Р    Е  Ш  Е  Н  И  Е                                    № 87                          София, 04 март 2009 год.                      В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                        Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и девета година, в състав:                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                       ЧЛЕНОВЕ:  РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                             ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                    при участието на секретаря  Румяна Виденова и в присъствието на прокурор Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело №  22/09 година       Производство е образувано по искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязло в сила определение от 09. 07.2008год., по н.о.х.д. № 976/08г. на Сливенския районен съд, с което е одобрено постигнатото между представителя на Районна прокуратура-Сливен и подсъдимите М. Х. К., Д. А. Д. и А. Е. И. споразумение. В искането са изтъкнати доводи за материалната му и процесуална незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъдените, чрез служебно назначените им защитници изразяват становище за основателност на искането.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на влязлото в сила определение в пределите на искането за възобновяване, намира следното: С протоколно определение от 09. 07.2008г, постановено по н.о.х.д. № 976/08г. на Районен съд-гр. Сливен, е одобрено постигнатото между Р прокуратура и трима от подсъдимите споразумение. С него е ангажирана наказателната отговорност на К. , Д. и И. за извършено престъпление по чл.194, ал.3, във вр. чл.20, ал.2 НК и на основание чл.55,ал.1,т.2,б”б”НК, им е наложено наказание “пробация”, със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител , а само на И. и поправителен труд. Определението има последиците на влязла в законна сила присъда, съобразно чл.383,ал.1 НПК и не подлежи на касационна проверка.   Искането е процесуално допустимо.Атакуваният съдебен акт е влязъл в законна сила на 09.07.2008год., а искането-постъпило във ВКС на РБ-на 19.12.2008год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421, ал.1 НПК срок.   Разгледано по същество е основателно. При разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, но те не са идентични, със заявените в искането. Касационната инстанция намира,че не е нарушено процесуалното правило по смисъла на чл.384,ал.3 НПК. Изискването на посочената разпоредба за съгласие на конституираните страни при одобряване на споразумение в съдебната фаза на процеса, не се отнася до всички подсъдими при обвинение в съучастническа дейност. Кръгът на заинтересованите от споразумението страни, се определя от внесеното в съда обвинение и от реализацията на правата на пострадалия като частен обвинител и граждански ищец. Поради това, процесуалното задължение по чл.384,ал.3 НПК, е свързано преди всичко с изискване на съгласие на конституираните страни, които могат да бъдат засегнати от постигнатото споразумение - подсъдимия, неговия защитник, прокурора и конституирания като частен обвинител и граждански ищец пострадал. Липсва императив за необходимост от подобно съгласие на съучастник на споразумяващия се, в качеството му на съподсъдим, защото той би могъл в продължаващия за него наказателен процес да докаже както невинноста си, така и да отхвърли гражданско правна претенция на пострадалия. Именно за това и законодателят в посочената правна норма не е вложил смисъла, в насоката, в която се изтъкват доводи в искането, същата не следва да бъде тълкувана разширително. Но атакувания съдебен акт страда от друг процесуален порок. За съдебното заседание, в което е одобрено постигнатото между Р прокуратура и другите трима подсъдими, подс. С. С. , не е бил редовно призован, нито-му е връчен препис от обвинителния акт, с което сериозно са накърнени процесуалните му права.   Основателни са доводите, изтъкнати в искането за възобновяване, за неизяснена част от правнорелевантните факти по смисъла на чл.102 НПК. Но тази неяснота по фактите, съществува и в обвинителния акт, определящ рамките на фактическото и юридическо обвинение, срещу което подсъдимите да могат ефективно и адекватно да организират и реализират защитата си. Не е установено по какъв начин инкриминираните вещи са върнати на собственика им-чрез изземване от подсъдимите, или благодарение на съдействието им е открито мястото, където са ги изоставили, възприемайки полицейския патрул. Изясняването на това обстоятелство пряко рефлектира върху различна от предявената правната квалификация на извършеното от тримата подсъдими -такава по смисъла на чл.197,т.2,във вр. с чл.194, ал.3 НК. Тези нарушения са довели до ограничаване правата на И. , Д. и К. Предвид стадия, на който е допуснато процесуалното нарушение, след възобновяване на наказателното дело, същото следва да бъде върнато в досъдебната фаза на процеса. Нещо повече, към настоящият момент съдебното производство по внесения срещу подсъдимите обвинителен акт е прекратено с определение от 29.10.2008год., поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, във връзка с отговорността на С. С. и няма годен обвинителен акт, с който да бъде поставено началото на съдебното производство.   При новото разглеждане на делото е необходимо да бъдат съобразени останалите релевирани в искането нарушения. По отношение на осъдения И. липсата на данни за предходни наказания по административен ред за приложение разпоредбата на чл.218бНК или на чл.78А НК. В разрез с материалния закон е определено наказанието на М. Х. К./непълнолетен-ненавършил 16 години, към датата на одобряване на споразумението/, като в съответствие с разпоредбата на чл.63,ал.1,т.6 НК, наказанието „пробация” не е заменено с „обществено порицание”. Не е съобразена разпоредбата на чл.62,т.1а НК, че възможността на непълнолетни лица/навършили 16 години/ да бъде наложено наказанието „пробация”, е само в случаите, когато този вид наказание не е предвидено за конкретното престъпление в особената част на НК. По изложените съображения, настоящата инстанция намира,че следва да бъде отменен атакувания съдебен акт по реда на възобновяването, а делото-върнато на Районна прокуратура-Сливен за ново разглеждане за отстраняване на посочените процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.   Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 09. 07. 2008г, постановено по н.о.х.д. № 976/08 г. на Районен съд-Сливен. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Районна прокуратура-Сливен. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: