4 Р Е Ш Е Н И Е № 828 гр.София, 20.12.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1477/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1104/ 25.10.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1477/ 2010 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд № 757/ 08.06.2010 г. по гр.д.№ 616/ 2010 г. С решението въззивният съд признал за установено на основание чл.23 ал.1 от СК по отношение на К. А. К., че М. П. П. е едноличен собственик на недвижим имот – 600 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ 700 кв.м., находящо се в землището на с.Кичево, В. област, м.”Сухата чешма”, с.о.”Могилите”, съставляващо имот пл.№ 430 по кадастрален план от 1989 г. Обжалването е допуснато поради необходимостта да бъде отговорено на въпроса приложим ли е институтът на трансформация на лично имущество по чл.23 ал.1 от СК в случаите на придобиване на собственост при условията на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правото на ползване е учредено в полза на другия съпруг. На този въпрос следва да бъде отговорено отрицателно. Придобиването на името само на единия от съпрузите изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност (СИО), или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение (като дарението може да бъде отменено при условията на чл.105 от СК от 1985 г. – отм.), а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият съпруг участва в собствеността, ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност, но не може да претендира трансформация на лично имущество, освен ако не се касае за персонална симулация и тя бъде разкрита по надлежния ред. При придобиване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ важи същото принципно положение. Правото да придобие собственост върху земята принадлежи на съпруга, комуто при условията на закона е било учредено право на ползване и който е изградил постройка върху земята. Когато се осъществява фактическия състав по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ (по време на действието на СК от 1985 г. - отм.), земята става СИО, тъй като придобиването е възмездно. Възможно е земята да стане изключителна собственост на придобиващия съпруг, ако е заплатена с лични пари или имущество, но не е възможно тя да стане изключителна собственост на другия съпруг, дори той да е платил същата със свое лично имущество. В този случай другият съпруг може да иска отмяна на дарение или връщане на дадените средства, в зависимост от това, какво намерение е имал към момента на заплащането. Не може да иска обаче да бъде признат за изключителен собственик на придобитата вещ. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на К. А. К. следното: Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е изложил мотиви според които ищцата М. П. е доказала по делото, че е заплатила земята, която К. К. е придобил по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Плащането е станало с нейни лични средства (получени от продажбата на наследствен недвижим имот), поради което тя е станала изключителен собственик на придобитото на основание чл.23 ал.1 от СК. На първо място следва да се отбележи, че приложим закон не е действащият СК, а СК от 1985 г. (отм.), тъй като както придобиването на имота, така и прекратяването на имуществената общност между съпрузите, са настъпили при действието на този закон. Действащият СК се прилага за имуществени отношения между съпрузите по заварени бракове (пар.4 ал.1 от ПЗР на СК), но не и за браковете, прекратени преди влизането му в сила. Поради това приложимият закон е СК от 1985 г. (отм.), а съгласно отговорът на въпроса, поради който е допуснато касационното обжалване, при действието на този кодекс плащането на цената от единия съпруг няма значение за правото на собственост, ако титуляр на придобитото право е другият съпруг. Като е направил обратни правни изводи, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за касиране на решението, съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, след отмяната на атакувания съдебен акт делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна е установено, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, бракът им е сключен през 1985 г. и е прекратен с развод от 24.11.2007 г. Преди брака, през 1983 г., на ответника К. е предоставено от ИК на ОБНС – А. въз основа на акт на МС ползването на процесната земеделска земя, върху която ответникът е изградил вилна сграда (спорът за собствеността върху тази сграда е предмет на друг процес). Наличието на постройка е дало възможност на К. да закупи земята и той е поискал това през 1992 г. С протокол от 23.09.1993 г. на комисия, назначена от кмета на общината, земята е оценена 18 120 лв общо с дължимите такси за придобиването. С вносни бележки на името на К. А. К. от 08.08.1994 г. сумата е преведена по сметка на кметство А.. На 23.12.2004 г., по искане на ищцата М. П., е издаден нотариален акт (поправен с акт от 25.01.2005 г.), с който двамата съпрузи са признати за собственици на процесната земя. През 2007 г. бракът им е прекратен с развод по исков ред по инициатива на М. П. и по вина на ответника К.. При така установените факти искът е неоснователен, като с оглед отговора на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, няма значение обстоятелството с какви средства е заплатена земята, придобита от ответника К.. Придобиването е станало на 08.08.1994 г. - на тази дата земята е платена, а с оглед действащата към този момент редакция на пар.4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността преминава с факта на плащането. Издаването на заповед по пар.4к ал.7 от ЗСПЗЗ е изискване, което към 1994 г. не е съществувало, съответно за придобиването на собствеността значение има не издаването на някакъв документ, а самият факт на заплащане на сумата, определена от комисията като цена на земята. Ако тази сума е платена със семейни средства, то имота се придобива при условията на СИО, независимо, че е придобит на името само на единия от съпрузите. Ако средствата са лични на ищцата П., то това няма значение за правото на собственост – имота се придобива при условията на СИО, а ищцата може да има срещу бившия си съпруг облигационни претенции, но не и претенции за трансформация на лично имущество. Поради това е безпредметно да се обсъждат свидетелските показания по въпроса за произхода на средствата, с които земята е заплатена – какъвто и да е отговорът на този въпрос, той е без значение за основателността на предявения установителен иск за вещни права. Следва да се отбележи обаче, че този въпрос (за произхода на средствата) не е разрешен с определението по допускане на касационно обжалване, както претендира ищцата. Определението по чл.288 от ГПК има само това значение, че допуска жалбата до разглеждане по същество и определя правния въпрос, по приложението на който съдът ще се произнесе по обвързващ начин. То обаче няма предназначението да предрешава каквито и да е други въпроси по спора, а още по-малко въпроси, свързани с преценката на доказателствата и установяването на фактите. По тези мотиви искът за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиването на земята се явява неоснователен. Въззивното решение, с което този иск е уважен, следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение за отхвърлянето му. При този изход на спора за разноските за производството следва да се възложат в тежест на ищцата. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 757/ 08.06.2010 г. по гр.д.№ 616/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. П., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.Варна, ул.”Прилеп”, бл.1, вх.5, ет.9, ап.90, против К. А. К., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.Варна, ул.”Евлоги Г.”, бл.25, вх.В, ет.4, ап.59, иск по чл.21 ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) за признаване за установено, че М. П. П. е едноличен собственик на недвижим имот – 600 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ 700 кв.м., находящо се в землището на с.Кичево, В. област, м.”Сухата чешма”, с.о.”Могилите”, съставляващо имот пл.№ 430 по кадастрален план от 1989 г., на основание придобиването му при условията на пълна трансформация на лично имущество. ОСЪЖДА М. П. П. да заплати на К. А. К. сумата 600 лв (шестстотин лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: