване от свобода.Не наложил, съгласно чл.55, ал.3 от НК по-лекото наказание „глоба“ , което законът е предвидил наред с наказанието лишаване от свобода.На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, групирал така наложеното наказание, с това, наложено на И. с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №2855/2010г. по описа на СРС, като определил едно общо най-тежко измежду тях, а именно -11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от три години. На основание чл.253, ал.6, вр. ал.3, вр. ал.1 и 7 от НК, присъдил в полза на държавата предмета на престъпление, а именно-левовата равностойност на извършените финансови операци -167 324, 18лв.Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д. И., който чрез защитниците си –адв.М. М. и адв.Й. К., я обжалвал пред САС.Образуваното по жалбата на подсъдимото лице в.н.о.х.д. № 885/2019г. по описа на САС, приключило с решение № 29, постановено на 23.01.2020г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Депозираната жалба изисква на първо място уточнението, че отправеното в нея искане - за оправдаване на подсъдимия направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354,ал.1,т.2 от НПК), но единствено и само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, а от изложените съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на съда. Ето защо, подадената касационна жалба изисква произнасяне преди всичко по основателността на наведените в нея оплаквания за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Разгледана на тази именно плоскост ВКС я намира за основателна, за което ще се изложат съображения по-нататък в мотивите. На следващо място,следва да се посочи, че част от направеното с жалбата, а и на съдебно заседание пред ВКС от защитниците /и най-вече от подсъдимия в депозираните от него „обяснителни пояснения“/ оспорване не третира проблем, по който е възможна касационна проверка.Това е така, защото се представят собствени на защитниците и на подсъдимия оценъчни съждения относно част от доказателствените източници, като същите се противопоставят на съжденията на въззивния съд и по този начин се оспорва правилността на част от формулираните от този съд фактически изводи. По същество тези възражения оспорват обосноваността на атакувания съдебен акт, независимо от съотнасянето им към аргументите, предназначени да установят касационните основания сред визираните в чл.348, ал.1 от НПК.Предвид ограничителните норми на чл.347 и чл.348 НПК касационната инстанция няма правомощия да обсъжда доказателствените материали по същество, да формулира нови фактически изводи и да прави свои констатации за доказаност или недоказаност на обвинението.Изключение в това отношение прави хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, която в случая не е налице. Ето защо, отговор по касационен ред могат да получат единствено доводи срещу законосъобразността на цялостния процес по изграждане на вътрешното убеждение на контролирания съд по релевантните факти, както и тези относно правилното прилагане на закона с осъждането на подсъдимия и справедливостта на наложените наказания. Изложените в жалбата и на съдебно заседание доводи от защитниците на подсъдимия, по които касационната проверка е допустима и възможна, позволяват общото им обсъждане.Това са доводите, аргументирали касационното основание, възведено в чл.348, ал.1, т.2 от НПК, според които въззивният съд не е направил анализ на събраните по делото доказателства; пренебрегнал е част от тях; не ги е съпоставил помежду им и най-вече не е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК.Именно тези доводи изцяло се споделят от касационния състав. Според приетите от инстанционните съдилища за доказани факти, подсъдимият И., който към инкриминираният период бил безработен, се свързал чрез интернет форуми с неустановени в хода на разследването лица от /държава/.Последните му предложили да открие банкова сметка на свое име, по която да получава различни суми, които да превежда по други сметки, или да тегли в брой и предава на посочени му от тях лица, за която дейност щял да получава различни суми от порядъка на 100-200 щатски долара. Съмнението, че така предложената му дейност е незаконна, мотивирало подсъдимия да не използва личната си банкова сметка и действителната си самоличност, а да открие сметка под чуждо име. В тази връзка, отново чрез контактите си в интернет, подсъдимият се снабдил с неистински документ за самоличност –лична карта, в която фигурирали имената на св.К. Г. К., както и датата на раждане и ЕГН на последния /за това си деяние, подсъдимият И. бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 2855/2010г. на СРС, като му било наложено наказание „Пробация“ за срок от две години/.След като се снабдил с неистинският документ за самоличност, на 16.10.2008г. подсъдимият открил на името на К. Г. К. сметка в щатски долари в „банка“, по която сметка внесъл сумата от 11 000щ.д., с левова равностойност 16 072,91лв., която бил получил по-рано от неустановени по делото лица.На същата дата, подсъдимият наредил превод в размер на 11 000щ.д. на името на В. Л. Б. по сметка на последния в „банка“, [населено място], /държава/ .На 28.11.2008г., по откритата от подсъдимия сметка на името на св.К., постъпила сумата от 15 000щ.д., с наредител к. гражданин Р. С., живущ в /държава/. От така постъпилата сума, на 02.12.2008г. лично от подсъдимия, била изтеглена сумата от 14 975щ.д., като за тегленето И. представил неистинския документ за самоличност, издаден на името на св.К..На 01.12.2008г. по посочената сметка постъпилата сумата от 15 000щ.д. с наредител Е. М..Ползвайки неистинският документ за самоличност, на 03.12.2008г., от така постъпилата сума, подсъдимият И. изтеглил 14 800щ.д.На 08.12.2008г. по сметката с титуляр св.К., постъпила сумата от 15 000щ.д. с наредител А. М..От тази сума, отново ползвайки неистинския документ за самоличност, подсъдимият, на 11.12.2008г. изтеглил 14 900щ.д..Изтеглените от подсъдимият И. суми били предоставени от него на неустановени по делото лица.На 12.12.2008г. по сметката с титуляр св.К. постъпила сумата от 15 000щ.д. с наредител Л. М..По идентичен с описаните по-горе начин, на 17.12.2008г., от така постъпилата сума, подсъдимият изтеглил 14 200щ.д.На 15.12.2008г., по сметката на името на свидетелят К. постъпила сумата от 15 000щ.д. с наредител Ф. М. П..От тази сума, на 19.12.2008г. подсъдимият, ползвайки неистинския документ за самоличност, изтеглил сумата от 14 800щ.д.На 09.02.2009г. по сметката с титуляр св.К. постъпила сумата от 15 000щ.д. с наредител П. Р. Д. Т..От така постъпилата сума, на 18.02.2009г., подсъдимият, ползвайки неистинския документ за самоличност, изтеглил 15 100щ.д.Изтеглените от подсъдимият суми, също били предоставени от него на неустановени по делото лица.На 04.05.2009г., подсъдимият открил сметка в „банка“ в клон МОЛ /населено място/, ползвайки неистинския документ за самоличност на името на св.К..По тази сметка, на 05.05.2009г. постъпилата сумата от 15 000щ.д. с наредители М. А. и К. Д..На 07.05.2009г., при опита на подсъдимия да изтегли 2000щ.д. от постъпилата по тази сметка сума, банковата служителка –св.С. И. се усъмнила във валидността на представения от подсъдимия документ за самоличност /личната карта, в която фигурирали името и данните на св.К./, уведомила компетентните органи, които предприели действия по задържането на подсъдимия. Инстанциите по фактите са приели също, че сумите, които са постъпили по сметки на подсъдимия с наредители Р. С., Е. М., А. М., Л. М., Ф. М. П., М. А. и К. Д. са били предоставени на посочените граждани от лицето О. Ф., който след провеждане на разследване в /държава/ е бил осъден на 84 месеца лишаване от свобода за неправомерно ползване на данни от чужди банкови карти.В хода на това разследване било установено също, „че неправомерно изтеглени суми са препращани по различни сметки в Р.България, с цел да се прикрие престъпния им произход“. Прието е също, на л.5 от мотивите към проверявания съдебен акт, че от постъпилата информация от а. власти, П. Р. Д. Т., бил установен като съпричастен към мрежа за престъпно ползване на данни от чужди платежни инструменти, заедно с лицето О. Ф., за което е бил осъден; изтърпял е наложеното му наказание и е подлежал на екстрадиция. При тези факти, въззивният съд е утвърдил правните изводи на първостепенния съд, според които поведението на подсъдимия И. е обективно и субективно съставомерно по чл.253, ал.3, т.2 и т.4, вр. ал.1, вр. ал.7 от НК. Акцент в правната обосновка на въззивният съд е поставен върху обективно установеното поведение на подсъдимия, изразяващо се в снабдяването с фалшив документ за самоличност; отриването на сметки в двете български банки на името на св.К. именно чрез този документ; тегленето на парите по инкриминираните финансови операции, както и на липсата на легитимна връзка между подсъдимия и чуждите граждани, които са наредители на паричните суми, която връзка да сочи на правомерност на превежданите и теглени от подсъдимия суми /последното, също чрез използването на неистинския документ за самоличност/.На л.20 от мотивите, въззивният съд е посочил, че подсъдимият е „предполагал“, че произхода на средствата, предмет на изпирането на пари е от престъпление по чл.249 по НК на РБългария, извършено в САЩ. Касационната проверка констатира съществени пороци в аналитичната дейност на въззивната инстанция, свързана с проверката, приобщаването и оценката на доказателствените източници. Преди всичко следва да се отбележи, че независимо от обема му от 23 страници, въззивният съдебен акт не съдържа собствен анализ и оценка на събраните от първата инстанция доказателства.В него липсват съществени доводи за възприетата установеност на фактите, а така също и убедителни правни съображения.В мотивите си въззивният съд механично е възпроизвел съдържанието на мотивите на първоинстанционната присъда, като ги е преповторил с коментар, че съответните изводи са правилни. По този начин, извън вниманието на САС са останали част от доказателствените източници, съдържащи релевантна информация, а други са интерпретирани погрешно, като им е придадено съдържание, което нямат.Наред с това, въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че част от доказателствените източници /събраните посредством инструментите на МПР от /държава/ и /държава/ не са приобщени по надлежния процесуален ред от първоинстанционния съд, като същевременно не е предприел мерки за надлежното им приобщаване. Коментираната процесуална деятелност на въззивния съд е обусловила липса на доказателствена обезпеченост на някой от утвърдените фактически положения, а други се явяват в противоречие със събраните по делото доказателства. В подкрепа на казаното относно липсата на надлежно приобщаване на част от доказателствените източници, касационният съд съобрази следното: На с.з. на 20.03.2017г., преди даване ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, последният е разпоредил да бъдат призовани и разпитани в качеството на свидетели посочените в обвинителния акт лица с адреси на територията на Р.България .Изрично е разпоредил да не се призовават посочените в обвинителния акт лица, които нямат адреси на територията на страната ни /М. А., К. Д., Е. М., А. М. и П. Р. Д. Т./. На съдебното заседание на 16.05.2017г., първоинстанционният съд е намерил, че за изясняване на обективната истина в пълнота е необходим разпит на лицата, посочени в ОА, живущи в /държава/, като е разпоредил същите да бъдат призовани и разпитани по реда на чл.474 от НПК.По посочения процесуален ред са разпитани свидетелите Е. М., М. А. и К. Д..Постъпилите по реда на МПС документи от замолената страна, приложени на л.272 от първоинстанционното дело, установяващи невъзможност да се издирят и установят лицата А. М. и П. Р. Д. Т., са мотивирали първоинстанционния съд да преустанови комуникацията със компетентните американски власти /определение на с.з., проведено на 26.04.2018г./ за провеждане на разпит по чл.474 от НПК на посочените лица.Първият съд е уважил защитното искане за евентуален разпит на лицето О. Ф. по посочения процесуален ред, като е поискал от американските власти да установят местонахождението на същия. Замолената държава не е успяла да установи и приведе Ф. за разпит, поради което първоинстанционният съд го е заличил като свидетел по делото. Описаната процесуална деятелност на първия съд мотивира извод, че единствено гласните доказателствените източници, събрани по реда на чл.474, ал.1 от НПК /показанията на свидетелите Е. М., М. А. и К. Д., поставени в основата на фактическите изводи, касаещи инкриминираните финансови операции по наредени преводи на 01.12.2008г. и на 05.05.2009г./ са приобщени по надлежния процесуален ред, и в този смисъл са годни да бъдат поставени в основата на изводите по фактите на инстанционните съдилища.По отношение на лицата А. М. и П. Р. Д. Т., не са спазени процесуалните изисквания за събиране и приобщаване на доказателствата, макар инстанционните съдилища да са изградили фактическите си изводи, въз основа на заявеното от тях при разпитите им, проведени в хода на досъдебното производство чрез инструментите на международната правна помощ по наказателни дела по искане на българските разследващи органи.Безспорен е фактът, че разпити на посочените лица фигурират в кориците на делото –т.3, л.85-86; л.96-98, както и че същите са приобщени към останалия доказателствения материал по досъдебното производство. Първоинстанционният съд обаче, не е използвал процесуалната възможност по чл.281, ал.10 от НПК, която се явява единствено възможен способ за приобщаване на сведенията, които са дали лицата М. и Д. Т., за да бъдат същите годен доказателствен източник за релевантни по делото факти. Постановеното преди приключване на съдебното следствие определение – „съдът прочита и приема събраните по делото доказателства” (с.з. от 30.05.2019г., л.664, т. 2 от съдебното производство), макар и без посочване на основанието, би могло да се свърже с разпоредбата на чл. 283 от НПК, но това не валидира процесуалната стойност на коментираните сведения.Последното е така, защото протоколът за разпит е писмено доказателствено средство, възпроизвеждащо гласно доказателствено средство, и не попада в обхвата на чл. 283 от НПК.Същевременно, САС също не е валидирал процесуалната стойност на коментираните сведения, излагайки на л.21 във въззивното решение аргументи, според които „…СГС правилно се е позовал директно на писмените документи, предоставени от /държава/…“.Застъпеното от въззивния съд становище не се споделя от касационния съд, тъй като е в противоречие с установеният процесуален ред за приобщаване на доказателствата, а така също и с утвърденото в съдебната практика /вж. в този смисъл Решение № 462/26.11.2015г. по н.д. №1374/2015г. и Решение № 253/13.04.2020г. по н.д. №776/2019г. и двете на първо НО/. Извън вниманието на въззивният съд са останали и други процесуални недостатъци в дейността на първата инстанция, съответно не са взети и мерки за тяхното отстраняване.Не са изложени съображения за причините, поради които инкриминираните финансови операции, реализирани от подсъдимия на датата 16.10.2008г. се свързват с предикатната деятелност, осъществена от лицата О. Ф. или П. Р. Д. Т. /според приетото по фактите/. Не става ясно, въз основа на кои доказателствени източници е прието, че сумата от 11 000щ.д., която подсъдимият е внесъл по откритата на името на св.К. сметка и е наредил превеждането и по сметка на В. Л. Б.- предмет на първите две от инкриминираните финансови операции, е с произход, генериран именно от първичната престъпна деятелност, реализирана от Ф. или Д. Т. в /държава/.Още повече, че по делото няма данни кога и по какъв начин въпросната сума от 11 000щ.д. е постъпила при подсъдимия.Изцяло извън вниманието на инстанционните съдилища са останали доказателствата, събрани чрез изпълнената молба на СГП за правна помощ от Следственото управление за област/населено място/.,/държава/, в която се съдържат данни за разпит на лицата Р. В. Б. и В. Л. Б..Сведенията, които последните двама са дали пред компетентния орган от [населено място], /държава/, също не са приобщени по реда на чл.281, ал.10 от НПК.Последното е било нужно, предвид защитните възражения, според които заявеното от подсъдимия в дадените от него обяснения, корелира със сведенията, дадени от В. Л. Б..Извън вниманието на инстанционните съдилища са останали и доказателствата, събрани чрез инструментите на МПС във връзка с изпратената молба за правна помощ до /държава/.От последните е видно, че лицата Р. С., Л. М. П. и Ф. М. П. не са открити от американските служби и не им е провеждан разпит. При това положение, приетото от фактическа страна, според което постъпилите по сметка на св.К. суми от по 15 000 щ.д. с наредители- посочените лица, произхождат от О. Ф. или от П. Р. Д. Т., не намира опора в доказателствата по делото.В постъпилата документация, изготвена по реда на международноправното сътрудничество, липсват данни, които да свързват лицата Р. С., Л. и Ф. П. с О. Ф. или с П. Р. Д. Т.. На следващо място, не става ясно въз основа на кои доказателствени източници е прието, че сумата от 15 000щ.д. постъпила по сметка на св.К. с наредител П. Р. Д. Т., е в резултат на реализирана от последния /или от О. Ф./ престъпна деятелност.Отразеното на л.5 от въззивните мотиви в коментираната насока, според което "От постъпилата информация от американските власти Д. Т. бил установен като съпричастен към мрежа за престъпно ползване на чужди платежни инструменти, заедно с лицето О. Ф.…“, не намира опора в доказателствата по делото, тъй като от документите, постъпили по реда на международноправното сътрудничество, действително се установява, че П. Р. д. Т. е осъждан, излежал е присъда в затвора О., освободен е през месец май 2012г., но липсват данни за какво точно деяние е осъждан, кога е извършено то, както и дали чрез деянието, за което е осъден са генерирани престъпни средства, които да бъдат съотнесени към инкриминираната финансова операция.Същевременно, по делото липсват каквито и да е данни лицето П. Р. Д. Т. да е свързвано от компетентните амарикански органи с престъпната деятелност, за която е осъден О. Ф..Напротив, налице са такива, според които престъпната деятелност, за която е осъден О. Ф. е реализирана от него и от съучастниците му – Л. М. Б. и Р. С. Диез /т.13, л.2 от ДП/.Най-сетне, конкретно за престъпната дейност на О. Ф., доказателствата по делото, събрани чрез механизма на МПС, установяват категорично, че лицето е било осъдено на 23.11.2010г. на лишаване от свобода за срок от 84 месеца и три години за притежание на инструменти за извършване на измама и за квалифицирана кражба на данни за самоличност. Същите доказателства установяват още, че деянията, за които е осъден Ф. са реализирани в периода февруари -април 2010г.Проведено е проактивно разследване.Посочен е и приблизителния размер на генерираните от престъпната дейност, за която Ф. е осъден доходи, които възлизат на 45, 339щ.д.Въззивният съд не е изложил съображения, от които да стане ясно въз основа на кои доказателствени източници е приел, че сумите, които Ф. е предоставил на лицата М. А., К. Д., Е. М. и А. М. /според заявеното от тях при разпита им, проведен чрез видеоконферентна връзка пред СГС/ представляват генериран по престъпен начин доход. Очевидно, инкриминираните по този пункт финансови операции, няма как да бъдат свързани с осъждането на Ф., доколкото последното касае последваща вторичната престъпна деятелност престъпна дейност, а не предхождаща такава, която да се явява предикатна на инкриминираното поведение на подсъдимия.Няма спор, и това разбиране е утвърдено както в съдебната практика, така и в доктрината, че за осъществяването на първичното /предикатно/ престъпление не е нужно да има предходно осъждане или внесено обвинение за предикатната престъпна дейност, нито същата да е прецизно и детайлно формулирана, като осъществяваща всички елементи на конкретен престъпен състав от наказателния кодекс.Необходимо е обаче, предикатната престъпна деятелност да бъде ясно дефинирана по предмет и времеви параметри, като се посочат фактическите данни, които в своята взаимна обусловеност да доказват, че именно тя /предикатната дейност/ е източникът на имуществото, предмет на изпирането на пари, за да може да се направи обосновано предположение за неправомерния произход на това имущество.В този ред на мисли, ако въззивният съд е имал предвид престъпна дейност, реализирана от О. Ф., преди периода, в който са извършени инкриминираните финансови операции, е следвало изрично да изложи съображения за това, като изложи и фактическите обстоятелства, които са го мотивирали към извеждането на този извод. Последното определя като основателни защитните доводи, според които в проверявания съдебен акт липсват съображения по отношение на съществени обстоятелства, релевантни за предмета на разследване, а именно-коя точно дейност е приета за предикатна; от кого и по какъв начин е била реализирана, както и по какъв начин се обосновава причинната връзка между тази дейност и поведението на подсъдимия.Касационният съд ще отбележи също, че въпреки пространното изложение за правната същност на инкиминираното престъпление с позоваване на съответните нормативни актове/международни, европейски и вътрешноправни такива/, изложените от инстанционните съдилища теоретични постановки /с които ВКС изразява принципното си съгласие/ не дават отговор на поставените от защитниците въпроси и не съдържат дължимата правна аргументация. Обобщено, с оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че извършената от въззивният съд проверка на невлязлата в сила присъда е дистанцирана от задълженията по чл. 314 от НПК. Обсъдените процесуални недостатъци не са констатирани от решаващия съд, което той е бил длъжен да стори и да ги отстрани служебно и без да е изрично сезиран от страните. Допуснато е отклонение и от процесуалния стандарт, въведен с чл. 339, ал.2 от НПК, последователно утвърждаван от съдебната практика. Процесуалната дейност на въззивният съд не е съответна на предвидените в НПК принципни положения и в резултат на това е реализирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. По естеството си нарушенията са отстраними чрез провеждане на ново въззивно съдебно производство пред втората инстанция, в рамките на което и при необходимост да се проведе и допълнително съдебно следствие, и да се постанови съдебен акт в съответствие с изискванията на НПК. Този изход на делото не позволява произнасяне по наведените с жалбата доводи, ангажиращи касационите основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал. 3 , т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 29/23.01.2020 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД №886/2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.