2 решение по гр.д.№ 2767 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 14.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2767 от 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано по подадена от Х. М. Г. касационна жалба и подадена от С. М. Р. насрещна жалба срещу решение № 494 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 4462 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 11496 от 2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 52 състав в обжалваната му част за допускане на делба на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти 1/6 ид.ч. за Х. М. Г. и 5/6 ид.ч. за С. М. Р. и на двуетажна вилна сграда със застроена площ от 50 кв.м., находяща се в УПИ VIII-337 в кв.39 по плана на [населено място], [община] между Х. М. Г. и С. М. Р. при равни квоти. Х. М. Г. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на двуетажната вилна сграда в [населено място]. Твърди, че в тази част решението на Софийския градски съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и опитните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. С. М. Р. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на апартамента в [населено място]. Твърди, че в тази част решението на Софийския градски съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Страните взаимно оспорват жалбите си. С определение № 355 от 11.06.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационна обжалване на решението само в частта му относно допускането до делба на двуетажната вилна сграда на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на решението със задължителна практика на ВКС по следния правен въпрос: може ли да бъде обект на владение вещното право на строеж, от кога започва да тече придобивната давност за приобретателя на това право на строеж и по какъв начин се обективира намерението за своене на имота от негова страна. По този въпрос в решение № 523 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 548 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че ако договорът за учредяване на право на строеж страда от порок и не може да легитимира страните по него като носители на вещното право на строеж, срокът за придобиване на това право по давност започва да тече от онзи момент, от който сключилите договора лица са предприели действия по упражняване на правата си, тоест действия по реализиране на правото на строеж, което са считали че са придобили по силата на договора и че именно посредством действията по построяване на сградата се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж. Обратното е прието в обжалваното решение: въпреки, че бащата на касатора Х. Г.- М. Г. В.- е подписал декларация по чл.56, ал.2, т.2 З. /отм./ за учредяване в полза на сина си на право на строеж върху двуетажната вилна сграда в [населено място] и въпреки, че считайки тази декларация за годна да му прехвърли правото на строеж, Х. Г. е изградил в собственото на баща му дворно място двуетажната сграда, въззивният съд е приел, че Х. Г. не е установил владение и поради това не е придобил по давност правото на строеж на тази сграда. Предвид на това решението в частта относно допускането до делба на двуетажната вилна сграда e неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага да бъдат повтаряни или извършвани нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. С оглед събраните по делото доказателства настоящият състав на ВКС приема за установено от правна страна следното: Макар и придобито по давност през 1962 г., дворното място в [населено място] е било индивидуална собственост на бащата на съделителите М. Г. В., тъй като съпругата на М. В. /В. И. Г./ няма никакъв принос за това придобиване- владението върху дворното място е било установено от М. В. на основание предварителен договор за покупко-продажба от 28.11.1952 г., продажната цена по който е била заплатена с лични средства на М. В. още преди сключването на брака му с В. В. през 1954 г. С оглед цитираната по-горе задължителна практика на ВКС следва да се приеме, че през 1981 г., след подписването на невписаната декларация с нотариална заверка на подписа от 04.08.1981 г. за учредяване на право на строеж от собственика на мястото М. Г. В. в полза на съделителя Х. М. Г. и след започване на строежа на сградата през същата година, Х. Г. е установил владение върху правото на строеж на тази сграда. Тъй като от този момент и от момента за построяването на сградата през 1984 г. до смъртта на собственика на мястото М. В. през 1997 г. са изминали повече от 10 години, на основание чл.79, ал.1 ЗС Х. М. Г. е станал собственик по давност на това вещно право. След изграждането на сградата това право се е трансформирало в право на собственост върху нея. Поради това тази сграда не е съсобствена между Х. М. Г. и другата наследница на М. В. и В. Г.- С. М. Р. и не следва да се допуска до делба. Не отговаря на истината възражението на съделителката Светлата Р., че Х. Г. не е направил възражение за придобиване на правото на строеж на тази сграда по давност. Видно от молба от 04.10.2012 г., Х. Г. своевременно е възразил срещу включването на двуетажната вилна сграда в делбената маса, като е заявил, че я счита за своя лична собственост на основание давностно владение, установено въз основа на декларация за предоставяне на правото на строеж и изграждане на сградата. Неоснователно е и възражението, че Х. Г. не е придобил правото на строеж на двуетажната вилна сграда в [населено място] по давност, тъй като не е демонстрирал пред останалите съсобственици, включително и пред съделителката С. Р., намерението си да свои тази сграда. Както бе изложено и по-горе, владението на правото на строеж на двуетажната вилна сграда е било установено от Х. М. Г. през 1981 г., когато той е започнал изграждането на сградата. Това негово владение е било установено със съгласието на собственика на мястото М. В., който на 04.08.1981 г. е подписал декларация, с която разрешава на сина си да изгради тази сграда. Към този момент и в продължение на повече от 10 години след това С. Р. и майка й В. Г. не са били съсобственици на мястото, в което е започнало изграждането и е била изградена тази сграда /същите са станали съсобственици на мястото едва след смъртта на бащата М. В. през 1997 г./. Поради това за установяване на владението на Х. Г. върху правото на строеж на двуетажната вилна сграда не е било нужно той да демонстрира пред С. Р. или пред нейната майка намерението си да свои имота. По изложените съображение искът за делба на двуетажната вилна сграда в [населено място] следва да бъде отхвърлен. С оглед този изход на спора и на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителката Светлата Р. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 494 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 4462 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 11496 от 2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 52 състав В ЧАСТТА за допускане на делба на двуетажна вилна сграда със застроена площ от 50 кв.м., находяща се в УПИ VIII-337 в кв.39 по плана на [населено място], [община] между Х. М. Г. и С. М. Р. при равни квоти и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. М. Р. против Х. М. Г. иск за делба на следния недвижим имот: двуетажна вилна сграда със застроена площ от 50 кв.м., находяща се в съсобственото на Р. и Г. УПИ VIII-337 в кв.39 по плана на [населено място], [община]. ОСЪЖДА Светлата М. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВКС държава такса за отхвърления иск в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.