Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 408   София, 28 октомври  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                              ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                   ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                          при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 443/2009 година.   Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК по молба /по същество искане/ от защитника на осъдения В. П. П. за възобновяване на внохд № 27/2009 год. на Смолянския окръжен съд, отмяна на постановено по него решение № 38/10.06.2009 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В искането и в писменото допълнение към него е изразено недоволство от въззивното решение, което, според защитника, е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: а/ неоснователно не са били уважени исканията на П. за събиране на посочени от него доказателствени източници, подкрепящи тезата му за невиновност по предявеното обвинение; б/ в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният съд не е отговорил на възраженията, съдържащи се във въззивната му жалба срещу първоинстанционната присъда за нейната незаконосъобразност и по този начин той е бил лишен от възможността да разбере съображенията и основанията на съда да потвърди осъдителната присъда. В резултат на това вътрешното убеждение на съда е формирано в нарушение на изискванията на чл. 14 и чл. 107 от НПК, а липсата на цялостен анализ на съвкупността от доказателства е довело до непълнота на мотивите на постановения въззивен съдебен акт, с което са ограничени правата на осъдения по чл. 55 от НПК-по същество основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. т. 1 и 2 НПК. Нарушението е съществено, тъй като е довело съда до неправилни фактически и правни изводи и като последица от това, законът е приложен неправилно. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитниците на осъдения поддържат искането за възобновяване на делото, по изложените в него съображения за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за основателно, поради което счита, че следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 16 от 21.01.2009 год. по нохд № 265/2008 год. на Смолянския районен съд В. П. П. е признат за виновен, както следва: - в извършено на 11.02.2005 год. в гр. С. престъпление по чл. 316, във вр. чл. 315, ал. 1, във вр. чл. 309, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; - в извършено през периода от 11.02.2005 год. до 09.02.2007 год. в гр. С. престъпление по чл. 316, във вр. чл. 315, ал. 1, във вр. чл. 309, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; - в извършено през периода от 15.12.2006 год. до 09.02.2007 год. в гр. С. престъпление по чл. 316, във вр. чл. 315, ал. 1, във вр. чл. 309, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на дванадесет месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на П. едно общо най-тежко наказание от наложените му-това от дванадесет месеца лишаване от свобода изпълнението, на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С решение № 38 от 10.06.2009 год. по внохд № 27/2009 год. на Смолянския окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от осъдения на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, а по същество и за основателно. В съобразителната част на въззивното решение буквално са пренесени мотивите от първоинстанционната присъда, по страници и по абзаци. Въззивният състав не е изпълнил и задължението си по чл. 313, ал. 1 НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда при генералното оплакване на осъдения за несъставомерност на деянията от обективна и субективна с. , която теза, е била подкрепена с подробни и конкретно сочени във въззивната жалба факти и доказателства. Тези доводи, които се поддържат от защитата и пред настоящата инстанция, въззивният съд е коментирал твърде пестеливо и лаконично в мотивите на решението си, като е посочил, че: ”При така приетата от съда фактическа обстановка, която е в унисон със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е направил извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна с. съставите на повдигнатите му обвинения, тъй като съзнателно се ползвал от документи, които не отразяват волята на издателя им, поради което жалбата е неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение…”. Атакуваният пред касационния съд по реда на възобновяването на наказателни дела влязъл в сила въззивен акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК, съобразно който, когато съдът потвърждава присъдата, той следва да изложи аргументи защо не уважава доводите в подкрепа на жалбата /протеста/. Липсата на такива съображения по същество представлява липса на мотиви към въззивното решение-основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, защото изготвеният акт не дава възможност на касационната инстанция да проследи вътрешното убеждение на въззивната - дали то е формулирано при спазване на принципа на чл. 14 НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес. В практиката на Върховния касационен съд относно съдържанието на въззивните решения, многократно е обръщано внимание на съдилищата, че като втора инстанция по фактите и приложението на закона, въззивната инстанция е длъжна да подлага доказателствата на внимателна преценка, а направените възражения да обсъжда и аргументира по надлежния ред. В конкретния случай, липсва подробен анализ на доказателствата и не е даден отговор на съдържащите се във въззивната жалба на осъдения и в пледоариите на защитниците му довод за незаконосъобразност на присъдата, както и на оплакването, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се основават на едностранната и непълна оценка на събрания доказателствен материал. Нещо повече, в нарушение на чл. 327, ал. 3 НПК, без да изложи съображения, съдът не е уважил искането съдържащо се във въззивната жалба на осъдения за попълване на делото с доказателствени източници, чрез повторен разпит на П. и на трима поименно посочени свидетели, за обстоятелства относими към предмета по чл. 102 НПК. В правомощията на съда е да прецени дали да допусне провеждането на въззивно следствие и попълни доказателствената съвкупност чрез уважаване доказателствените искания на страните, но ако счете, че това не е необходимо е задължен да мотивира становището си в съответното определение, съобразно изискванията по чл. 34 НПК - за съдържанието на актовете на съда, което е пряко свързано и с правото на защита на обвиняемия /подсъдимия/ по чл. 55 НПК- да прави искания за събиране на доказателства в подкрепа на защитната си теза и да разбере, ако не се уважат от съда, защо са неоснователни. Поддържаното от защитата на П. оплакване, че първостепенният съд е подходил едностранно и е възприел само доказателства в подкрепа на обвинението, като в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК не е съпоставил тези доказателства с други такива, които го опровергават, са останали в мотивите на въззивния съдебен акт без отговор. При така изразената позиция на осъдения по обвинението и при конкретните възражения срещу първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция е следвало да посочи установената от нея фактическа обстановка и основанията, поради които не приема доводите, изложени във въззивната жалба, след като е стигнала до извода, че тя е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Това въобще не е сторено. Мотивите, както по отношение на анализа на доказателствата, така и по отношение на довода за допуснати съществени процесуални нарушения, са бланкетни и общи. Липсата на съображения по наведените доводи срещу присъдата по същество е липса на мотиви, което представлява нарушение на процесуалните правила, понеже е довело до ограничаване процесуалното право на осъдения по чл. 55 от НПК да осъществи в пълна степен предоставените му по закон функции по защита. От друга с. , липсата на годни за проверка мотиви изключват възможността на касационната инстанция да проконтролира и се произнесе по същество по основателността на довода за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. В този аспект, оплакването на защитата за допуснато нарушение, с което са ограничени процесуалните права на подсъдимия е основателно. Липсата на мотиви на въззивния съдебен акт винаги е съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, защото ограничава възможността на засегнатата с. на базата на констатациите на въззивната инстанция да изгради и основанията си за проверка по реда на възобновяването и по основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5, във. вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. Те, по естеството си, са отстраними, чрез провеждане на ново въззивно производство, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Смолянския окръжен съд. В хода на същото, следва да се отстранят констатираните нарушения и да се изготви съответен въззивен акт по правилата на чл. 339 НПК, който с категоричност и яснота да даде отговор на поставените във въззивната жалба въпроси. Нарушението е съществено, което налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняването му, като се изпълнят дадените от касационния състав указания. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 27/2009 год. на Смолянския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 38/10.06.2009 год. и връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за изпълнение на дадените в съобразителната част на настоящото решение указания. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: