Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 320_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 729 София, 18.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРАДЖИЕВА ВЛАДИМИР Й. разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 320 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу въззивно решение от 27.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 1013 /2009 г. на Окръжен съд – В. Т., с което е потвърдено решение от 28.07.2009 г. по гр.д. № 1383 /2008 г. на Районен съд – Г. О., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу „Е.ОН България М.” АД с правно основание чл.59 вр. чл. 357 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 15,836.35 лева по чл.331 КТ и жалбоподателят е осъдена за разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 24.08.2010 г. по следните въпроси, за които е прието, че са от значение за изхода на делото : 1) ако работник или служител на предприятието, чийто собственик. е бил сменен, в срока на програмата по КТД по чл.331 КТ не получи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение и за получаване на уговореното обезщетение, продължи да изпълнява трудовите си задължения, има ли право при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя да претендира уговореното обезщетение по чл.331,ал.2 КТ и 2) ако след срока за прекратяване на трудово правоотношение по чл.331 КТ се сключи допълнително споразумение към основния трудов договор между работодателя и работника или служителя, то променя ли условията за прекратяване и присъждане на обезщетение при първоначалните условия на новия работодател при условията на чл.331 КТ. Прието е, че по тези въпроси няма съдебна практика и това обуславя основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 3) по въпроса за тежестта на доказване по трудовите спорове, по който съществува многобройна практика в посока, че при трудовите спорове тежестта на доказване е на работодателя, не както е приел въззивният съд, което обуславя основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът в това производство „Е.ОН България М.” АД оспорва основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По първия изведен въпрос настоящият състав намира, че : Правото на обезщетение на основание чл.331 КТ възниква от постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, съответно при липса на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 КТ няма прекратяване на това основание. Ако има прекратяване на това основание, работникът има право на обезщетение (вземане) на основание чл.331,ал.2 КТ до изтичане на едномесечния срок по ал.3 (от прекратяването), след това основанието се счита отпаднало по силата на чл.331,ал.3 КТ. С отпадане на основанието отпада и правото на обезщетение. По втория изведен въпрос настоящият състав намира, че : Изменението на трудовото правоотношение се отнася само до елементите на трудовото правоотношение, за които е постигнато съгласие да бъдат изменени (тези елементи, които визира, които са негов предмет). Ако изменението се отнася до уговорките за основанието за прекратяване и до дължимите обезщетения, включително това по чл.331,ал.2 КТ, то може да ги изменя, уговорки за това са валидни, съответно – ако не се отнася до тях – не ги променя. По третия изведен въпрос настоящият състав намира, че : Работникът, който е ищец по иск с правно основание чл.331 КТ, при оспорване на основателността на иска носи тежестта да докаже, че има вземане по чл.331 КТ (неговите предпоставки), което означава да докаже, че е бил обвързан с ответника от трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.331 КТ и че предвидените в тази разпоредбата предпоставки за изплащане на обезщетение са се осъществили и не са отпаднали, а работодателят – ответник по иска, носи тежестта да докаже всички възражения срещу възникването и съществуването на вземането и срещу претендирания негов размер. При оспорване на основателността на иска доказването от страна на ищеца трябва да е пълно и главно, доказването на ответника е насрещно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, че през 2005 г. са постигнали споразумение, че ще прекратят трудовия договор на основание чл.331 КТ в определен срок в бъдеще, но правоотношението не е прекратено, вместо това е изменено по инициатива на ищцата, с това по същество е прекратен трудовия договор като заместник – главен счетоводител и е сключен друг, за друга длъжност, който е прекратен на друго основание едва на 28.08.2008 г., а и ищцата не е доказала пропуснати ползи от неизпълненото задължение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 КТ, тъй като е установено, че по продълженото и изменено трудово правоотношение е получила общо трудово възнаграждение в по-голям размер. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения, което е довело до неправилност – при разпределение на доказателствената тежест съдът е извършил нарушение на правилото на чл.236 ГПК, като е приел, че тежестта на доказване лежи върху ищеца, а спорът е трудов с квалификация по чл.59 КТ и при трудовите спорове тежестта на доказване лежи върху работодателя, а не върху служителя, ответникът - работодател следва да докаже, че е изпълнил, но съдът е приел обратното и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е допуснал и нарушение на материалния закон - неправилен е изводът на въззивния съд, че обезщетение не се дължи, тъй като ищцата не е доказала, че е претърпяла вреди. Настоящият състав намира първия довод за неоснователен. Както беше изложено по-горе намира, че при оспорване на основателността на иска по чл.331,ал.2 КТ, ищцата е тази, която носи тежестта да докаже пълно и главно, че и е направено предложение за прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение в определен размер, не по-малък от този по ал.2, че тя го е приела в 7-дневен срок, че трудовото правоотношение е прекратено на това основание (постигнато съгласие за прекратяване срещу обезщетение по чл.331 КТ). По делото обаче не се твърди и не се доказва, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.331,ал.1 КТ, а само, че е имало уговорка да се прекрати на това основание в определен срок в бъдеще (наричано от жалбоподателката - ищца предварителен договор за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 КТ), който бил изтекъл без такова прекратяване. Следователно ищцата не е доказала основанието на вземането си – прекратяване на основание чл.331 КТ. От това следва извод за неоснователността на иска и че обжалваното решение следва да бъде потвърдено без да бъдат разглеждани останалите доводи за неправилност, тъй като изводи за тяхното наличие не биха се отразили на правилността на решението. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъдят заплатените за касационното производство 800 лева за възнаграждение за процесуално представителство, което е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие (л.28). Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 27.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 1013 /2009 г. на Окръжен съд – В. Търново. Осъжда М. Д. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx, от гр. Г. О., ул. „Белсица” № 5, да заплати на „Е.ОН България М.” АД, В., сумата 800 (осемстотин) лева, заплатени за възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.